Решение № 16001 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16001 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20201110143854 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. А. Г. и Л. Г. Г., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Т. Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 373,47 лева – главница, от която сумата 363,45 лева, представляваща ¾ части от стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 10,02 лева, представляваща ¾ части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Т. Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 55,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л. Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 124,49 лева – главница, от която сумата 121,15 лева, представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 3,34 лева, представляваща ¼ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Л. Г. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 18,46 лева, представляваща лихва за забава 1 върху главницата за периода от 01.05.2018 г. до 08.07.2020 г.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото нямало подписан договор за продажба на топлинна енергия. Но ответниците ползвали топлинна енергия в следния топлоснабден имот, а именно: търговски обект – магазин № 11 А, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. Поради незаплащане стойността на ползваната топлинна енергия ответниците се били обогатили неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължали връщане на онова, с което са се обогатили, до размера на обедняването. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в който услугата дялово разпределение на топлинна енергия се извършвала от „Бруната“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост от ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ежемесечно от топлофикационното дружество били издавани фактури с дължимите суми за топлинна енергия, които следвало да бъдат заплащани най-късно до 20то число на следващия месец. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2020 г. по ч. гр. д. № 31306 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Т. А. Г. и Л. Г. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата от никоя от тях. В хода на заповедното производство ответниците са направили възражение, че от началото на 2012 г. магазинът бил затворен и в него се ползвала топлинна енергия за отопление.

Третото лице – помагач „Бруната” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Кънева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение по уважаване на исковата претенция. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците Т. А. Г. и Л. Г. Г., редовно призовани, не се явяват лично и не се представляват.

Третото лице – помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

2

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложено по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот, рег. № 814, нот. дело 551 от 2008 г. по описа на нотариус Е.Е., рег. № 052, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 12.03.2008 г. „Адин“ ЕООД продало на ответницата Т. Г. и на съпруга й Г.Д.Г. следния свой собствен недвижим имот, а именно: магазин № 11а, находящ се в блок № 2, построен в УПИ ІІ-1566, квартал 29 по плана на гр.

София, местност „Югоизточен градски район 4, зона 5“. Видно от удостоверение рег. № ТС70-00-72/10.05.2007 г., издадено от Столична община, район „Младост“, на жилищна сграда – блок № 2 с офиси, магазини и подземни гаражи, вход А и вход Б, намираща се в кв. 29, УПИ ІІ-1566 по регулационния план на гр. София, местност „Югоизточен градски район 4, зона 5“ бил определен следният административен адрес: гр. София, ж. к. „Младост-4“, бл.

482, вх. 1 (вх. А) и вх. 2 (вх. Б).

От представено с исковата молба удостоверение за наследници изх. № 2778 от 30.06.2014 г., издадено от Столична община, район „Лозенец“, се установява, че съсобственикът Г.Д.Г. починал на 22.06.2014 г. и оставил следните свои наследници по закон: ответницата Т. А. Г. (съпруга), А.Г.Г. (син) и ответницата Л. Г. Г. (дъщеря). По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено от съсобствениците или да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето лице.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 2684-1 от 12.11.2007 г., сключен между „Бруната България“ ООД и етажната собственост, и протокол от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. 482, вх.

А и Б в ж. к. „Младост-4” съществували още към 2007 г. В изготвения като приложение към протокола от общото събрание списък на етажните собственици за процесния имот било отбелязано, че пълният му отопляем обем по проект бил 96 куб. м., като в него щяла да се ползва и топла вода. Списъкът съдържа подпис за праводателя на ответниците – „Адин“ ЕООД.

Видно от приложени по делото две индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и един брой формуляр за отчет от 13.07.2019 г., за процесния имот през исковия период била начислявана топлинна енергия за отопление по данни от един апартаментен топломер, за 3 сградна инсталация на база пълния отопляем обем на имота от 96 куб. м. и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. Формулярът за отчет съдържа подпис на клиент.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и с други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от третото лице - помагач. От заключението се установява, че от ТР „Изток“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч. Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно към 24 часа на последния ден от месеца съгласно нормативните правила. Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество.

Установено е, че размерът на технологичните разходи е съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по представените от „Бруната” ООД формуляри за отчет, че за процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за отопление на имот по данни от един апартаментен топломер, като за 2018 г. поради неосигурен достъп била начислена служебно топлинна енергия за едно отоплително тяло, и за сградна инсталация според пълния отопляем обем на апартамента. В имота през исковия период не била потребявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 96 куб. м. За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 528,26 лева не включвала просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ****** било извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на -363,80 лева (за получаване) за целия исков период. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответниците била определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция били обект на метрологичен контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 11.2016 г., м. 04.2018 г. и м. 02.2022 г., като било установено, че уредът е технически изправен. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

4

Допусната е по искане на страните и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че нямало данни за извършени от ответниците плащания на претендираните от ищеца суми.

Според заключението общата стойност на изравнителните сметки за процесния период била в размер на -370,95 лева и представлявала сума за доплащане. Вещото лице установило, че от изравнителните сметки за връщане частично била погасена сумата 43,63 лева – задължение от текущия период а с разликата от 327,32 лева били погасени задължения на ответниците извън процесния период. Така според заключението стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки за исковия период възлизала на 120,83 лева. Дължимите такси за дялово разпределение за процесния период били в общ размер на 13,36 лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 08.07.2020 г. била в размер на 71,94 лева – върху сумата за топлинна енергия и в размер на 1,92 лева – върху сумата за дялово разпределение. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.