Решение № 126 от 16.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. гр. Добрич, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Г. Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500074 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В. С. К. от гр.София срещу решение №103/23.07.2024 г. по гр.д.№72/2023 г. на Каварненския районен съд,с което е признато за установено,че въззивникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,ЕИК 831609046 на основание чл.422 ал.1 от ГПК,вр. с чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД,вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.422 ал.1 от ГПК,вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД следните суми:3732,94 лв,представляваща главница за цена на доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия за период 05.2019 г. до 04.2021 г.;539,76 лв,представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г.;33,15 лв,представляваща главница за дялово разпределение за периода 07.2019 г. до 04.2021 г.;6,51 лв,представляваща лихва за периода 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г.;ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на заявлението-29.08.2022 г. до изплащане на вземането,за които суми е била издадена заповед за изпълнение №186/05.10.2022 г. по ч.гр.дело №411/2022 г. по описа на Районен съдКаварна;отхвърлен е предявеният от въззивника срещу „Топлофикация 1

София“ ЕАД,ЕИК 831609046 иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 780 лв,представляваща обезщетение за ползване на собствения му имот,находящ се в гр.София,***,мазе,за периода 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г.,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1518,67 лв-разноски в исковото производство и сумата от 186,25 лвразноски в заповедното производство.Решението на КРС е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД-гр.София.

Въззивникът счита,че районният съд не отчел и не признал доводите му,обосноваващи неоснователност на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове.Заявява,че не е клиент на дружеството,тъй като не ползва услугите му.Не бил отоплявал притежавания от него в съсобственост апартамент в гр.София с предлаганата от дружеството топлинна енергия от 20 години.Същият се отоплявал с газово отопление,при което вода с температура 80 градуса топлела радиатори,които не били присъединени към сградната отоплителна инсталация.По тази причина към радиаторите му нямало монтирани топломери.„Техем сървисис“ ЕООД изчислявало потребената топлинна енергия „на база“,независимо че не знаело колко са на брой отоплителните тела и с какъв обем са същите.По норматив температурата на водата в абонатната станция трябвало да е 90 градуса,но тази на доставяната от ищцовото дружество вода била много по-ниска,което правело изчисленията за разходите и задълженията на клиентите неверни.Въззивникът нямал договорни отношения с ищеца и третото лице-помагач,от които не получавал фактури и съобщения,а само призовки за дела.Решението на КРС било неправилно и в частта на произнасянето по насрещния иск на въззивника.Искът се отнасял не за монтажа на абонатна станция в обекта му,а за преноса на топлинна енергия,което било част от стопанската дейност на дружеството.В случая дружеството имало възможност да присъедини уличния си топлопровод директно към абонатната станция вместо да ползва безвъзмездно сервитут за пренос през имота на въззивника без разрешен такъв.Последното ограничавало правото на собственост на въззивника и обогатявало дружеството.Въззивникът обеднявал поради невъзможността да ползва имота си в свой интерес при експлоатация на газова инсталация за отопление,която щяла да се монтира от ръководена от него фирма,поради което не било необходимо да доказва пропуснатите ползи,изчислени на база снижение на енергийни разходи при замяна на топлинна енергия от ТЕЦ с 2 топлинна енергия от изгаряне на газ,в това число на ВЕИбиометан,произвеждан от инсталация на фирма на въззивника.Настоява се за отмяна на атакуваното решение,вкл. в частта за разноските,и за частично уважаване на първоначалните искове /само относно разходите за сградна инсталация и ползвана битова гореща вода/,респ. за уважаване на насрещния иск и прихващане на насрещните вземания.

