Закон за данъчното производство

Чл. 1

Този закон урежда данъчната регистрация и производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните актове на данъчната администрация.

Чл. 2

(1) Данъчните органи издават данъчни облагателни актове, актове за налагане на административни наказания и други актове, посочени в закон.

(2) За резултатите от данъчни проверки и ревизии данъчните органи изготвят актове за констатации, към които се прилагат събраните доказателства.

(3) Данъчните органи съставят актове за установяване на извършените нарушения.

Чл. 3

(1) Актовете по този закон се издават от овластения за това орган на данъчната администрация съобразно предоставената му компетентност.

(2) Когато законът не е определил органа, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба.

Чл. 4

(1) Данъчният орган осъществява производството самостоятелно.

(2) Данъчен орган от по-висока степен не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване.

(3) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от неговата компетентност, незабавно изпраща преписката на съответния орган, като уведомява за това другите участници в производството.

(4) Горестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите, когато са налице основанията за отвод или самоотвод по чл. 9 от Закона за административното производство.

(5) Спорове за компетентност между данъчните органи се решават от началника на главното управление на данъчната администрация.

Чл. 5

На данъчна регистрация подлежат:

1. местни физически лица;

2. еднолични търговци и местни юридически лица, включително тези с идеална цел и неперсонифицирани дружества;

3. чуждестранни лица, когато осъществяват стопанска дейност или получават доходи в страната.

Чл. 5а

Неперсонифицираните дружества се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация и данъчното облагане.

Чл. 6

(1) Лицата по чл. 5 и 5а се регистрират по ред, определен в наредба на министъра на финансите.

(2) Заварените към 31 декември 1998 г. лица по чл. 5 и 5а подават декларация за регистриране съгласно наредбата по ал. 1, ако имат задължение за това.

Чл. 7

(1) Данъчната регистрация се извършва чрез вписване в специален регистър по образец, одобрен от министъра на финансите.

(2) Определеният данъчен номер на местните физически лица се вписва в документа за самоличност или ако няма такъв – в удостоверението за раждане.

(3) На останалите лица за определения данъчен номер се издава удостоверение.

(4) Данъчният номер на лицата по чл. 5, т. 2 и 3 съвпада с кода по БУЛСТАТ.

Чл. 8

(1) Регистрираното лице е длъжно да посочва данъчния си номер във всички документи и книжа, издавани във връзка със стопанската му дейност или подавани пред данъчните органи.

(2) Данъчният номер на лицето се посочва от органите на данъчната администрация и други органи в индивидуалните актове, въз основа на които възникват държавни и общински вземания.

Чл. 9

(1) При промяна на седалището или местоживеенето си регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната служба.

(2) Когато новият адрес е в района на друга данъчна служба, съобщението се прави пред нея.

(3) Всрока по ал. 1 лицето е длъжно да уведоми данъчната служба за всички други промени, настъпили в данните, посочени в декларациите.

Чл. 10

Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от прекратяването на юридическото лице, съответно от смъртта на физическото лице.

Чл. 11

Данъчните органи имат право да събират данни от регистър БУЛСТАТ, съдилищата и общините за регистрираните лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена.

Чл. 12

(1) Актът за констатации се издава в писмена форма и трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. дата и място на съставяне на акта;

3. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му;

4. данни за данъчния субект – трите имена, адрес, седалище на управление, данъчен номер, банкови сметки и други;

5. фактическите и правните основания за издаване на акта;

6. направените констатации;

7. разпореждания за обезпечаване на доказателства или държавни вземания;

8. опис на иззетите документи и вещи;

9.

(2) Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт.

(3) В случаите по ал. 2 актът за констатации изпълнява функциите на мотиви за издаване на данъчен облагателен акт.

Чл. 13

(отменен)

(1) Актът се връчва на провереното лице срещу подпис.

(2) Когато лицето откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписите на двама свидетели, на които се посочват имената, адресите и единните граждански номера.

Чл. 14

(отменен)

(1) Възражения по акта могат да се правят в 14-дневен срок от връчването му пред началника на данъчната служба, чийто орган е издал акта.

(2) Началникът на данъчната служба е длъжен да се произнесе по възраженията в 14-дневен срок.

(3) Когато отхвърли възраженията, началникът на данъчната служба е длъжен да се произнесе писмено.

Чл. 15

(1) С данъчен облагателен акт се определят, коригират и/или прихващат данъчни задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон. С такъв акт се определят и други задължения към държавата, посочени в закон.

(2) Данъчните облагателни актове се издават от началниците на данъчните служби а в тяхно отсъствие – от длъжностното лице, което е определено със заповед на началника на главното управление на данъчната администрация да го замества.

