Решение № 1199 от 17.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Варна, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501796 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 62004/10.07.2025 г. на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2228/16.06.2025 г. по ГД № ******* г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Е.С.“ АД, ЕИК ******, осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим имот – ПИ, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., като премахне електрически съоръжения – 2 бр. стоманобетонни стълбове – единият разположен в северозападната част в собствения на ищеца имот, а другият в югозападната част съобразно окомерна скица, с повдигнати в лилав цвят /и техни проводници – кабели, повдигнати в зелен цвят/, формиращи въздушна линия, част от мрежа – ниско напрежение, които му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 7403 лева (седем хиляди четиристотин и три лева), представляваща обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот: находящ се в гр.

Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по действащите КККР на гр.

Варна, целият с площ от 911 кв. м., за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на 1 исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като неоснователни.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Жалбоподателят посочва, че по делото липсват доказателства за годината на изграждане на електрическите съоръжения, както и че не са налице доказателства в подкрепа на извода, че въздушната линия за ниско напрежение е собствена на въззиваемия. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.) не е възникнало, тъй като не са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответните енергийни обекти. Твърди, че поради тези обстоятелства е затруднен да реализира инвестиционното си намерение за проектиране на жилищна сграда и застрояване на имота, както и че искът по чл. 109 ЗС е основателен.

Поддържа, че неправилно е отхвърлена претенцията по чл. 59 ЗЗД.

Намира, че не е налице възникнало за въззиваемия сервитутно право, респективно че се дължи обезщетение за ползването на имота в претендирания размер.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба чрез процесуален представител на въззиваемия, с който я оспорва. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че има учредено сервитутно право по силата на закона върху процесния имот. Поддържа, че наличието на сервитут не е обусловено от наличието на строителни книжа за енергийния обект. Посочва, че енергийните обекти не препятстват инвестиционното намерение на въззивника. Намира, че наличието на сервитут обуславя неоснователността и на иска по чл. 59 ЗЗД. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на сторените разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.

В открито съдебно заседание довереникът на въззивника представя писмено доказателство (имейл кореспонденция), прието и приобщено от съда.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, както и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Процесуалният представител на въззиваемия моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на сторените разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № ******* г. по описа на ВРС е образувано по предявени от „С.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу „Е.С.“ АД, ЕИК ******, осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца по отношение на недвижим имот – ПИ, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., като премахне електрически съоръжения – 2 бр. стоманобетонни стълбове – единият 2 разположен в северозападната част в собствения на ищеца имот, а другият в югозападната част съобразно окомерна скица, с повдигнати в лилав цвят /и техни проводници – кабели, повдигнати в зелен цвят/, формиращи въздушна линия, част от мрежа – ниско напрежение, които му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, както и осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 7403 лева (седем хиляди четиристотин и три лева), представляваща обезщетение за ползването на собствения му недвижим имот: находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № 2 с ИД. № ************ по действащите КККР на гр. Варна, целият с площ от 911 кв. м., за периода от 07.05.2019 г. до 07.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, ул. „****“ № 2, с ИД. № ************ по действащите КККР на гр.

Варна, целият с площ от 911 кв. м., ведно с построена в имота сграда на 2 етажа с площ от 9 кв. м. Твърди, че по повод инвестиционни намерения за застрояване на имота подал заявление и на 13.09.2023 г. получил виза за проектиране, с която е допуснато изработването на инвестиционен проект за „еднофамилна жилищна сграда“. По този повод бил уведомен, че поради наличието на разположени стоманобетонни стълбове по южната граница и на улично регулационната линия, част от мрежа ниско напрежение, параметрите за застрояване следвало да бъдат намалени, тъй като същите не отговарят на изискванията на т. 16 от Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 на Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийни обекти. В тази връзка е поискано изместване на съоръженията, като ответникът го уведомил, че стълбовете, като част от въздушна ел. мрежа – ниско напрежение, са изграждани от частни инвеститори преди 1999 г. за осъществяване на електрозахранването в района и изместването им е за сметка на инвеститора.

