Решение № 189 от 08.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр.П., 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД –П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500492 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №260161 от 07.05.2021г. постановено по гр.д.№1063/2020г. по описа на същия съд, осъден на основание чл. 109 ЗС ответника „Е. ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, да присъедини към електроразпределителната мрежа чрез съществуващите на място инсталации и съоръжения на територията на „Е.И.“ АД и да осигури електроподаването към притежавания от ищеца Н. Б. Н. в качеството на ЕТ „Ф.Д.-Н.Н.“, ЕИК 030103390, седалище и адрес на управление: грП., ***, вх.В, ет.4, недвижим имот, който по титул за собственост представлява парцел VIпроизводствена дейност в кв. 1 по плана на грП., с площ от 1327.5 кв.м., ведно с построената в парцела двуетажна масивна административно-битова сграда с площ от 330 кв.м., при съседи: парцел V-трафопост, парцел V-производствена дейност, вътрешен път и улица, а съгласно действащата КК на грП. представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор 55155.508. 260.1 с площ от 385 кв.м.; сграда с производствено предназначение /склад/ с идентификатор *** с площ от 27 кв.м.; промишлена сграда с идентификатор *** с площ от 61 кв.м. и двуетажна промишлена сграда с идентификатор *** с площ от 76 кв.м. Със същото решение е осъден ответника 1

„Е. ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.

„Х.Г.Д.“ №37, да заплати на ищеца Н. Б. Н. в качеството на ЕТ „Ф.Д.-Н.Н.“, ЕИК 030103390, седалище и адрес на управление: грП., ***, вх.В, ет.4, на основание чл.49 ЗЗД сумата от 25 000 лева - част от обезщетение за имуществена вреда, представляваща пропуснат наем за същия имот за периода от 22.05.2015г. до 22.05.2020г. в общ размер на 45 393 лв., поради прекъсване и невъзстановяване на електроподаването в имота от страна на ответника, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 22.05.2020г. до плащането. Осъден е ответника „Е. ЮГ“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, да заплати на ищеца Ш. Б. Н. в качеството на ЕТ „Ф.Д.-Н.Н.“, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, съдебни разноски в размер на 3844лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба, с вх.№264915 от 04.06. 2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника „Е. ЮГ“ ЕАД, седалище–гр.П. чрез юрисконсулт С.Р., с доводи за порочност като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила.

По отношение на уважената претенция по чл.109 от ЗС, се посочва, че съдът не е обсъдил отговора на експерта даден устно в откритото съдебно заседание при обсъждане и приемане на заключението му, който жалбоподателят счита за съществен за решаването на спора. Експертизата не била обсъдена от съда и в други нейни части, както и направените възражения от дружеството, изложените в отговора по чл.131 от ГПК, свързани с приложението на разпоредбата на чл.4 ал.1 т.4 от Наредба №6 за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните мрежи, и че при обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на ел.енергия чрез отделяне от съществуващ обект се подава писмено искане за проучване, с което се стартира процедура по присъединяване към съответната мрежа. Коментира се изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, установила, че обектът на ищецасграда по нот.акт.№3/1999г. на нотариус П., с идентификатор *** по КК на грП. никога не е бил присъединен самостоятелно към електроразпределителната мрежа на ответника, предвид и на отговора на експерта даден в откритото съдебно заседание от 08.12.2020г. в смисъл, че ищецът е бил потребител на ел.енергия, но не и абонат, като вътре в неговата сграда не е имало измервателна точка на напрежението, а такава точка е имало в трафопоста на „Е. И.“ АД. Коментира, че присъединяването към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ не е обект на вещното право, а е законова право на собственика, която се реализира след сключване на договор с мрежовия оператор с предмет- присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа и че това право не е упражнено в случая от собственика. Посочва се още, че обектът не е бил присъединен към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ на ответника, самостоятелно и че присъединяването е извършено за обект на „Е. И.“ АД, но не и за обекта на ищеца, като измерването на ел.енергията в обекта е било контролно, а не 2 търговско измерване, защото ищецът не е имал договорни отношения. По присъединяване на сградата и че към момента на придобиването не е била присъединена самостоятелно към ЕРМ навежда извода, че сградата с идент.

