Решение № 43 от 15.01.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1625/2025
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 15.01.2026
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 и 6 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 112г · Закон за енергетиката и енергийната ефективност
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 и ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 и ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 52, ал. 1, т. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 7, ал. 2, т. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Пазарджик, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220101625 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2в ЗОДОВ, във вр. чл. 4, § 3 ДФЕС от С. И. П. против Министерство на енергетиката на Република България, Окръжен съд – Пловдив и Народно събрание на Република България за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата солидарно сумата от 1 912,91 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от 11.07.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че е собственик на жилище с адрес: ******* в сграда в режим на етажна собственост, снабдена с централна отоплителна система, проектирана и изградена заедно със строителството на жилищната сграда.
Жилището й се намирало на последния етаж и било топлоснабдено.
Топлинната енергия се доставяла от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.
Излага, че жилището й се състои от пет стаи, но употребява незначително количество топлинна енергия, защото на радиаторите в банята и в спалнята били поставени пломби от топлоснабдителното дружество и към отоплително тяло било спряно топлоподаването, чрез затваряне и пломбиране на спирателната арматура. Радиаторът в кухнята имал строителен технически дефект, който не му позволявал да отдава топлинна енергия, вертикалните тръби на сградната инсталация не се загрявали, тъй като липсвало подаване на топлоенергия към тях.
На 23.06.2016 г. ЕВН Топлофикация ЕАД подал заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение за вземания за доставена топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и ТЕ, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 497,96 лв., за периода
01.02.2013г. –
30.09.2015г., както и обезщетение за забава за периода 01.04.2013 г. 22.06.2016 г. в размер на 94,72 лв. Издадена била Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8521/2016 г. на РС - Пловдив за вземането, както и за разноски в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК, ищцата възразила срещу издадената заповед за изпълнение. На 14.09.2016 г. ЕВН предявил установителен иск за вземането.
Излага, че в хода на исковото производство била назначена съдебно – техническа експертиза, която установила, че за топломера и водомера в абонатната станция нямало данни за верификационен картон на топломера, за сезон 2014 — 2015 г. нямало разпределена топлинна енергия, нямало данни за сертифициране и/или вписване в регистъра на одобрените типове и/или метрологични проверки на водомерите за БГВ; фактурираната ТЕ била извършена прогнозно, а не по реално потребление, вкл. след изравняване не била реално /пряко/ отчетена, а била разделяна по методика.
Излага, че била назначена и тройна съдебно – техническа експертиза, чиито констатации оспорила, тъй като противоречели на представените по делото писмени доказателства. Направила искане за отправяне на преюдициално запитване, което било отхвърлено с определение № 2984 от 26.03.2017 г. от съда, с доводи, че няма разпоредба от правото на ЕС, чието тълкуване да е от значение за решаването на делото, както и тълкуването на която да не е предмет на вече образуваното преюдициално запитване от други съдилища в България - дело С-708/17 на СЕС.
С Решение № 2904 от 18.07.2018 г. РС - Пловдив уважил частично предявените искове, като приел, че претендираните вземания за периода преди 23.06.2013 г. са погасени по давност и съответно претендираното обезщетение за забава за погасената главница също било недължимо.
Ищцата обжалвала решението пред Окръжен съд – Пловдив. По жалбата й било образувано в. гр. д. № 2215/2018 г. на Окръжен съд Пловдив. Пред въззивната инстанция отново направила искане на отправяне на преюдициално запитване, което не било уважено. С Решение № 931 от 11.07.2019г. решението на първата инстанция било потвърдено.
Счита, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на чл. 13, т. 1, т. 2 и т. 3 Директива 2006/32/ЕО на Европейския Парламент на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и на чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО .
2
Твърди, че основополагащ принцип на Директивите бил фактурите за консумация на топлинна енергия да се изчисляват въз основа на реално потребеното количество енергия, за което да се осигурят индивидуални измервателни уреди, отчитащи точно действителното количество топлинна енергия и точното време на нейното потребление и изготвяне на ясни и разбираеми сметки за дължимите суми въз основа на реалното енергийно потребление от страна на доставчика на топлинна енергия, а не от трето лице.
Поддържа, че в разглеждания случай й е начислена консумация на топлинна енергия от пломбирани и неработещи радиатори. В този смисъл, процесната сума не била изчислена на база на цитираните в т. 9.3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година задължителни принципи.
В противоречие с изискванията на чл. 13, т. 1 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския Парламент на Съвета от 5 април 2006 г., през процесния период в жилището, в което живеела нямало поставени индивидуални измервателни уреди. Поставените върху отоплителните уреди на две от стаите в жилището (хол и детска стая) съоръжения, не били индивидуални измервателни уреди по смисъла на Закона за енергетиката, а индивидуални уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Те не можели да измерят реалното количество консумирана топлоенергия и категорично да осигурят информация относно действителното време на използване на услугата. Ето защо, отчитането на количеството топлинна енергия, постъпваща в дома й, било извършвано в нарушение на изискванията на чл. 13, т. 1 от Директивата.
