Решение № 134 от 30.11.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Търговище, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т. Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от Т. Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500138 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното;

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба против решение № 83, от 10.04. 2023 г., по гр.д. № 177/ 2022 г. на РС – Попово. С него се отхвърля предявеният от „Топлофикация – С.“ ЕАД, против С. А. Й. от гр. ******* иск за признаване за установено, че дължи сумата от 633,94 лв. – незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2018 г. – 12.05. 2020 г., сумата от 100,62 лв. – законна лихва за забава от 31.12. 2018 г. до 12.05. 2021 г., сумата 16, 98 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.07. 2018 г. – м.03.2020 г. и сумата от 2, 92 лв. – лихва върху главница за дялово разпределение за периода 31.08. 2018 г. до 12.05. 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение. Присъдени са разноски в полза на адвокат Б. в размер на 300 лв. на основание чл. 38 от ЗА.

Недоволен от това решение е останал ищецът, който го обжалва чрез 1 пълномощника си – юрк. Т.. Излагат са доводи за това, че съдът от една страна приема за недоказано реалното потребление на топлинна енергия, а от друга страна е отказано допускането на техническа експертиза, която да го установи. Без правно значение било дали имотът реално се е ползвал от ответника, защото искът бил по чл. 59 от ЗЗД. Цитират се норми от ЗЕ, с които се обосновава тезата, че собственикът на имота, който е топлоснабден, отговаря за задълженията за топлинна енергия..

Третото лице – помагач, е сключило договор с етажната собственост на сградата, в която се намира имотът, като този договор се е трансформирал в безсрочен. С оглед на това, че с ответницата няма сключен договор, то потребената енергия се дължи на основание чл. 59 от ЗЗД, защото тя си е спестила разходите за заплащането й. Затова се иска решението да се отмени и искът да бъде уважен. В съд.зас. не се яви представител, но жалбата се поддържа в писмена молба.

В дадения на въззиваемата страна срок за отговор, такъв е постъпил от адвокат Н. И.. Към жалбата обаче няма приложени пълномощно и договор за правна помощ, въпреки че пише, че се прилагат такива. С оглед на това съдът не може да приеме, че е има редовно подаден отговор на жалбата. По отношение на отговорите на въззивни жалби разпоредбата на чл. 262 от ГПК не се прилага – чл. 263, ал. 1 от ГПК.

От третото лице няма постъпило становище.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно.

Производството по гр.д. №177/2022 г. по описа на РС – ******* е образувано по искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД – гр. С., против С. А.

Й. от гр. *******, М. А. И. от гр.******* и Т. А. Д. от гр. С.. Производството е продължение на заповедното, след издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу трите ответници. Твърди се, че между С. А. Й., М. А. И. и Т. Алекиева Д. и “Топлофикация С.” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което същите са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството и дължат връщане на онова, с което са се обогатили. Т е не били изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно 2 действащото законодателство. В този смисъл продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало на основата на писмени договори при общи условия (ОУ). За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация С.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на КЕВР.

Въз основа на разпоредби от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост, се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър, като сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Излагат се твърдения още, че за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, от които се установявало, че сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

С решение №232/26.09.2022 г. съдът е отхвърлил така предявения иск против ответниците М. И. и Т. Д., а по отношение на С. А. Й. производството по делото е прекратено. В частта, в която е прекратено производството по делото е депозирана частна жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д.

№285/ 2022 г. по описа на ОС Търговище. С определение №338/ 29.12.2022 г., по в.ч.гр.д. №285/ 2022 г. по описа на ОС Т, решението на РС – Попово в обжалваната част е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

От приложеното в цялост ч.гр.д. №5 94/ 2021 г. на РС – Попово се установява, че „Топлофикация С.” ЕАД гр. С., е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. А. Й. и А. М.

Й.. Въз основа на така подаденото заявление съдът е издал заповед №207/23.07.2021 г., с която е разпоредил длъжниците С. А. Й. и А. М. Й., 3

СОЛИДАРНО да заплатят на „Топлофикация С.” ЕАД гр.С., сумата 950,90лв., представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул.

„Черковна“ №57, пицария, аб.№381807 (инсталация 4000344 909), за периода 10.2018 г. до 04.2020 г., сумата 150 ,92лв. лихва за забава, за периода от 31.12.2018 г. до 15.05.2021 г., сумата 25 ,48 лв. –главница дялово разпределение за периода от 07.2018 г. до 03.2020 г., сумата 4.38лв. – лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението.

Присъдени са и разноски. Така издадената заповед е връчена на длъжника С.