С ново писмо ответникът уведомил ищеца, че не може да предложи договор за изместване на съоръженията и че не разполага с документи за собственост.

Посочва, че с разполагането на съоръженията в имота на ищеца последният е лишен от възможността да упражни правото си на собственост в пълен обем.

Намира, че при изграждането им не са спазени законовите изисквания към момента, както и че в полза на ответника не е възникнал сервитут. Излага още, че вследствие на ползването на имота на ищеца, ответникът се е обогатил за негова сметка.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че действията на ответника са правомерни, доколкото са насочени към общественополезен резултат, какъвто е преносът и разпределението на електрическа енергия чрез електроразпределителната мрежа ниско напрежение до потребителите.

Посочва, че част от тази мрежа са и процесните стоманобетонни стълбове.

Заявява, че използва съоръженията за нуждите на преноса и разпределението на електрическа енергия към Възлова станция „Д.“. Твърди, че тази част от мрежата е изграждана по кооперативен начин преди 1999 г. при частно планиране, възлагане и изпълнение. На следващо място излага, че в случай че съоръженията попадат в границите на имота, то твърди, че не е приложена уличната регулация в района, където се намира имотът, като за прилагането й 3 следва част от него да бъде отчужден съгласно предвижданията на подробния устройствен план. Поддържа, че до провеждането на уличната регулация ищецът следва да търпи посоченото засягане. Оспорва твърдението, че съоръженията представляват незаконен строеж. Твърди възникнал по силата на закона сервитут, както и с оглед това, че в случая е налице заварено от закона сервитутно право, то на ищеца обезщетение не се дължи. Намира намаляването на плътността на застрояване за естествена последица от съобразяване със сервитутното отстояние от външната граница на имота и не създава пречки, по – големи от обикновените за ползването на имота. По иска по чл. 59 ЗЗД излага, че за да е налице неоснователно ползване на съответната част от имота, то следва предварително да е отправена покана до ответника.

Ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №**, том I, рег. № ***, дело № ***** г., се установява, че на 01.02.2023 г. В.Д.В., като продавач, е продал на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, в качеството на купувач, поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 16.06.2020 г., с площ 911 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, с номер по предходен план – 2476, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ************.1, по КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, брой етажи: 2, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна със застроена площ 9 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот, при граници и съседи на поземления имот по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори: ******;*******;******;******и *******.

Във връзка с подадено заявление от „С.“ ЕООД е издадена виза за проектиране от главния архитект на район „П.“ на Община Варна, с която се допуска изработване на инвестиционен проект за обект „Еднофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ ******* съответстваща на ПИ ************, кв.**, по ПР на „Вилна зона“ гр. Варна“.

В съобщение с изх. № 6671393/01.12.2023 г. по описа на „Е.С.“ АД, адресирано до „С.“ ЕООД, изпратено по повод постъпило искане за изместване на електрически съоръжения, находящи се в процесния имот, е посочено, че при извършена проверка е установено, че процесните стълбове са част от мрежа ниско напрежение, изграждана преди 1999 г. от частни инвеститори за електрозахранването на обекти в района, както и че изместването им е за сметка на инвеститора.

В съобщение с изх. № 6729257/20.03.2024 г. по описа на „Е.С.“ АД, адресирано до „С.“ ЕООД, изпратено по повод заявена услуга за изместване на електрически съоръжения, находящи се в процесния имот, е посочено, че от „Е.С.“ АД е извършена проверка на място, при която е установено, че на оградата на имота са разположени два броя стоманобетонни стълбове, които са част от въздушна мрежа за ниско напрежение. Заявено е, че дружеството не 4 разполага с документи за собственост и не може да предложи договор за изместване на съоръженията.

По делото са изготвени и приети три експертизи: СТЕ с оглед определянето цената на иска по чл. 109 ЗС; КСТОЕ, както и повторна СТЕ по въпрос трети от изготвената и приета КСТОЕ.

От заключението по приетата по делото и кредитирана от съда СТЕ във връзка с определянето цената на иска по чл. 109 ЗС се установява, че разходите за извършване на необходимите действия възлизат на стойност от около 18 000 лв.