*** по действащата КК на гр.П. никога не е била или присъединена към ЕРМ на „Е. Юг“ АД като самостоятелен обект, със самостоятелна измервателна точка /ИТН/, като никой от собствениците на сградата не е бил клиент на дружеството. Твърди, че електрозахранването на сградата е осъществявано чрез вътрешно-заводска електрическа мрежа като подотчетен на друг клиент, присъединен към мрежата /чл.4 ал.1 т.4 от Наредба №6 / и че ищецът със сделката не е придобил външни електрически връзки или част от тях на „Е. И.“ АД към ЕРМ. Коментират се започнати и неприключили процедури по писмено поискване за проучване, с което стартира процедурата по присъединяване на нов обект към съответната мрежа от 2007г. и от 2012г., но поради неспазване на сроковете от ищеца по сключване на договори, процедурите са прекратени. С посочените доводи жалбоподателят обосновава тезата си, че не той е извършил или извършва каквито и да било действия или бездействия, ограничаващи, смущаващи или пречещи на допустимо пълноценно ползване на имота, според предназначението на неговия собственик. Коментиран е и постановения диспозитив на съда по начина на присъединяването на сградата към ЕРМ чрез съществуващите на място чужди инсталации и съоръжения на територията на „Е. И.“ АД и да осигури електроподаване към имота на ищеца, като се посочва, че тази конструкция излиза извън възможностите на мрежовия оператор да обезпечи безпрепятствено ползване на чуждо съоръжение или да осигури изпълнение на споразумение от трето лице “Е.И.“ АД както и да заплаща обезщетение за неосигуряване на действие на същото трето лице.

Генералният извод на дружеството жалбоподател е, че липсват предпоставките за уважаване на иска по чл.109 от ЗС, доколкото е налице закупена от ищеца сграда, неприсъединена към ЕРМ и при демонстрирано от негова страна нежелание да сключи предложения му от ЕРД

/електроразпределителното дружество/ договор за присъединяване, като единствена причина обектът да не е електроснабден и при липса на действия или бездействия от страна на ЕРД, накърняващи правото му на собственост, които да бъдат квалифицирани като неоснователни и накърняващи правото му на собственост.

По иска по чл.49 от ЗЗД се поддържа, че осъждането на дружество да заплати обезщетение е неправилно и незаконосъобразно тъй като не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството на това основание-вреди, причинени на пострадалия, същите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди, лицето причинило вредата да е действало противоправно; че отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа има обезпечителногаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работа лица, като в случая според дружеството жалбоподател не налице 3 нито една от предпоставките на закона. Моли да се отмени изцяло решението и се отхвърлят предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна - ЕТ „Ф.Д.-Н.Н.“ в който се моли да се отхвърли жалбата.

Няма постъпил отговор от третото лице помагач ЗК“У.“ АД-София.

Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба с вх. № 264915 от 04.06.2021г. подадена от „Е. ЮГ“ ЕАД, седалище–гр.П. чрез юрисконсулт С.Р. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.109 от Закона за собствеността и по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба против „Е. ЮГ“ ЕАД, ЕИК-115552190, седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“Х.Г.Д.“ №37, ищецът Н. Б. Н. като ЕТ“Ф.Д.Н.Н.“ ,ЕИК-030103390, със седалище и адрес на управление в грП., ул.“К.А.Б.“ №50, вх.“В“, ет.4 чрез пълномощника си адв.В.К. поддържа, че е собственик по покупко-продажба за която е съставен нотариален акт №3 от 17.05.1999г. на двуетажна масивна административно-битова сграда с площ от 330кв.м. и прилежащ терен от 1327.5кв.м.,съставляващ парцел VI от кв.1 по плана на грП.. Имотът представлявал обособен обект, част от активите на държавно „З.“ЕООД в ликвидация, който съгласно заповед №НРД-26-24 от 22.04.1997г. на Министъра на промишлеността след преговори с потенциален купувач е придобит в собственост, като първоначално е част от активите на бившия Акумулаторен завод грП.. Твърди се, че в процеса на преобразуване и приватизация на този завод, неговите активи и пасиви били разделен и поети от три дружества „Е.И.“ АД, „Й. ЕООД и З.“ ЕООД. Твърди се, че по действащата КК на грП. имотът е отразен като ПИ с идентификатор *** с площ от 1327кв.м.,ведно с построените в него двуетажна масивна административна и делова сграда с идентификатор *** с площ от 385 кв.м. и още три други сгради с различно предназначение.

