Решение № 3565 от 18.11.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1591

Гр. П., 18.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00490/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Г.Г.Т. *** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3 007,90 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***и сумата от 686,38 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г., както и разноските по делото, за които вземания по ч. гр. дело № 0766/2007г. по описа на Районен съд – П. е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от

20.04.2007 г., издаден по ч. гр. дело № 766/2007 г. по описа на Районен съд – П. по реда на чл. 237 – чл. 242 ГПК /отм./ е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 3007,90 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***и сумата от 686,38 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 30.11.2003 до 14.03.2007 г., както и разноските по делото. Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в него вземания по молба на взискателя „Топлофикация – П.“ АД от 19.11.2007 г. срещу него е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.. Поддържа, че на 28.02.2008 г. същият получава покана за доброволно изпълнение. Твърди, че на 28.05.2008 г. депозирал пред съдебния изпълнител молба с искане за разсрочено плащане на задължението си, като на 27.05.2008 г. платил сумата от 100 лв., а на 27.06.2008 г. сумата от още 100 лв. или общо 200 лв. От същите на взискателя са преведени 182 лв. Посочва, че от този момент по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия, които да са довели до спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания. Предвид това и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният процес следва да се счита за прекратен по силата на закона, макар формално производството по него все още да е висящо. Оспорва дължимостта на паричните притезания по процесния изпълнителен лист с твърдението, че същите са погасени по давност, изтекла до депозиране на настоящата искова молба. Намира за приложим тригодишния давностен срок, предвид периодичния характер на вземанията. С тези съображения обоснова правния си интерес от търсена защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът

„Топлофикация – П.“ АД не е депозирал писмен отговор. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни при твърдението, че за събиране на процесните вземания е образувано второ по ред изпълнително дело под № ***г. по описа на ЧСИ Б..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото гр. дело № 766/2007 г. по описа на Районен съд – П. и данните, следващи от приложеното заверено копие от изпълнителен лист от 20.04.2017 г. се установява, че в хода на производството по гражданското дело е постановено Определение от 13.04.2007 г., с което съдът, на основание чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./, вр. чл. 109, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, приемайки, че представеният акт – извлечение от сметка е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя против лицето, срещу което се иска издаване на изпълнителния лист, е осъдил настоящия ищец Г.Г.Т. да заплати на ответника в процеса „Топлофикация – П.“ АД /тогава ЕАД/ сумата от 3 007,90 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.08.2006 г. и сумата от 686,38 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания периода от 30.11.2003 г. до 14.03.2007 г., както и разноските по делото в размер на сумата от 76,89 лв.

Въз основа на определението по делото е издаден изпълнителен лист от 20.04.2007 г.

Не е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация – П.“ АД с вх. № 06024/19.11.2007 г. с разпореждане на съдебния изпълнител е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. *** действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат извършени справки за събиране на информация за длъжника, в т. ч. от НОИ, данъчните органи и контролните органи по ЗДП и при липсата на доброволно изпълнение в 7-дневен срок, да се пристъпи към принудително такова чрез налагане на запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение или лична пенсия, налагане на възбрана върху негови вещи, след извършване на опис на същите.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника Г.Т. е изготвена покана за доброволно изпълнение, получена лично от него на 28.02.2008 г.

С молба с вх. № 03409/28.05.2008 г. до съдебния изпълнител длъжникът е поискал разсрочване плащането на сумите по изпълнителното дело – по 100 лв. месечно до пълното погасяване на задълженията.

С вноски бележки от 27.05.2018 г. Т. е внесъл сума в общ размер от 200 лв. От данните, съдържащи се в наличните по изпълнителното дело платежни документи и от отразяванията, направени на гърба на процесния изпълнителен лист, следва, че от тази сума на взискателя „Топлофикация – П.“ АД са преведени 182 лв.

Изяснява се, че постановление от 04.04.2019 г. на ЧСИ Б. производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В постановлението е отразено, че последното изпълнително действие е от 19.11.2007 г.