А. Й. на 17.08.2021 г. За длъжника А. М. Й. е направена справка, от която се е установило, че същият е починал на 21.05.2021 г. Във връзка с това , с съдът е обезсилил заповед за изпълнение №207/23.07.2021 г. по отношение на починалия длъжник А. М. Й.. Срещу така постановеното определение на съда, била депозирана частна жалба от ищцовото дружество, възоснова на която било образувано ч.гр.д. №240/2021 г. по описа на ТОС. С определение №193/08.10.2021 г., по в.ч.гр.д. №240/21г. на ТОС, съдът е отменил определението и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По отношение на две от ответниците има влязло в сила решение.

От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 91, том II, рег. № 3188, дело 263/2018 г. , вписан в СВ с вх. № 41628/26.06.2018 г., акт № 136, дело 29838/2018 г. се установява, че С. А. Й., на 26.06.2018г. е придобила недвижим имот, находящ се в гр.С., район Оборище, ул.

„Черковна“ №57, представляващ пицария. За този имот е представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от същата дата26.06.2018г. В исковата молба ищецът твърди, че не му е заплатена стойността за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за периода от 11.2018 г. до 04.2020г., както и дялово разпределение за периода от 07.2018г. до 03.2020г. За доказване на твърденията си, ищецът е представил и по делото са приети като доказателства договор № 5016/13.07.2004 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажна собственост в гр. С., ул. „Черковна“ №57, със срок на договора от 3 години; протокол от 12.07.2004 г. за проведено ОС на етажните собственици от ул. „Черковна“ №57, ведно с приложение 1 – етажни собственици, нотариално заверени декларации от упълномощените 4 лица от етажната собственост да подпишат договор с „Техем Сървисис“ ЕООД. Приложени и приети по делото са и два договора между „Топлофикация С.” ЕАД, като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД, като изпълнител – от 01.11.2007 г. и от 03.06.2020 г., съгласно които възложителя т възлага, а изпълнителят приема да извърши услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост и/или сграда с повече от един клиент, описани в Приложение 1 – чл. 1 от договорите. И двата договора за сключени за срок от три години.

Представени са и протокол за метрологична проверка на топломер от 23.03.2017 г. и от 15.03.201 9 г., в абонатна станция на ул. „Черковна“ №55, ведно със свидетелства за проверки, извършени от лаборатория. За доказване на твърденията си ищецът е представил и извлечение за абонат: 4000344909 от 12.05.2021 г.; справка за отчетена топлинна енергия за ул. „Черковна“ № 55-57 и фактури за аб.№ № 381807, за топлинна енергия за период 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., за отопление и подгряване на топла вода, както и фактури за дялово разпределение за период 05.2018 г. – 04.2019 г., и 05.2019 г. – 04.2020 г.; дебитни известия от изравнения за два периода 01.10.2018 г . – 30.04.2019 г., и периода 07.201 9г-03.2020г. и кредитни известия за корекция на топлинна енергия. От посоченото по-горе доказателства е видно, че общата сума за плащане по фактурите е в размер 976,38лв. включваща доставка на топлинна енергия и дялово разпределение. Посочената сума е претендирана както със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и с исковата молба по настоящото дело. За тази сума, както бе посочено по-горе, е издадена и заповед за изпълнение. По делото е приложена и покана до С. А. Й. и А. М.

Й., от 30.11.2020 г., с която са уведомени за задължението си към ищцовото дружество към 25.11.2020 г., и с която са поканени в 7-дневен срок доброволно да заплатят посочената сума. Видно от приложените две известия за доставяне, поканата е получена от името на двамата от дъщеря им М. И., на 01.12.2020 г., и на 02.12.2020 г. По делото са приложени и общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация С.“ АД на потребители в гр. С..

От назначената от въззивния съд експертиза се установи следното: на адрес: ул.„Черковна” № 57 е монтирана блокова абонатна станция, която захранва с топлоносител две сгради: ул.„Черковна” № 55 и ул.„Черковна” № 5

57. Пълния отопляем обем по проект на сградата към АС– 4049 м3 – (за ул.

„Черковна” № 55 – 380 м 3 и за ул. „Черковна” № 57 - 3669.000 м3). Пълният отопляем обем на имота по проект е 398 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата и скица на апартамента, предоставени на СТЕ от ТР „С.-Изток” Общият топломер, който измерва постъпилата енергия за двете сгради е монтиран в абонатната станция, т.е. на № 57. Измерената енергия от топломера се разпределя между всички потребители от двете сгради, съгласно чл. 60 от Наредбата за топлоснабдяването. В сградата на № 55 няма контролен топломер. Енергията се разпределя от лицето по чл. 139б ЗЕ, т.е. от ФДР „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД пропорционално на инсталираната мощност на сградната инсталация и отопляемите обеми на двете сгради - (за ул. „Черковна” № 55 – 380 м3 и за ул. „Черковна” № 57 - 3669.000 м3).

Съгласно сключен договор от 13.07.2004 г. между „ ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД и етажна собственост с адрес: гр. С., ул.”Черковна” № 55-57, „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД извършва монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и въвежда система за дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, чл.112 г, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2.