В противоречие с нормата на чл. 13, т. 2 от Директивата, през процесния период топлофикационното предприятие не е изготвяло сметки за реалното енергийно потребление в апартамента, а е начислило топлинна енергия за неработещи и пломбирани радиатори. Освен това изготвените от третото лице сметки не отразявали в пълен обем изискуемата, според директивата, информация по „ясен и разбираем начин”, тъй като не осигурявали на крайните потребители възможност да получат подробно описание на текущите енергийни разходи. В разрез със зададения от директивата стандарт, изготвените отчети за дялово разпределение не били изготвяни толкова често, че да позволят на П. да контролира консумацията си на енергия. Изготвяните от третото лице документи и изготвяните от ЕВН Топлофикация ЕАД извлечения за дължими суми не съдържали нито един от задължителните реквизити, описани в чл. 13, т. 3 на Директивата, включително и стойността на действително консумираното количество топлинна енергия. Поради изложеното, начисляването на топлинна енергия за неработещи и пломбирани радиатори било в нарушение с изискванията на Директива 2006/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.
Излага, че българската държава е посочила Наредба № 16 – 334 за топлоснабдяването от 06.04.2007 г., като мярка, предприета по въпроса за измерването и изготвянето на по-информативни сметки в Националния план 3 за действие в областта на енергийната ефективност, изискван от Директивата.
Според последното й изменение лицето, осигуряващо услугата дялово разпределение следвало да представи информация на топлоснабдителното дружество относно количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост по един следните варианти:
(1) по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
(2) по т. 6.1.2 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1;
(3) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост;
(4) по фиксирана стойност за процент сградна инсталация, предложена от лицето по чл. 139б, ал. 1 от Закона за енергетиката и приета с протокол от общото събрание на етажната собственост, с което държавата признавала, че по така установената от нея методика, не се отчита реалното количество ТЕ, отдадено от сградната инсталация.
Поради липсата на уредба по какъв метод следва да се измери реалното количество енергия, на 14.11.2014 г. Министерство на икономиката публикувало предложение за изменение на наредбата, като според проекта лицето, осигуряващо услугата дялово разпределение, подготвя методика за измерване на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за прилагане на резултата при условия, различни от тези, при които е извършено измерването. Следователно методиката, предвидена в Наредбата не отчитала реалното потребление на ТЕ от лицата.
С оглед изложеното, счита че сумата, която била осъдена да заплати не била дължима, тъй като не била изчислена на база действителна консумация на топлинна енергия и не се съдържала в сметки, отговарящи на изискванията на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, сега Директива 2012/27/ЕС. Една от причините за това била, че чл. 143, ал. 4 от Закона за енергетиката предвиждал, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. По този начин не се разпределяло реално ползваното количество енергия от всеки потребител.
Намира, че с приемането на тази норма Народното събрание е нарушило изискването на Директивата.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Закона за енергетиката се предвиждало, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
4
Съгласно чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/EC при липса на отоплителни тела в стълбищата и коридорите не следвало да се изчислява и разпределя ТЕ за сградна инсталация.
Не се спазвали и нормативните разпоредби за определяне на технологичните разходи на всяка абонатна станция. На близо 98.5% от абонатните станции в гр. Пловдив въобще не било правено задължителното обследване за определяне на технологичните разходи. Начисляването на ТЕ за битова гореща вода се извършвало в противоречие с физичните закони и поконкретно с този за калориметрично уравнение.
Начисляването на общата ТЕ от сградна инсталация също не отговаряло на изискването за отчитане на реално потребление. С използваната по нормативно утвърдената Методиката за дялово разпределение формула се начислявало гарантирано количество ТЕ от сградна инсталация, независимо от размера на реално потребена ТЕ от отоплителните тела. Същата била приложима единствено и само, ако цялата отоплителна инсталация по проект работи непрекъснато на пълна мощност, а не в условие на икономии при реално потребление.
Методиката към Наредбата не отчитала характеристиката на сградната инсталация с хоризонтално или с вертикално изпълнение и дали ако е с вертикално изпълнение е еднотръбна или двутръбна дали има отоплителни тела в общите части сградната инсталация, или е без отоплителни тела в общите части.
Твърди, че уредбата на т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредбата от 2007 г., била неясна, тъй като не отчитала по никакъв начин действителното количество ТЕ. Не се отчитала температурата на топлоносителя в сградната инсталация. Не се отчитали ОТ с „нулеви” показания. Презумирало се, че всички отоплителни тела са налични и включени, не ясно било защо се приема, че средната температура за сградиетажна собственост е 9 градуса. Формулата по т. 6.1.1. и разпределението на топлинна енергия от сградната инсталация по т. б. 1.3. не вземала предвид какъв е материалът и какви са неговите особености, температурата на топлоносителя на топлинния агент също не се отчитал и не се вземал предвид.