Решение № 1723 от 15.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1723 гр. Варна, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д.А като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110109205 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Б. К. Х., ЕГН ********** от град Варна срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик", № 258, „ВАРНА ТАУЪРС" с пр.осн.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1057.40 лева, представляваща разликата между сумата 1677.79 лева, която представлява сбора на платените суми услуга „Пренос ниско напрежение“ с вкл.ДДС за периода 04.7.2020 г. – 14.05.2023 г. и сумата 619.76 лева, представляваща дължимата цена за услуга „Пренос средно напрежение“ с вкл.ДДС за същия период, за обект на потребление къща, находяща се в град Варна, местност „Ваялар", № 1736, абонаментен № 0109319182, по клиентски № 1100176343 и иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва върху първоначалната главница 883.25 лева от подаване на исковата молба 19.7.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва върху главница 174.15 лева /увеличената част на иска/ от подаване на молбата 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърдения от които ищецът черпи права: Ищецът твърди, че с ответника ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ" АД , с ЕИК 103533691, гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик", № 258, „ВАРНА ТАУЪРС" са в договорни отношения за разпределение на електрическа енергия за негов имот, находящ се в град Варна, местност „Ваялар" парцел №1736 / по нов план с.о.Траката", ул." 11-та",№173/. В регистрите на ответника обекта е заведен като абонаментен №0109319182, по клиентски № 1100176343.

Разпределението на електронергията се извършва на ниво средно напрежение като едно от тези съоръжения е трафопост, с диспечерско наименование „МТП 1694", който е собственос на ищеца. С оглед на границата на собственост между между чуждото и електрическото съоръжение на ищеца, ответникът е получавал без основание цена за услугата - пренос на ниско напрежение, вместо за извършената услуга -пренос на средно напрежение. Поради нежелание на ответника да уредят доброволно отношенията, свързани с възстановяване на паричните суми, получените от него без 1 основание за предходни периоди, ищецът е бил принуден да потърся съдебна защита.

Така по подадените от него искови молби в РС Варна били образувани гражданско дело № 4482 по описа за 201З г. и гражданско дело № 2805 по описа за 2017 г. С влезли в сила Решение №3228 от 19.06.2014 г. по гражданско дело №4482 по описа за 201 Зг. и Решение № 4303 от 26.10.2017г. по гражданско дело № 2805/2017г. на Варненския районен съд, ответникът е осъден да му заплати парични суми, получени от него при първоначална липса на основание и представляваща разликите между заплатените от мен парични суми за услугата „Пренос на ниско напрежение" и дължимите от мен суми за парични суми за услугата „Пренос на средно напрежение" за всеки от двата искови периода, както и законната лихва за забава върху сумите.

След постановяване на двете решения на Районен съд Варна ответникът продължава да получава от ищеца плащания за услугата „Пренос на ниско напрежение", вместо парични суми за услугата „Пренос на средно напрежение". Поради нежеланието на ответника, след постановяване на влезлите в сила решения страните да решат въпроса помежду им в извънсъдебно производство, ищецът Бр.Х. е принуден да подаде настоящата молба с искане ответникът да бъде осъдене да му възстанови недължимо получената сума, представляваща разликата между заплатена и дължима цена за извършена услуга за период, следващ исковите периоди по посочените две дела. С оглед на границата на собственост между електрическите съоръжения на средно напрежение твърди, че ответникът е извършвал пренос на електрическа енергия на ниво средно напрежение, но за тази услуга е получавал плащане на цена за друга услуга, а именно за пренос на ниво ниско напрежение. Поради получаване на цена за услуга, която не е извършвана, ищецът претендира от ответника възстановяване на парична сума, представляваща разликата между дължимата цена за услугата „Пренос на средно напрежение" и заплатената от него цена за услугата „Пренос на ниско напрежение". Поради периодичния характер на услугата по пренос, претендира възстановяване на заплатените суми за период от три години. Ответникът е получавал сумите при първоначална липса на основание, поради което претендира да му заплати и законна лихва върху всяка платена сума за процесния период.

Фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване в производството: 1. Ищецът и ответното дружество са в договорни отношения, които са уредени от договорът при общи условия, по силата на правна норма - чл.98в от Закона за 2 енергетиката. 2. За процесния период ищецът е заплащал на ответника суми за услугата „Пренос на ниско напрежение". 3. За процесния период ищецът е дължал на ответника цена за услугата „Пренос на средно напрежение".

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е представило отговор на исковата молба с който оспорва изцяло иска, както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита исковата молба за недопустима, тъй като не е налице правен интерес за ишеиа от тяхното водене соешу ответника: 1.1.

