Определение № 5618 от 03.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5618 гр. С., 03.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110141844 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.

При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.

Производството по делото е образувано по предявени от “Т.С.” ЕАД против Ж. К. З. – К. и В. С. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца сумите както следва: главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 5663,86 BGN - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2022г. до 11.06.2024 г. в размер на 857,17 BGN, главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 41,13 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 16.07.2021 г. до 11.06.2024 г, в размер на 9,44 BGN.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ж. К. З. депозира писмен отговор, чрез нейния процесуален представител с който оспорва предявените искове.

Ответницата заявява, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Счита иска за недопустим, тъй като съдържа противоречия между неверни, недоказуеми твърдения на ищеца и исканията към съда, както и поради формиране на иск към неизвестен, засегнат от ищеца субект. Също така счита предявения иск за неоснователен, тъй като няма договорни отношения с ищеца и подписвани документи за заявка и съгласие за извършване и ползване на негова услуга. Твърди, че не е получавала негови съобщения, фактури и други документи. Поддържа, че разликите във фактурите за електроенергия през зимния сезон и през летни месеци, без отопляване на апартамента, е 1 доказателство за отопление на процесното жилище с електричество. Заявява, че изпълняваните от ищцовото дружество услуги не удовлетворяват потребностите му от топлинна енергия, тъй като подаваната в абонатната станция топло вода от ищеца, в студени дни, е подгрята средно около 50 – 60 градуса по целзий и не може да затопли апартамента на ответницата за повече от 17 градуса, като при тези по – ниски температури от норматива от 90 градуса, топлинната мощност на отоплителни тела е около два пъти по – малка и фактурираният разход на топлинна енергия, при изчисление се завишава двойно. Счита, че услугата дялово разпределение се извършва неоснователно и недобросъвестно от „Т.С.“ ЕООД, като съгласно методиката за дялово разпределение, т.6.2.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяване, от дата 12.03.2020 г., количеството топлинна енергия се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Посочва, че представеното от ищеца Приложение № 1 към протокол от 27.08.2002 г. за приети споразумителни протоколи между „Т.С.“ ЕАД и потребители от ул.

„М. е документ със сгрешено съдържание. Твърди, че отопляемите кубатури на апартаменти на собственици, отбелязани в приложението, са значително занижени спрямо проектните и действителни стойности, а междувременно отопляемата кубатура на имота на ответника е завишена с 12 %. Сочи, че характерно за нейния имот са неотопляемите му под, таван, външни стени на север и запад, както и неотопляемо стълбище на изток, поради което губи освен от топлина на отоплителната сградна инсталация и тази от електрически уреди. Счита, че следва да се преизчислят таксите за дялово разпределение.

Моли съда да уважи частично оспорвания иск, като присъди дължимата сума за дялово разпределение на сградна инсталация, а на база изложените доводи за непотребена услуга на ищеца да не уважава претенциите на ищеца за дължимост за отопление на жилището. Счита, че не следва да се присъжда на ищеца мораторната лихва в размер на 857,17 лева.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от другия ответник – В. С. К., които заявява, че оспорва частично предявения иск. Счита иска за неоснователен поради неверните твърдения, че е негов клиент и потребител на извършвани от него услуги за отопление на жилище на ул. „М., ½ част от което притежава. Заявява, че отоплителните тела в жилището на ответника са негова собственост и са независими от общите вертикални щрангове в сградата, тъй като се захранват с топла вода, а не от доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия, което изключва необходимостта от монтиране на топломери. Твърди, че платените фактури за ел. енергия през месеци от зимния сезон и летни месеци са доказателство за отопление с ток.

Изтъква, че изпълняваните от ищцовото дружество услуги не удовлетворяват потребностите му от топлинна енергия, тъй като подаваната в абонатната станция топла вода от ищеца, в студени дни, е подгрята около 60 градуса, а в по хладните дни и под 50 градуса, при което жилището се затопля до 17 градуса, като се има предвид, че при тези температури, а не при нормативните 90 градуса, подаваната от ищцовото дружество вода осигурява около два пъти по – малка топлинна мощност на отоплителните тела. Счита, че изчисленията за потребена топлинна енергия са двойно завишени и съответно 2 фактурираните цени на услугите са около два пъти по – високи. Счита, че услугата дялово разпределение се извършва неоснователно и недобросъвестно от „Т.С.“ ЕООД, като съгласно методиката за дялово разпределение, т.6.2.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяване, от дата 12.03.2020 г., количеството топлинна енергия се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Посочва, че представеното от ищеца Приложение № 1 към протокол от 27.08.2002 г. за приети споразумителни протоколи между „Т.С.“ ЕАД и потребители от ул. „М. е документ със сгрешено съдържание. Твърди, че отопляемите кубатури на апартаменти на собственици, отбелязани в приложението, са значително занижени спрямо проектните и действителни стойности, а междувременно отопляемата кубатура на имота на ответника е завишена с 12 %.

В срока за отговор са предявени насрещен исков с правно основание чл.

59 ЗЗД за сумата от 3780,00 лева, представляваща обезщетение за ползване на негов имот в период от м.09.2021 г. до м.09.2024 г. Ответникът В. С. К. / ищец по иска/ твърди, че претенцията за обезщетение за ползване от ищеца по първоначалния иск на негов имот вписан в нотариалния му акт като мазе № 6.

