Решение № 441 от 13.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Несебър, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г. при участието на секретаря Д.К.Д. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело № 20252150100702 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на П. Г. С. с ЕГН **********, М. Г. С.а – В. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.С***, ж.к.

„М****“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.** и К. И. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.С***, ж.к.

„И*** В***“, ул.„В***“ № ***, ап.**, подадена чрез процесуалния им представител адв.В. Ч. от АК - Бургас против Община Несебър, с адрес: гр.Несебър, ул.„Еделвайс“ № 10, представлявана от Кмета Н.К.Д., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците са собственици на празно дворно място, находящо се в гр.О****, общ.Н***, обл.Б****, ул.„Б****“ № **, представляващо УПИ IX-*** в кв.** по действащия ПУП - ПРЗ на гр.О****, урегулиран с площ от 555 кв.м., при граници: улица, УПИ Х-***, УПИ VII-*** и УПИ VIII-***. Позовават се на Нотариален акт № ***, том I, н.д. № *** от ****г. /л.6/, по силата на който К.К. С.а, починала на ****г. /майка на първите двама ищци/ и брат й И.К. Х. /праводател на третия ищец/, са признати за собственици по давност и наследство на по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. С оглед на това се твърди, че първите двама ищци са собственици на по 1/4 ид.ч. от имота по наследство от тяхната майка К.К. С.а, починала на ****г. Сочи се, че третият ищец е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот по силата на извършено от неговия баща И.К. Х. дарение, за което бил съставен Нотариален акт № **, том XIII, рег.№ ***, дело № **** от *****г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, район на действие Районен съд – Несебър /л.7-8 вкл./.

Акцентира се, че процесният имот е с уредени регулационни сметки за 15 кв.м. 1 придаваеми към него от имот пл.№ *** в кв.**, за което било съставено заявление № 68/24.07.1979г. /л.12/. Заявяват, че по действащата КККР на гр. О****, одобрена със Заповед № РД-18-59/14.09.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор 5****, с площ от 551 кв.м., урбанизирана територия, с начин за трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди /л.10/.

Ищците акцентират, че са изключителни собственици на процесния имот, като отричат ответната Община Несебър да е придобивала права върху него по смисъла на § 42 от ПЗР на ЗИД от ЗОС (ДВ, бр. 96/1999г.) във връзка със Заповед № РД-1143/16.02.2001г. на Областен управител - Бургас, като заявяват, че имотът никога не е ставал държавна (частна) собственост, поради което неправомерно бил съставен Акт за държавна собственост № 1**** от *****г. за него. Изтъкват, че по силата на Заповед № 40/11.07.****г. на Министъра на архитектурата и строителството, процесният имот не е бил предмет на отчуждаване по смисъла на чл.5а и чл.5б от Указ № 115/06.04.1954г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство (отм.ДВ, бр.87/08.11.1974г.), както и че за същия не е била надлежно проведена и законосъобразно завършена отчуждителна процедура, която да бъде годно правно основание за придобиване на процесния имот от държавата, а впоследствие и от ответната Община Несебър. В тази връзка навеждат, че от незастроения имот не е образуван нов парцел, който да се отчужди в полза на Държавата, съгласно чл.5а, ал.1 от посочения Указ, нито е образуван парцел с решение на ИК на ОНС, както предвижда чл.5а, ал.2 от Указа, който да е предмет на отчуждаването. Допълват, че цялата отчуждителна процедура е опорочена, тъй като не са спазени условията на чл.5б, чл.5а, ал.2 и чл.5а, ал.5 от Указа /върху парцела да бъде отстъпено право на строеж/. Сочи се, че дори и да се приеме, че отчуждителната процедура е започнала, същата не била законосъобразно довършена, тъй като наследниците на К.Н.

/праводател на ищците/ не са били обезщетени. Твърдят, че обезщетение не е било нито определено по реда на чл.5а, ал.4 от Указа, нито получено. В тази връзка заявяват, че Акт за държавна собственост № 1**** от *****г. е преждевременно съставен, тъй като обезщетение на наследниците на Н. не е определяно и получено от тях, и не е отстъпвано право на строеж на трети лица за задоволяване на жилищни нужди. С оглед на това заявяват, че владението върху имота никога не е било отстъпвано от ищците и от техните праводатели, нито е било предавано на/завземано от Държавата/Общината, като твърдят, че процесният имот преди и след 11.01.****г. е изцяло в тяхно владение. Аргументират нарушение и на чл.5а, ал.3 от Указа поради това, че не било установено имущественото състояние на собствениците. Оспорват Акт за частна общинска собственост № 5****/****г., вписан с акт № **, т. ***, рег. № ****от *****г. на Служба по вписванията при Районен съд – Несебър, като твърдят, че 2

Община Несебър не е собственик на процесния имот на посоченото в акта основание.

На следващо място и при условията на евентуалност твърдят, че са придобили процесния имот по давност, както на добросъвестно (упражнявано непрекъснато, трайно и несъмнено 5-годишно), така и на недобросъвестно (10-годишно) владение, представляващо самостоятелно правно основание по чл.79 от ЗС, годно да ги направи собственици. Развиват съображения, че първоначално техните баба и дядо М. и К. Н.и, а впоследствие и техните праводатели К. С.а и И.Х., след което и ищците, минимум от ****г. упражнявали върху процесния имот непрекъснато, явно, несмущавано и несъмнено владение, годно да ги направи собственици. По силата на чл.79 от ЗС присъединяват към своето владение и владението на праводателите им, като твърдят, че са собственици на процесния имот на основание придобивна давност.