От материалите, съдържащи се в приетия като писмено доказателство препис от изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. следва, че същото е образувано по молба на „Топлофикация – П.“ АД с вх. № 12011/ 23.05.2019 г. и разпореждане на органа по принудителното изпълнение от 27.05.2019 г. за събиране на вземанията срещу длъжника Г.Т. по процесния изпълнителен лист от 20.04.2007 г., издаден по ч. гр. дело № 766/2007 г., от които 3007,90 лв. главница и 686,38 лв. – мораторна лихва. С молбата взискателят е поискал да бъдат извършени справки за открити банкови сметки на длъжника и секвестируем трудов/приравнен на него доход, респ. пенсия, за регистрирани МПС-та и при установяване на такива да бъде наложен запор до погасяване на дълга.

В хода но производството по това изпълнително дело със запорно съобщение от 10.06.2019 г. на ЧСИ Б., адресирано до директора на РУ „Социално осигуряване“ – гр. П., като трето за процеса лице, е наложен запор върху пенсията, получавана от длъжника Т.. С писмо с вх. № 15726/21.06.2019 г. ТП на НОИ – гр. П. уведомява съдебния изпълнител, че запорът ще бъде наложен от месец юли 2019 г. във връзка с преизчисляването размера на пенсиите.

От изводите на вещото лице, обективирани в изготвеното и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установява, че в хода на производството по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б. общо събраните суми възлизат на 200 лв. От така събраната сума по банков път на взискателя „Топлофикация – П.“ АД е преведена сума в общ размер от 182 лв., а с останалата част в размер от 18 лв. са погасени такси на съдебния изпълнител. При самия превод на сумите към взискателя от съдебния изпълнител не е посочено кое задължение се погасява. При „Топлофикация – П.“ АД с тези суми е погасяван общият размер на дълга, осчетоводен по сметка 445 „Присъдени вземания“ и възлизащ на сумата от 3 589,17 лв. В експертизата е описано, че на 27.05.2019 г. в счетоводството на ответното дружество това общо задължение е осчетоводено като задължение по новообразувано изпълнително дело № ***г., след приспадане на платената сума от 182 лв., от които 76,89 лв. за погасяване на съдебни разходи и 105,11 лв. погасена частично лихва за забава.

Изяснява се, че в хода на изп. дело № ***г. за погасяване на задълженията на Г.Т. са събрани суми в общ размер от 905,58 лв., преведени от ЧСИ към взискателя, съответно на 18.07.2019 г., на 21.08.2019 г. и на 18.09.2019 г. След приспадането ѝ, в счетоводството на топлофикационното дружество по сметка 445 „Присъдени вземания“ от ответника продължава да е дължима сума в общ размер от 2 908,25 лв., от които 2 898,59 лв. за главница и 9,66 лв. за законна лихва за забава. Съдът кредитира заключението като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото, в частност на тези, съдържащи се в приобщените преписи от изпълнителните дела и след извършена проверка на място при ответното дружество, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че правилната правна квалификация на исковете е по специалния текст на чл. 439, ал. 1 ГПК, а не по първоначално дадената обща норма на чл. 124, ал. 1 ГПК, с оглед събраните данни за наличието на висящ между страните изпълнителен процес за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, което не променя вече разпределената доказателствена тежест.

Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск изпълнението. По своята правна същност този отрицателен установителен иск е проявна форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст.

От изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.

Наличието на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на част от процесните вземания, насочен срещу ищеца Г.Т., както и проведеното оспорване на исковата претенция, релевирано от ответната страна свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателни установителни искове и за неговата активна материалноправна легитимация в процеса.

Същевременно доказателствата по делото сочат, че на 27.05.2018 г. ищецът Г.Т., в качеството си на длъжник по изпълнително дело № ***г. е внесъл за погасяване на задълженията си по изпълнителния лист сума в общ размер от 200 лв., от която по сметка на взискателя са постъпили 182 лв. Изясни се и, че на 27.05.2019 г. /в хода на процеса/ същата е отнесена от ответника за погасяване на сумата от 76,89 лв. – разноски по изпълнителния лист и частично – със сумата от 105,11 лв. на вземането за лихва за забава в общ размер от 686,38 лв. и съответно не ги претендира като дължими от ответника по второто образувано изпълнително дело. С оглед осъщественото плащане на част от сумите по изпълнителния лист, доброволния характер на последното, спазване на установената поредност в чл.