Поддържа, че помещението се ползва за сервитут за пренос на топлинна енергия, чрез доставка на топла и отвеждане на охладена вода. Сочи, че решение за монтаж на абонатна станция в общо помещение на жилищната кооперация е взето от домсъвета през 1988 г., а искът е за ползване на неговия имот (мазе № 6) за пренос на топлинна енергия като част от стопанската дейност на ответника по насрещния иск. Заявява, че не е търсено неговото съгласие, както и че не е бил уведомяван за мястото за присъединяване на магистрален топлопровод на ищцовото дружество към абонатната станция на жилищната кооперация. Посочва, че ищцовото дружество е имало възможността да присъедини уличния си топлопровод директно към абонатната станция, вместо да ползва сервитут за пренос в частен имот, без разрешен от него достъп до имота и без заплащане обезщетение за ползвания сервитут. Счита, че чрез ограничаване на правото му на собственост, ответника (ищец по първоначалната искова молба) се обогатява при реализиране на по – голяма печалба в стопанската си дейност, а за сметка на обогатяването на ответника, ищецът обеднява поради невъзможност да експлоатира газово отоплителна инсталация, предвидена за монтаж през 2019 г., с което е пропуснал ползи в размер на 5500,00 лева от снижени енергийни разходи. Заявява, че ако към пропуснатите ползи се прибави и сумата от неоснователния първоначален иск, то общите пропуснати ползи на ищеца по насрещния иск надхвърлят сумата от 12 000 лева.

Моли съда за частично отхвърляне на иска след преизчисляване на главницата, като на ищеца бъде присъдено дължимото за битова топла вода и за дялово разпределение на сградната инсталация.

Моли съда да отхвърли иска за сумата в размер на 857,17 лева мораторна лихва, както и претенциите относно заплащане на разходите му в хода на делото.

Моли съда да уважи претенциите по насрещния иск, като му бъде 3 присъдена сумата от 3 780 лева, които ответникът да заплати за плозване на имота през последните три години. Прави искане претенциите в двата иска да се удовлетворят чрез прихващане на дължимите от двете страни суми.

В изпълнение на Разпореждане № 133050 от 19.09.2024 г., насрещния ищец е депозирал уточнителна молба от 07.10.2024 г. с вх. № 314807, с която заявява, че мазе № 6 в жилищната кооперация на ул. „М., С. е имот с ½ негова идеална част и ½ идеална част на неговата съпруга. Твърди, че искът му, в размер на 3 780 лева се отнася за обезщетяване на нарушеното негово и на съпругата му имотно право за ползване на цялото мазе, което означава, че претенциите му са, за ползване от ответника на целия имот за извършената от него в рамките на периода от м. 09 на 2021 г. до м. 09 на 2024 г. стопанска дейност, общо 3780 лева, от които 1890 лева за обезщетение за ½ идеална част на неговата съпруга и 1890 лева за обезщетение за ползване на неговата ½ идеална част от помещението.

В срока за отговор “Т.С.” ЕАД заявява, че така предявения иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено в частта, в която претенцията на ищеца – В. К. съвпада с Решение № 103/23.07.2024 г. по гр.д.

№ 72/2023 г. по описа на Районен съд – К., водено между същите страни на същото основание. Изтъква, че с Решение № 103/23.07.2024 г. по описа на Районен съд – К. е отхвърлен като неоснователен предявения от В. С. К. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3780 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота му находящ се в гр. С., ул. „М., ..........., ведно с прилежащото към него зимнично помещение, представляващо мазе № 6 за периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. Посочва, че в настоящия исков процес отново се излагат твърдения, „Т.С.“ ЕАД му дължи сумата в размер на 3780 лева, но този път се сочи различен период, а именно от м.09 2021 г. до м.09 2024 г., но твърди, че настоящия период се съдържа и в предходно предявения.

Счита, че е налице процесуална пречка за възникване право на иск за ищеца, по отношение на неговите претенции, за които вече има постановен съдебен акт.

Моли съда да прекрати като недопустим насрещния иск на В. С. К., за заплащане на сумата от 3780 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота му, находящ се в гр. С., ул. „М., ведно с прилежащото към него зимнично помещение, представляващо мазе № 6 за периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г., като приеме за процесуално допустима претенцията му само за периода от 16.06.2023 г. до м.09.2024 г., т.е. за периода, който е извън обхвата на Решение № 103/23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 72/2023 г. по описа на Районен съд – К..

Също така намира исковата претенция за неосноватлена и недоказана.

Заявява, че ищецът не е представил доказателства, че в процесното мазе има енергиен обект, като за основателността на иска насрещния ищец е необходимо да докаже неговото наличие в зимничното му помещение. Сочи, че ако се приеме, че в мазето на насрещния ищец е разположен енергийният обект, то счита, че в настоящия казус е налице валидно правно основание за 4 ползване на процесното зимнично помещение от страна на „Т.С.“ ЕАД.

Изтъква, че правото на сервитут по отношение на топлопреносните съоръжения е закрепено в разпоредбите на чл. 67, ал. 3 от действащия ЗЕ и на чл. 59, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, действал в рамките на периода 1999 г. – 2004 г., които по идентичен начин установяват право на енергийните предприятия/операторите на преносни и разпределителни мрежи да ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на съоръжения, свързани с доставката на топлинна енергия, като в същия смисъл е и разпоредбата, действала по времето на изграждането и присъединяването на сградата на ул. „М. към топлопреносната мрежа през 1988 г., а именно чл. 160, ал. 5 от ППЗТСУ.