Твърди се още, че към момента на придобиването на имота от ищеца, последният бил снабден и захранен с електричество, ВиК и отоплителна 4 инсталация, като и бил ползван по своето предназначение. Твърди се, че външното електрозахранване се осъществявало чрез съществуващите подземни кабели преминаващи през имота на ищеца, през територията на „Й.“ ЕООД до трафопоста, намиращ се на територията на „Е.И. АД, както и кабели, минаващи от имота на ищеца и захранващи обекти на „Е.И.“АД, като потребяваната електроенергия ищецът е заплащал на тогавашното „Е.-П.“ ЕАД, правоприемник на ответното дружество. Твърди се, че в края на 2003г. в имота на ищеца било прекъснато електроснабдяването, обяснено от доставчика на електроенергия с отказа на собственика на съседния имот „Е.И.“ АД за предоставя трафопоста на неговата територия за нуждите на други потребители. Посочва, че през 1964. бившият акумулаторен завод е разполагал със собствени енергийни обекти-две подстанции, трафопост и подземни кабели, като чрез разделянето на старото предприятие на три предприятия трафопостът и едната подстанция са останали на територията на „Е. И.“ АД, а другата подстанция в „Й.П.“ ЕООД. Твърди ищецът, че дружеството доставчик не е имало основания да прекъсва електрозахранването на обекта на ищеца, защото относно енергийните обекти /подстанции, трафопостове и други/ е формирана трайна съдебна практика, според която, относно собствеността на енергийните обекти като принципното положение залегнало в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката според анализ на разпоредбите на чл.58 и §67 ал.2 и ал.9 от ПЗР на отменения ЗЕЕЕ/закон за енергетиката и енергийните ресурси/ и чл.40 ал.1 т.2 и §4 ал.11 от ПЗР на ЗЕ/закон за енергетиката -действащ/. Твърди се, че с посочените разпоредби са създадени условията държавната собственост върху енергийните обекти, установени още с чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г., да премине в собственост на енергийните предприятия в определени срокове, а до изкупуването им лицензираните оператори да си служат с тях за снабдяване и на други потребители. Посочва, че причината за прекъсване на електрозахранването през 2003г. е нежеланието на „Е. -П.“ ЕАД да се ползва от правата си и да изпълнява задълженията си на лицензиран оператор на мрежата. Твърди,че след преустановяване на захранването ,последователно през периода 2003г. до 2012г. ищецът многократно е заявявал искания за присъединяване, но енергийното дружество му е предлагало неприемливи от 5 икономическа гледна точка варианти и условия, които ищецът не е бил длъжен да приема, при положение че е имал право да бъде електроснабден по фактически съществуваща мрежа и че това му право се извежда от Закона за електростопанството/1975г.-1999г./, ЗЕЕЕ/199г.-2003г./ и действащия закон за енергетиката в сила от 05.03.2004г. Твърди се още, че до повторно свързване към мрежата не се е стигнало и по този начин имотът е останал без електрозахранване повече от 15г. и до настоящия момент. Според ищеца законосъобразното разрешение на проблема е било захранването да се извърши чрез уредбите и съоръженията, намиращи се на територията на „Е.