(3) При подаване на данъчна декларация размерът на данъка се изчислява въз основа на декларираните доход, печалба и други данни и се внася в сроковете, определени в съответните закони.

(4) Данъчен облагателен акт се издава, когато не е подадена декларация в законоустановения срок, както и в случаите, когато данъчни проверки и ревизии се извършват по инициатива на данъчния орган.

(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под „50“, и към по-голямото число, ако последните две цифри са „50“ или над „50“. Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от „5“, и към по-голямото число, ако последната цифра е „5“ или по-голяма от „5“.

Чл. 16

(1) Началникът на съответната данъчна служба издава данъчен облагателен акт след преценка на акта за констатации и доказателствата към него. Към данъчния облагателен акт се прилага актът за констатации, който изпълнява функциите по чл. 12, ал. 3 и е негова неразделна част.

(2) Доказателства по ал. 1 се събират при данъчни проверки или ревизии.

(3) Заварените към 31 декември 1998 г. производства по издаване и обжалване на данъчнооблагателни актове се приключват по досегашния ред.

Чл. 17

(1) Когато не е подадена декларация или има данни за укрити приходи или липсва редовно счетоводство съгласно Закона за счетоводството и/или воденото счетоводство не дава възможност за текущ и последващ контрол, или данъчнозадълженото лице не е открито на декларирания пред данъчната администрация адрес или документите са унищожени, началникът на данъчната служба определя по преценка конкретния размер на данъка, като взема предвид:

1. вида и характера на дейността;

2. платените косвени данъци, мита, експортни и импортни такси;

3. движението и остатъците по банковите сметки;

4. документи с достоверни данни;

5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява дейността;

6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;

7. капитала;

8. оборота;

9. броя на заетия персонал;

10. кръга на клиентите;

11. реализираната печалба, съответно доход, от други лица, упражняващи същата или подобна дейност, при същите или подобни условия;

12. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;

13. други доказателства, които могат да послужат за определяне на данъка.

(2) При установяване на условията по ал. 1 данъчнозадължените лица са длъжни да декларират имущественото си състояние, като за физическите лица това става въз основа на декларация за семейно и имуществено състояние по образец, утвърден от министъра на финансите, а за юридическите лица – въз основа на представени годишни счетоводни отчети по чл. 40 от Закона за счетоводството.

(3) Когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал и/или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган задължително прави оценка и облага по реда на съответния закон недекларираните печалби и доходи.

Чл. 18

Данъчни облагателни са и други актове, чрез които овластени лица определят данъци. В тези случаи лицата действат като данъчни органи.

Чл. 19

Данъчните облагателни актове се издават по образец, утвърден от министъра на финансите, и се връчват на лицата по реда, предвиден в Закона за административното производство.

Чл. 20

(1) Недължимо внесени или събрани суми, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат за погасяване на други изискуеми задължения към държавата, посочени в Закона за събиране на държавните вземания, а ако данъчнозадълженото лице няма такива задължения, сумата му се връща.

(2) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмена молба на данъчнозадълженото лице.

(3) След постъпване на молбата по ал. 2 данъчният орган извършва данъчна проверка или ревизия и издава данъчен облагателен акт, с който уважава или отказва да уважи молбата и ако молбата е основателна, издава разпореждане за прихващане или връщане. При отказ за прихващане или връщане данъчният орган се произнася писмено.

(4) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е извършено в съответствие с разпоредбите на данъчното законодателство или въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.

(5) Актът по ал. 3, както и заповедта на началника на данъчната служба за спиране или възобновяване на срокове, за възстановяване на срокове, за възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност, подлежат на обжалване по реда на чл. 23 – 26.

Чл. 21

Когато с данъчен облагателен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, разликата се внася в 15-дневен срок от съобщаването му.

Чл. 22

(1) Данъчното задължение се погасява с петгодишна давност.

(2) Давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение.

(3) Когато е започнала данъчната проверка или ревизия и срокът по ал. 1 изтича през нейното времетраене, давността се спира до завършването ѝ, но за не повече от една година.

Чл. 23

(1) Данъчният облагателен акт може да се обжалва пред началника на териториалното данъчно управление в 14-дневен срок от връчването му.

(2) Жалбата се подава чрез началника на данъчната служба, издал данъчния облагателен акт.

(3) Към жалбата могат да бъдат приложени писмени доказателства.

Чл. 24

(1) Началникът на данъчната служба, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен в 14-дневен срок от получаването ѝ да я изпрати заедно с данъчната преписка на началника на териториалното данъчно управление.

(2) В срока по ал. 1 началникът, издал обжалвания акт, може да го отмени или измени.