В писмен отговор въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.Излага подробни доводи по същество на предявените първоначални и насрещен иск.Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД-гр.София не депозира отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 15.08.2024 г.,а жалбата му срещу решението на КРС е подадена чрез куриер на 29.08.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.08.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№72/2023 г. на Каварненския районен съд е образувано по повод искова молба с вх.№574/17.02.2023 г.,с която са предявени от „Топлофикация София“ ЕАД-гр.София срещу В. С. К. с ЕГН ********** от гр.София, п.к.1505, обл.София, общ. О., ***,ет.4, апартамент-мезонет обективно 3 кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.149-155 от ЗЕ,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД,с които се настоява да се признае за установено в отношенията между страните,че ответникът В. С. К. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД-гр.София вземанията-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №186/05.10.2022 г.,издадена по ч.гр.д.№411/2022 г. на Каварненския районен съд,както следва:сума от 3732,94 лв,представляваща цена на доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 04.2021 г.;сума от 539,76 лв,представляваща мораторна лихва върху главницата от 3 732,94 лв за периода от 15.09.2020 г. до 12.08.2022 г.;сума от 33,15 лв,представляваща главница за дялово разпределение за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г.;сума от 6,51 лв,представляваща мораторна лихва върху главницата от 33,15 за периода от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г.,ведно със законната лихва върху главниците,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК29.08.2022 г.,до окончателното им изплащане.Претендирано е присъждане в полза на ищцовото дружество и на сторените от същото разноски в заповедното и исковото производство.

Изложено е в исковата молба,че ответникът К. бил клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ през периода,за който се претендират процесните вземания.В отношенията между страните важели и публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София,одобрени с решение от 2016 г. на ДКЕВР,публикувани във в-к „Монитор“,в сила от 10.07.2016 г.В раздел ІХ от ОУ,чл.31 ал.1 били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия от купувачите на такава.Съгласно чл.33 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят.Съгласно ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3,ако не са заплатени в срока по ал.2.Ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не заплатил задълженията си.На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в етажната собственост се извършвало по системата 4 за дялово разпределение при наличие на договор с лице,вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.В случая етажните собственици били сключили такъв договор с „Техем сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.Съгласно чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски,като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.За имота на ответника били издадени изравнителни сметки,като сумите за топлинна енергия за процесния имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,инсталирани на отоплителните тела в имота.Претенцията за цена на услугата дялово разпределение се основавала на чл.22 ал.2 от ОУ,според която клиентите на топлинна енергия били длъжни да заплащат на продавача на същата /в случая „Топлофикация София“ ЕАД/ стойността на услугата.

В исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД се съдържа искане на основание чл.219 ал.1 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на страната на ищцовото дружество на „Техем сървисис“ ЕООД-гр.Софияфирмата,извършваща дялово разпределение на топлинната енергия на процесния адрес.Третото лице-помагач е конституирано от първоинстанционния съд с разпореждане /с характер на определение в тази част/ №174/21.03.2023 г.

В писмен отговор на исковата молба ответникът В. С. К. изразява становище за частична неоснователност на предявените искове.Твърди,че същият не бил клиент на ищцовото дружество,тъй като радиаторите му били захранвани от газов уред за топла вода.Към отоплителните му тела не били монтирани топломери.Неправилно се изчислявала и разпределяла в сградата извършваната от „Техем сървисис“ ЕООД услуга за дялово разпределение.Ответникът К. бил етажен собственик,но не бил сключвал договор за извършване на услугата за дялово разпределение с горното дружество и не бил давал съгласие за сключване на такъв договор между собствениците в жилищната сграда и „Техем сървисис“ ЕООД.Представеният от ищцовото дружество протокол от 27.08.2002 г. бил неверен и неподписан от ответника.

5

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск,уточнен с молба вх.№2732/14.09.2023 г. и молба с вх.№3219/06.11.2023 г. /на листи 72 и 80 от делото на КРС/,на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД от В. С. К. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 3 780 лв,представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването без основание на собствения му имот,представляващ мазе №6 в жилищна сграда в гр.София,***,през периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г.Дружеството експлоатирало 33 години помещението на ответника за захранване на абонатна станция на жилищната сграда и за отвеждане на охладената при отоплението на сградата вода.Изградената в помещението тръбопроводна мрежа затруднявала функционирането му като фирмен склад за газови уреди и комплектация.Дружеството реализирало приходи от стопанска дейност,а В. К. търпял пропуснати ползи от невъзможността да ползва мазето си за изграждане на котелно на газ за осигуряване отопление на някои от жилищата в сградата и от невъзможността да отдава помещението под наем.Правото на собственост на К. било нарушено,като дружеството ползвало имота без основание,тъй като нямало сключен между страните някакъв договор или споразумение за ползване.