Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14819 от 23.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65619/2024
Вид
Решение № 14819
Подписан
23.07.2026
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 и 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл.106а · Закон за енергетиката и енергийната ефективност
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 14819 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110165619 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на У С , твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 13473 от 13.05.2023 г. по ч.гр. д. № 21916 по описа за 2023 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответницата Л. Б. Ф. - *** с ЕГН **********, от *** чрез процесуалния си представител адв. С. С. С. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Третото лице-помагач ***, със седалище и адрес на управление ***, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със 1 събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

2

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

По делото съществува спор между страните относно качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, дело № *** г. на ***при Софийска нотариална служба при Втори районен съд на имот находящ се в г***, по силата на който Л. Б. и *** Ф. придобиват собствеността върху имота. По делото е представено и удостоверение № *** г., от което се установява, че стар адрес ж.к. ***, са идентични с настоящия адрес ***. От представеният по делото Протокол от ОС на ЕС 06.07.2002 г. за избор на топлинен счетоводител се установява, че сградата в която се намира процесния апартамент е топлоснабдена, като ответницата Л. Б. е подписала протокола от ОС на ЕС, като е декларирала, че ще плаща разсрочено и че има три радиатора в имота си. По изложените съображения съдът намира, че е налице идентитет между имота находящ се в *** и имота който е бил предмет на нотариален акт за продажба на недвижим 3 имот № ***, дело № *** г. С оглед на изложените съображения съдът намира, че ответницата е съсобственик на процесния имот находящ се в *** Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид изложеното съдът намира, че между ищцовото дружество и ответницата е възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия. За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото не е била назначавана съдебно-техническата експертиза, тъй като ответницата не е оспорил ежемесечните отчети, съответствието на разпределението на топлинна енергия с нормативната уредба, стойността на изравнителните сметки, разходите по компоненти, съответствието на начислените суми с нормативната уредба и отчисляването на технологичните разходи. Ответникът не е оспорил и извършени плащания, правилността на изравнителните сметки и техните стойности, размера на дължимите суми за топлоенергия по пера и законната лихва върху главницата. С оглед направеното възражение за погасяване на процесните вземания за топлинна енергия по давност е допусната и извършена ССчЕ, която е установила, че размера на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период е общо 4 721, 77 лева, представляващи сума за отопление в размер на 2 490, 20 лева, сума за БГВ в размер на 2 185, 31 лева и сума за дялово разпределение в размер на 46, 26 лева, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период. Въз основа на приетата и неоспорена по делото съдебно – счетоводна експертиза и направеното признание на фактите, на които се основава иска на ищецът, съдът намира, че ответницата, която притежава ½ от процесния имот, следва да отговаря за сума в размер от 2 360, 88 лева, представляваща ½ част от общо дължимата сума за топлинна енергия. Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по следните съображения:

4

С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на "*** са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.

07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Съгласно общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.

32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендират за вземания за периода 05.2020 г.04.2022 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е спрян с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.04.2023 г. Ето защо вземанията на ищеца не са погасени по давност. С оглед на изложеното предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен до сумата от 2 360,88 лева и отхвърлен за горницата до пълно претендирания размер от 2 479, 76 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца 5 за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността □ се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.