Решение № 14815 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14815 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110151724 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. И. М. и М. И. А., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 182,04 лева – главница, от която сумата 171,11 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,93 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата А. М. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата М. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 182,04 лева – главница, от която сумата 171,11 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 10,93 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата М. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 29,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците А. И. М. и М. И. А. били клиенти на 1 топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 86, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 151632, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ТАЕС - Нелбо инженеринг” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.

Въпреки настъпването на падежа, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, както следва: от ответницата А.

И. М. – чрез адв. К. Б., а от ответницата М. И. А. – чрез адв. Н. И.. Всеки от процесуалните представители оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. На първо място се оспорва наличието на облигационни отношения по доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответниците. В тази връзка се възразява, че никой от тях не бил нито собственик, нито ползвател на процесното жилище през исковия период.

Оспорват наличието на сключен между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение договор, както и наличието на годно правно основание за претендиране на суми за извършване на услугата дялово разпределение от потребителите. Оспорват поставянето на ответниците в забава, както и дължимостта на начислената мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение. И в двата отговора се прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло кумулативно съединените искове. Всеки от процесуалните представители претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо 2

Инженеринг” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. С.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. И. моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците А. И. М. и М. И. А., редовно призовани, не се явява лично, представляват се от адв. И.. Процесуалният представител поддържа отговорите на исковата молба. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Третото лице – помагач „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 11, том ХVІ, се установява, че на 07.03.1979 г. Главна дирекция за изграждане на София при СГНС продала на И. А. К. следния недвижим имот, а именно: новопостроено жилище № 86, находящо се в гр. София, АДРЕС. Съгласно т. 6 от договора същият имал сила на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 ЗТСУ.

Съгласно списък на броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. ***** на ул. „***“ от 21.09.1977 г. и Акт за разпределение на кубатурата на същата сграда, общият отопляем обем на процесното жилище бил 221 куб. м. Списъкът съдържа подпис за наследодателя на ответниците.

Видно от удостоверение изх. № 68-00-755-[1]/19.06.2024 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, жилищна сграда – многофамилна с четири входа със стар адрес гр. София, ж. к. „Л.“, ул. „***“, бл. *****, вх. А, вх. Б, вх. В и вх. Г, имала следния настоящ адрес: гр. София, ж. к. „Л.“, бл. ***, вх. А, вх. Б, вх. В и вх. Г .

От удостоверение за наследници изх. № РЛН24-УГ52-352 от 27.02.2024 г., издадено от Столична община, район „Л.“, се установява, че собственикът И. А. К. починал на 21.05.2003 г. и оставил следните свои законни наследници: И. Ц. К. (съпруга) – починала на 09.12.2009 г., ответницата А. И. М. (дъщеря) и М. И. А. (дъщеря). По делото няма данни през процесния период правото на собственост да е било прехвърлено от ответниците или да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето лице.

3

Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от 25.09.2002 г., сключен между „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД и етажната собственост, и протокол от 19.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. ***, вх. Г в ж. к. „Л.“ съществували още към 2002 г.

Видно от протокол от 19.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на бл. ***, вх. Г взело решение за сключване на договор с „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с абонатен № 151632 били отбелязани 0 броя радиатори, 0 броя разпределители и 0 броя термостатни вентили. Списъкът не съдържа подпис за наследодателя на ответниците – И. А. К..

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 25.09.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост, в качеството на възложител, и „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Нелбо Инженеринг” ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. От своя страна възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки отоплителен сезон.

С договор № Д-О-68/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложени по делото 2 броя изравнителни сметки за периодите 01.05.2019 г.

– 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 2 броя талони за отчет на уреди за дялово разпределение от 24.05.2020 г. и 15.05.2021 г., през исковия период за процесното жилище била начислена единствено топлинна енергия за сградна инсталация на база отопляемия обем на имота по проект – 221 куб. м. Топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване не се ползвала в жилището, радиаторите били затапени. Талоните за отчет съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила 4 от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.