Протокол № 183 от 05.03.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1147/2025
- Вид
- Протокол № 183
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за държавната собственост
- чл. 57, т. 3 · Закон за общинската собственост
ПРОТОКОЛ
№ 183 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501147 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Община Разлог, редовно призован, се явява адв. Р. Х., с пълномощно по делото.
Ответниците Е. Г. Н. и М. И. Н. – редовно призовани, се явяват лично, а ответницата П. И. Н. – редовно призована, не се явява. Трите се представляват от адв. Б. Ю., с пълномощно по делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивната жалба и отговорът към нея, за което съдът препраща към Определение № 15/06.01.2026 година от закрито съдебно заседание.
АДВ. Х.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам изцяло подадената въззивна жалба, по подробно изложените в нея съображения. Нямам доказателствени искания.
1
АДВ. Ю.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Въззивни съдии, от името на доверителите ми оспорвам въззивната жалба, като считам, че решението е правилно и законосъобразно, по подробните съображения, които сме изложили в писмения отговор. Нямаме доказателствени искания. Моля да дадете ход на делото по същество.
Поради липса на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. Х.: Уважаеми Окръжни съдии, моля да отмените първоинстанционното решение, тъй като считам, че същото е незаконосъобразно и немотивирано.
Първоинстанционният съд не е взел предвид и не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Считам, че съдът неправилно и необосновано не е ценил наличните по делото доказателства за обстоятелството, че придобивна давност не е могла да тече за ищците през твърдения от тях период, доколкото през този период са налице безспорни, по мое мнение, доказателства за наличие на държавна и общинска собственост върху процесния имот. Подробни съображения в подкрепа на твърдяното от мен обстоятелство ще изложа в писмена защита, ако ми предоставите възможност. Моля да отмените първоинстанционното решение.
Моля да присъдите на доверителя ми и разноски, съобразно списък, който представям, като претендирам единствено държавната такса, която е изплатена. Моля и за срок за писмена защита.
АДВ. Ю.: Уважаеми господин Председател, уважаеми Въззивни съдии, от името на доверителите ми моля да оставите жалбата без уважение, като потвърдите решението на Разложкия районен съд, което е правилно и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения, в каквато насока се съдържат възражения във въззивната жалба.
Също така моля да присъдите и направените разноски на доверителите ми в това производство, по списък, който ще представя. Считам, че по оплакванията, които са наведени във въззивната жалба, сме взели подробно становище в писмения отговор по нея, като аз ще спра Вашето внимание само на следното – именно това, което се поддържа и в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е ценил доказателствената сила на актовете за държавна собственост и 2 на акта за общинска собственост. В тази връзка следва да се има предвид, че възражението, че давност не е могла да тече именно защото е било държавна и общинска собственост, това твърдение е необосновано и незаконосъобразно, защото от доказателствата, събрани по делото, по безспорен начин се установява, че имотът не е бил отчуждаван, не е извършвано мероприятие по отчуждаването, за да може да се приеме, че действително имотът е станал общинска собственост, респ. – държавна. Освен това обаче следва да имате предвид, че в отговора на исковата молба в нито един момент, и в хода на съдебното производство, ответната страна Община Разлог, или жалбоподател в това производство, не е поддържал и не е аргументирал тезата си, че има трансформация на държавна в общинска собственост, поради което считам, че в тази насока първоинстанционният съд съвсем правилно и законосъобразно, преценявайки в съвкупност доказателствата, събрани по делото, а това са гласните, това е заключението на вещото лице и писмени такива, е приел, че действително предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен, като по направеното възражение-оспорване е приел, че актът за държавна собственост и актът за общинска собственост са неистински във връзка с направеното оспорване от нас. Ще спра съвсем накратко Вашето внимание и във връзка с твърдението, че съдът неправилно е ценил или изобщо игнорирал наличието на право на държавна собственост и наличието на общинска собственост. Само ще кажа, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.
1 от Закона за държавната собственост, Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост със съставяне на акт за държавна собственост, който се съставя по ред и форма, установени от закона, и този акт представлява официален документ, който официален документ обаче не е правопораждащ за собствеността и няма транслативно действие, и в този смисъл се приема съдебната практика, че това само констатира нещо, но не означава, че основанието, което е посочено, е възникнало. Същото се отнася и по актовете за общинската собственост, където съставянето на акт за общинска собственост всъщност има само удостоверително значение, аналогично на констативния нотариален акт по чл. 587 от ГПК, и не е условие за придобИ.е, нито доказване на общинската собственост. Редакцията на чл.
57, т. 3 от Закона за общинската собственост към датата, когато е съставен актът за общинска собственост, всъщност сочи, че може да подлежат на актуване имоти, които са отчуждени. В конкретния случай, и не беше 3 оспорено и заключението на вещото лице Ю., се приема и по един безспорен начин се установи, че нямаме такова извършено отчуждаване, т.е. имотът никога не е станал държавна собственост, никога не е станал общинска собственост. Не попада в материалноправната разпоредба на чл. 77 основанието, за което е съставен актът за държавна собственост, нито в основанието на чл. 57, т. 3 от Закона за общинската собственост. Още повече следва да се изтъкне, че разпоредбата на чл. 57, т. 3 от Закона за общинската собственост се отнася за имоти, които са отчуждавани след влизане в сила на Закона за общинската собственост, и той е неотносим към процедури, евентуално ако са били проведени, макар че в случая няма такива, по Закона за плановото изграждане на населените места. В този смисъл считаме, че след като няма, и правилно в тази насока съдът, цитирайки и основавайки решението си на практика, цитирана в мотивите на Върховния касационен съд, приема, че няма валидно основание нито за съставянето на акта за държавна собственост, нито на акта за общинска собственост, на основанията, които са посочени в него. Нещо повече, даже в акта за държавна собственост не е конкретизирано основанието, пише само „чл. 77 от Наредбата за държавни имоти“, където има няколко хипотези в този текст, но и нямаме конкретизация. В конкретния случай се касае за следното – че В. Н. е придобила собствеността върху имот 478 в кв. 30 по плана на с. Баня на основание неформална делба и давностно владение, за което има издаден нотариален акт за имот 478. В тази връзка, че имот 478 е бил отчуждаван или проведено мероприятие някакво – няма. Освен това, по плана обаче от 1990 година този имот – пл. № 478, е разделен на две и са обособени два парцела.
На място обаче, от доказателствата, които са безспорни по делото, той представлява едно общо място. На място има огради, оградено е от всичките страни, които огради свидетелите посочиха, че са отдавна, от години наред оградите са в това състояние, в което са в момента, и така е обработван от наследодателката, респ. – от моите доверители. Освен това искам да обърна Вашето внимание, че по делото е представено като доказателство Удостоверение № 140/31.03.2010 година, на л. 8 от делото се намира, с което ответникът, или жалбоподателят в това производство, удостоверява, че имот пл. № 478 е идентичен с УПИ X и УПИ XII, а ние водим делото точно за УПИ XII. В хода на съдебното производство в първата инстанция всъщност не бяха оспорени както заключението на вещото лице, така и това удостоверение, с 4 което по един категоричен начин имаме признание от страна на Община Разлог, че този имот е идентичен и че не е отчуждаван. По тези съображения и съображенията, които подробно сме изложили в писмения отговор, както и в писмените бележки, които представям, моля да постановите Вашия съдебен акт. Представям и списъка за разходите.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в законоустановения срок, като предоставя на страните възможност за депозиране на писмени становища по делото в двуседмичен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5