ЕПРП не е легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като не то е последният реципиент на платените суми за този период и съответно за ищеца не е налице правен интерес от воденето на тези искове срещу ЕПРП. Горното е вярно, тъй като крайният реципиент на цената „пренос ниско напрежение" е дружеството „Електроразпределение Север" АД /ЕРП Север/, съгласно императивно определеното и посочено в чл. 91, ал. 2 от Закон за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр.107 от 9.12.2003 г., последно изм. и доп., бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) във връзка с Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ, Издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., последно изм., бр. 50 от в сила от 9.06.2023 г.). Съгласно чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ ..Крайни клиенти, в това число производители в режим на потребление и оператори на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, присъединени към 2 електроразпределителна мрежа, дължат утвърдени от комисията за съответния ценови период иени за достъп и пренос до/през електропреносната мрежа, за достъп и пренос до/през електроразпределителната мрежа и за други мрежови услуги по електроразпределителната мрежа 9, . Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПИКЕЕ. Битовите крайни клиенти на крайните снабдители заплашат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител", като съгласно чл. 29, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Крайният снабдител събира и заплаша на оператора на електроразпределителна мрежа всички суми за мрежови услуги за съответния ценови период за пялото Фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия." Към момента на предявяване на иска е налице ясно функционално разграничение в правомощията и отговорностите на двете дружества - „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД /ЕПРП/ и „Електроразпределение Север" АД /ЕРП Север/, които притежават съответно Лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия (Приложение № 1 към настоящия отговор на искова молба) и Лицензия № Л-138- 07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия (Приложение № 2 към настоящия отговор на искова молба). От съдържанието на исковата молба е видно, че се твърди неоснователно заплащане, при изначална липса на основание, от ищеца на цена за „Пренос ниско напрежение". По делото не се спори, че за периода от 04.07.2020 г, до 14.05.2023 г. ищецът притежава качеството „Краен клиент" по смисъла на §1, т. 27г от Допълнителните разпоредби на Закон за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003 г.). Не се спори също така, че представляваното от мен дружество се явява „Краен снабдител" по смисъла на §1, т.

28а, б. „а" от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, както и че ЕРП Север е „Оператор на електроразпределителната мрежа" съгл. §1, т. 34а, б. „а" от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Следователно, за периода от 04.07.2020 г. до 14.05.2023 г. Б. К. Х. се намира в самостоятелни договорни отношения при публично известни Общи условия (съгл. чл. 98а, съотв. чл. чл.104а от ЗЕ) и с двете дружества, като 3 договорът му с всяко едно от тях има различен предмет, а именно: по отношенията, касаещи снабдяване с и покупко-продажба на електрическа енергия, ищецът се намират в договорни отношения с ЕПРП, които се уреждат от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (ОУ на ЕПРП, Приложение № 3 към настоящия отговор на искова молба). Същевременно, на основание чл. 104а от ЗЕ, по отношенията, касаещи разпределянето на ел. енергия и преноса на ел. енергия през електроразпределителната мрежа (ЕРМ), ищецът се намира в договорни отношения с „Електроразпределение Север" АД /ЕРП Север/, които се уреждат от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД (ОУ на ЕРП Север, Приложение № 4 към настоящия отговор на искова молба). Цена „пренос" се дължи за осъществена по смисъла на §1, т. 44 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ „услуга пренос" и, както бе изложено по-горе в настоящото, ЕПРП не притежава лицензията за осъществяване на тази дейност. нито е последният реципиент на платените за тази услуга суми. Следователно, независимо от факта, че ЕПРП се явява издател на съответните фактури и на практика сумите за пренос се събират от представляваното от мен дружество, то нормативната уредба в областта е недвусмислена и непротиворечива ЕПРП се явява единствено и само първоначален получател на сумите за консумирана ел. енергия, но след това, на основание цитираните нормативни разпоредби, същото задължително възстановява на разпределителното предприятие (в конкретния случай „Електроразпределение Север" АД) онези суми, представляващи мрежовите елементи от платената цена за ел. енергия, каквато по своята същност е именно цената за пренос, т.е краен реципиент на сумите се явява разпределителното предприятие, а именно ЕРП Север. Нещо повече, 3 отговорността на ЕПРП може да бъде ангажирана само в рамките на изложените погоре законови и лицензионни задължения, които не включват дейността по разпределянето на ел.енергия и преноса на ел. енергия през ЕРМ. Дейността по преноса на ел. енергия през ЕРМ се извършва от разпределителното дружество.

Предвид гореизложеното, за ищеца не е налице правен интерес да търси връщане на процесиите суми именно от ЕПРП. Счита, че дружеството не е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявените срещу него искове, касаещи евентуално имуществено разместване, настъпило вследствие заплащането на цена „пренос", което е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска.

Моли за прекратяване на производството и присъждане на разноски. В случай че възражението не бъде уважено, моли за отхвърляне на предявените искови претенции като неоснователни.

Фактите и обстоятелствата, които не се оспорват от ответника: че ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски N 1100176343 и абонатен № 0109319182 за обект на потребление къща в гр. Варна, с.о. Траката ул. „11-та" № 173; че потребяваната ел. енергия в обекта на ищеца се измерва със средство за търговско измерване на ниво ниско напрежение; че ищецът е заплатил всички свои задължения за периода 04.07.2020 г. до 14.05.2023 г.

Заявява, че ищецът не е в договорни отношения с ответното дружество ЕПРП за разпределение на ел. енергия, а за продажба на ел. енергия, които договорни отношения се уреждат от ОУ на ЕПРП. Оспорва твърденията на ищеца, че услугата „пренос на ниско напрежение" не е била извършвана по отношение на обект къша с абонатен № 0109319182. В случая доставката е извършена, тъй като не се спори между страните, че през процесния период ответникът е доставял ел. енергия до имота на ищеца. Следователно, процесната услуга е била извършена, а цената за нея се заплаща върху цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия (арг. от чл. 29, ал. 2 от ПТЕЕ) съгласно показанията на средството за търговско измерване, където е присъединен обектът на ищеца „къща близнак", а не обект МТП 1694.