Решение № 7353 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7353 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110139803 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Б. М. Д. за сумата 3865,83 лева - цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. до имот на адрес: гр. София, ул. „А*** аб. №327953, ведно със законна лихва за период от 24.03.2025 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 492,02 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2023 г. до 14.03.2025 г., за сумата от 67,68 лева - цена за услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 24.03.2025 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 14,80 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 16.07.2022 г. до 14.03.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16915 по описа за 2025г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Далсия“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпредение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че не са представени доказателства за валидно облигационно правоотношение, в т.ч. че ответникът е собственик на процесния имот. Нямало доказателства за публикуване на Общите условия на топлофикационното дружество съгласно изискванията на чл.150 ЗЕ, поради което не било доказано, че същите са влезли и в сила и поради това не обвръзват страните по делото. Не били представени и доказателства относно монтираните в имота уреди за дялово разпределение, както и протокол за вида и типа на отоплителната инсталация в сградата.

Оспорва правилното измерване на твърдяната за подадена ТЕ и се твърди нарушение на правилата 1 за дялово разпределение. Позовава се на неравноправни клаузи, каквато била и „таксата за сградна инсталация“. Не били представени доказателства за доставка на ТЕ в обем, съответстващ на претендираната стойност.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Далсия“ ООД, не е взело становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Приет като доказателство по делото е нотариален акт за дарение № 21, том VIII, дело № 1063/86г.(л.14), от който се установява, че процесният имот е придобит от ответника по договор за дарение от 10.03.1986г. По делото няма данни и твърдения след придобиване на право на собственост върху процесния имот да са извършвани разпоредителни сделки с имота или на друг основание ответникът да е загубил правата си върху имота, поради което съдът приема, че ответникът е останал собственик на имота и през процесния период (арг. чл.99 ЗС). Като собственик на процесния имот ответникът има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди – арг. чл.153, ал.1 ЗЕ. От това следва, че през процесния период между ищеца от една страна и ответника, от друга - , е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им. Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така 2 за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

В заключението на вещото лице е посочено, че в имота са монтирани 4 бр. отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, както че има щранг – лира в помещението баня. За отоплителен сезон 2022г./2023г. количеството топлинна енергия за отопление на имот е изчислено след реален отчет на уредите за дялово разпределение, а за отоплителен сезон 2023г./2024г. – на база служебен отчет поради неосигурен достъп. Потрелението на топла вода е изчислено по служен път според брой лица – 1 лице при нормативно установен разход в размер на 140 л. на денонощие, поради липса на технически изправен и указанен водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталция, е изчислена съобразно нормативната уредба в областта на енергетиката, действала през процесния период. Направените от вещото лице констатации относно брой отоплителни тела в имота и реалните отчети, съотвено непредоставен достъп за отчет, се подкрепят и от представените от трето лице – помагач документи – индивидуални справки за използвана топлиннаенергия, формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия и протокол за неосигурен достп до имот за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия (л.62 и сл.).

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 3837,40 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 3542,95 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 294,55 лева.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 03.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

С решение на СЕС по дело C – 760/2023 (задължително за настоящия съд – чл.633 ГПК) е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението на СЕС (т.62) е посочено, че макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага съдът е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Отбелязано е още, че подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

Изискванията за точност и прозрачност за отчитане на индивидуалното потребление при определяне на правилата, по които да се извършва разпределението на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с централен източник на отопление, са заложени в чл.9, пар. 3 Директива 2012/27/ЕС, която директива е транспонирана в Закона за енергетиката (пар.1а на ДР на ЗЕ). Въпрос на нормативно решение по вътрешното право е какви ще бъдат конкретните правила, по които ще се извършва разпределението на топлинната енергия, стига те да отговарят на 3 изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление. В случая в диспозитива на горецитираното решение на СЕС не е направен категоричен извод за това, че формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, пряко противоречи на европейското право. В мотивите на решението си СЕС е посочил, че доколкото са предоставени данни по преписката по преюдициалното запитване, формулата не отговаря на изискванията по чл.9, пар.3 от Директива 2012/27/ЕС, но с отбезлязването, че този извод важи, ако не се установи друго при проверката. При това съдът приема, че произнасянето на СЕС не означава, че следва да се изключи приложението на методиката в периода, в който същата се прилага според вътрешното право, а същото е предписание с адресат нормотворческия орган за прецизиране на методиката, така че същата да отговаря на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление на ТЕ.