(3) Актът по предходната алинея подлежи на обжалване по реда на чл. 25.

Чл. 25

(1) Началникът на териториалното данъчно управление разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването ѝ.

(2) С решението данъчният облагателен акт може да се потвърди, измени или отмени.

(3) Решението се съобщава на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му.

Чл. 26

(1) Решението на началника на териториалното данъчно управление може да се обжалва в частта, в която не са уважени направените възражения пред окръжния съд в 14-дневен срок от връчването му.

(2) Жалбата се подава чрез началника на териториалното данъчно управление, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с данъчната преписка на съда.

Чл. 27

Съобщения и решения във връзка с обжалването на данъчни облагателни актове се изготвят по реда на Закона за административното производство.

Чл. 28

(1) Съдът се произнася по законосъобразността на акта с решение, което подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

(2)

(3) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения в съответствие с чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 29

(1) Определеното с облагателния акт данъчно задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта, освен ако в закон не е предвиден друг срок.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 облагателният акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно от началника на териториалното данъчно управление или от съда на основанията, посочени в Закона за събиране на държавните вземания или ако длъжникът представи имуществено обезпечение.

Чл. 30

За невнесени в срок данъци се дължи лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Чл. 31

Който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва глоба от 20 000 лв. до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 32

(1) Данъчнозадължено лице, което не изпълни задължение по чл. 11а, т. 1 – 5, се наказва с глоба от 30 000 лв. до 500 000 лв.

(2) Длъжностно лице, което не изпълни задължения по чл. 116, се наказва с глоба до 100 000 лв.

(3) При неизпълнение на задълженията по чл. 11в или при унищожаване на документите нарушителят се наказва с глоба до 500 000 лв.

Чл. 33

(1) Длъжностно лице, което без уважителни причини не препрати своевременно жалба или протест срещу данъчен акт на по-горестоящия данъчен орган или на съда, се наказва с глоба от 5000 до 30 000 лв.

(2) При повторно извършване на нарушението по предходната алинея глобата е от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 33а

За нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за данъчната администрация на съответното длъжностно лице се налага глоба до 1 000 000 лв. от началника на главното управление на данъчната администрация с постановление, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 34

(1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи при данъчните служби, а наказателните постановления се издават от началника на главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице.

§ 1

(1) Доколкото в този закон не са предвидени особени правила, се прилагат съответните разпоредби на Закона за административното производство, а за принудителното изпълнение на данъчните задължения – разпоредбите на Закона за събиране на държавните вземания.

(2) Разпоредбата на чл. 28, ал. 3 се прилага и за висящите производства пред съдилищата, както и за тези, за които не са изтекли сроковете за преглед по реда на надзора и за отмяна на решение по Гражданския процесуален кодекс.

§ 2

Заварените от този закон производства по издаване на данъчни актове се извършват по досегащния ред.

§ 3

Лицата по чл. 5, т. 2 и 3, заварени от този закон, подават декларация за регистриране до един месец от влизането в сила на този закон.

§ 4

В чл. 268 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г.) се създава нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Ликвидаторите са дължни да уведомят данъчната администрация за започналата ликвидация.“

§ 5

В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 38 от 1989 г.; изм., бр. 30 от 1990 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 2 на чл. 4 числото „200“ се заменя с „3000“.

2. Член 6 се изменя, както следва: „Чл. 6. (1) Вземанията на държавата, посочени в чл. 1, се погасяват с изтичането на петгодишна давност, освен ако със закон е предвидено друго. (2) Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. (3) Давността се прекъсва с всяко действие на органа по събирането, предприето за принудително изпълнение на вземането. (4) От прекъсването на давността започва да тече нова петгодишна давност. (5) Независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който е станало изискуемо.“

3. В чл. 10 се създава нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) Когато държавните вземания, дължими от юридически лица, не могат да се съберат по реда на ал. 2, 3 и 4, изпълнението се насочва върху техните движими и недвижими вещи и вещни права по условията и реда, предвидени в дялове I и II на част пета от Гражданския процесуален кодекс.“

4. Навсякъде думите „финансов орган“, „финансовия орган“, „финансовият орган“, „финансовия орган при общинския народен съвет“, „финансовите органи при общинските народни съвети“, „финансовите органи при общинските народни съвети и кметствата“ и „ръководителя на финансовия орган при общинския народен съвет“ се заменят съответно с „данъчен орган“, „данъчния орган“, „данъчният орган“, „данъчния орган при данъчната служба“, „данъчните органи при данъчните служби“ и „началника на данъчната служба“.

§ 6

Този закон влиза в сила един месец от деня на обнародването му.

§ 7

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.