Гореизложеното е мотивирало ищците да поискат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната Община Несебър, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 5**** по действащата КККР на гр.О****, одобрена със Заповед РД-18-59/14.09.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 551 кв.м., урбанизирана територия, с начин за трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, представляващ по действащия ПУП - ПРЗ на гр.О**** празно дворно място, находящо се в гр.О****, ул.

„Б***“ № **, за което е отреден УПИ IX - *** в кв.**, при граници и съседи: улица, УПИ Х - ***, УПИ VII - *** и УПИ VIII – ***, придобит по наследство за първите двама ищци и по силата на дарение за третият ищец. При условията на евентуалност, се моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответната Община Несебър, че ищците са придобили имота въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на съдебно-техническа експертиза. Молят да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане. Правят искане на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена ответната страна да представи цялото досие във връзка със съставяне на Акт за частна общинска собственост № 5****/****г., вкл. и предходния такъв Акт за общинска собственост № 1***/****г. и прилежащото към него досие (ако има друго). Молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят от Областния управител на област Бургас с всички документи, съдържащи се в досието по съставяне на Акт за държавна собственост № 10***/****г., вкл. с документите по провеждане и приключване на отчуждителната процедура. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от Община Несебър, с който се изразява становище за неоснователност на исковата молба. Развиват се съображения, че ответникът също е собственик на процесния имот.

Сочи се, че за него е съставен Акт за държавна собственост № 10***/****г. на 3 основание Заповед № 40/11.01.****г. на Министерство на архитектурата и благоустройството, чл.6 от ЗС и чл.5а вероятно от Указ № 115/01.04.1954г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство. Твърди се, че със Заповед № РД-11-43/16.02.2001г. на Областен управител на област Бургас, издадена въз основа на искане от ответника за деактуване на имота като държавен, имотът бил деактуван и предаден на Община Несебър. След деактуването, ответната страна актувала имота с Акт за общинска собственост № 1***/****г., като след влизане в сила на КК за гр.О**** и на основание чл.59, ал.1 от ЗОС бил съставен нов Акт за общинска собственост № 5****/****г. Акцентира се, че правото на ответника върху имота било в резултат на настъпилата по силата на § 42 към ЗОС трансформация на правото на собственост на имоти държавна собственост в общинска собственост. Изтъкват се доводи за идентичност на процесния и актувания, като държавен имот. Развиват се съображения, че Нотариален акт № ***/****г. е неистински документ предвид обстоятелството, че от датата на актуване на имота като държавен с Акт за държавна собственост № 10***/****г. до датата на съставяне на нотариалния акт № *** от ****г. липсвали данни отчуждаването да е отменено, поради което ищците не могат да се легитимират като собственици. Наред с това се сочи, че към ****г. и към ****г. имот държавна собственост не можело да се придобива по давност.

Изразява се становище за неоснователност на наведеното при условията на евентуалност основание за придобиване на имота от ищците по давност. В тази връзка се сочи, че до датата на подаване на молба с вх. № Н2-ОА2-7934 от 02.12.2024г., до ответника не е достигнало изявление от ищците, че владеят имота като свой. Обръща се внимание, че към датата на подаване на молба до Областен управител на област Бургас от 27.09.2000г. за деактуване на имота, както и към съставяне на Акт за общинска собственост № 11***/****г. и на Акт за общинска собственост № 5****/****г., ответникът считал същия за собствен. Навежда се, че в скица на поземлен имот № 5***/****г., въз основа на която бил съставен Акт за общинска собственост № 5****/****г., ищците не били посочени като собственици. Изтъква се, че за държавни и общински имоти съществува забрана за придобиването им по давност.

Не на последно място, ответната страна излага становище по доказателствата и доказателствените искания от страна на ищците. Оспорва като неистински Нотариален акт за собственост по давност и наследство № ***/****г., издаден по н.д. № 4***/****г. на Поморийски районен съдия и Нотариален акт за дарение № **/****г., издаден по н.д. № ****/****г. на нотариус С.А., като моли същите да бъдат отменени на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Представя писмени доказателства. Моли на основание чл.192 от ГПК да бъдат изискани заверени преписи от преписките по издаване на Заповед № 40/11.01.****г. на Министерство на архитектурата и 4 благоустройството в частта им по отношение на т.29, за които може да се предположи, че е идентичен с „парцел VII - ***, кв.***, собственост на наследници на К. Х. Н.“ и преписката по издаване на Акт за държавна собственост № 10***/****г. Прави се искане да бъде изискана справка от АГКК - гр. Бургас, от която да е видно кога (като дата и година) са вписани като собственици в КР и КК на гр.О**** за поземлен имот с идентификатор 5**** К.К. С.а и К. И. Х..

В съдебно заседание, ищците не се явяват. За тях се явяват процесуалните им представители, който поддържат изцяло исковата молба от името на доверителите си.

Ангажират гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответната Община Несебър оспорва исковата молба и поддържа подадения писмен отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира исковата молба за допустима – подадена е от лица, които имат правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.