Решение № 157 от 02.10.2026, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Вътков при участието на секретаря Даниела Люб. Лашкова като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело № 20251450100085 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Ц. В. З. ЕГН********** от гр.Мездра е предявил иск против ..........................., за признаване за установено по отношение на ответника, че ........................... не е собственик на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***

/четири седем седем едно четири точка пет нула нула точка едно осем нула едно точка две точка едно/, област Враца, ..........................., гр. Мездра, ........................... вид собств. Частна, тип Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 61 /шестдесет и един/ квадратни метра, ведно с МАЗЕ под самостоятелния обект, Заповед за одобрение на КККР РД-18- 1097/11.05.2018 г., издадена от изпълнителен директор на АГКК, съседи: находящ се в масивна едноетажна жилищна сграда с идентификатор област Враца, ..........................., гр. Мездра, ........................... вид собств. Съсобственост, функц. предн.

Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 1, брой самост. обекти 10, застроена площ 531 кв. м, построена в поземлен имот с идентификатор ***, област Враца, ..........................., гр. Мездра, ул. ....................., вид собств. Съсобственост, вид територия Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 ш), площ 8650 кв. м, Заповед за одобрение на КККР №РД-18- 1097/11.05.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, съседи: ул.

1

„...........”, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***.

Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника ........................... е постъпил отговор, с който счита иска за недопустим и евентуално неоснователен.

Твърди, че собствеността върху процесния имот е от датата на вписване на отказа от право на собственост на предишните собственици, и че съставянето на акта за общинска собственост, независимо по повод времето, има само констативен характер. Оспорват и наличието на намерение за своене по отношение на имота от ищеца.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал.1 ЗС.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, установено от фактическа и правна страна следното: приема за

В исковата си молба ищецът твърди, че повече от 14 години владее процесния недвижим имот. Този имот ползвал под наем от 1994 г. по договор със „Сънитекс" ЕАД, а след реституцията му продължил да го ползвам под наем по договор с наследници на бившите собственици на „Бахава" АД, сключен на 07.06.1997 г., многократно подновяван до 2010 г., а именно следните наемодатели:

********************************************************, представлявани от **************, адвокат от гр. София.

Копия от Уведомително писмо от „Сънитекс" ЕАД, Договор за наем от 07.06.1997 г., Договор за наем от 01.02.199 г. и Договор за наем от 01.01.2007 г. са представени по делото и приети като доказателства.

Твърди още, че от 01.11.2011 г. преустанови плащането на наем и започнал да владея имота като свой собствен, трансформирайки държането във владение за себе си, което манифестирал пред наемодателите. Оттогава и досега продължава да владее имота като свой собствен. Решил да предприеме действия за снабдяване с нотариален акт за собственост въз основа на придобивна давност на гореописания недвижим имот и тогава научил, че ответникът е издал акт за частна общинска собственост на този имот, който е вписан в имотния регистър. Твърди, че този акт за общинска собственост обаче е нищожен, тъй като общината не е придобивала имота по никой от 2 предвидените в чл. 77 от ЗС способи - нито чрез правна сделка, нито по давност, нито по друг начин, предвиден в закона. Твърди, че наличието на акт за общинска собственост обаче представлява пречка да реализира правата си за снабдяване с акт за собственост, въпреки че е станал собственик на имота въз основа на придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, на която се позовава в искова си молба.

В писмения си отговор ответната Община оспорва иска, и навежда следните доводи:

........................... е собственик на Самостоятелен обект в сграда апартамент с идентификатор *** (четиридесет и седем хиляди седемстотин и четиринадесет, точка, петстотин, точка, хиляда осемстотин и едно, точка, две, точка едно) находящ се в сграда с идентификатор *** (едноетажна), разположена в поземлен имот с идентификатор *** с адрес гр. Мездра, ........................, ет. 1, ап. 1 съгласно КККР одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК. Площ на самостоятелния обект 61.00 кв. м (шестдесет и един квадратни метра), 1 (един) бр. мазе с площ 59.00 кв. м. (петдесет и девет квадратни метра). Номер по предходен план:

УПИ І (едно), пл. № 1801 (хиляда осемстотин едно) в кв. 99 (деветдесет и девет) за който е съставен АЧОС №5147 от 26.09.2024 год., вписан в СВ гр.

Мездра с рег. №1622 от 03.10.2024 год., акт №88, том 6, дв.вх.р. 1618. По отношение на собствеността върху Самостоятелен обект в сграда апартамент с идентификатор ***, същият е бил собственост на наследниците на АД „Т.Балабанов", реституиран по ЗВСОНИ и отдаван под наем на ищеца. На 23.06.2011 год. Ц.ка Ив. ........................... са направили отказ от правото на собственост върху притежаваните от тях идеални части, който е надлежно вписан, съгласно разпоредбата на чл. 100 ЗС с рег.

№1221/23.06.2011 год., акт №63, том II, партида 17681- 17683 на СВ - Мездра.

С волеизявлението за отказ от право на собственост върху недвижим имот, той попада в категорията на т. нар. безстопанствени имущества. Тъй като чл. 100 ЗС не посочва изрично правоприемника на собствеността, по арг. от чл. 46, ал.

2, изр. първо ЗНА, съществуващата норма която се отнася до подобни случаи и отговаря на целта на ЗС е чл. 13, ал. 2 ЗОС, в която се посочва, че общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия. В случая собствеността върху преминава в патримониума на общината по 3 местонахождение на имота като частна общинска собственост, след вписване на отказа правото на собственост или от 23.06.2011 год. ex lege, като без значение е момента на съставяне на АЧОС.

По делото са разпитани трима свидетели, водени от ищеца. И тримата твърдят, че са съседи с ищеца, че той владее ползва този имот повече от 30 години, всички са плащали наем, но от около 15 години никой не е събирал наем. Никой не е претендирал, че е собственик на жилищата им, включително и за жилището на ищеца.

Разпитани са и двама свидетели на ответната страна. Св. Ч. твърди, че работи в ответната община, отговаря за съставянето на актове за общинска собственост. През март 2024 г. започнали да сключват договори за наем.

Между 2011 г. и 2024 г. общината не е получавала наем. Преди 2024 г. не са сключвани договори за наем.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на установителните искове, тъй като ищеца претендира, че е собственик на процесния недвижим имот на оригинерно основание - давностно владение, продължило повече от 10 години, което право се оспорва от ответника. Налице е процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, изрично предвидена в текста на чл. 124 ал. 1 ГПК, а именно - правен интерес от установяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ЗС , правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Следователно, за да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на конкретен недвижим имот, е необходимо претендиращият несобственик да е упражнявал в период не помалък от 10 години фактическа власт върху този имот /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на имота поведение 4 на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено и само за себе си. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и "чрез другиго", т. е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението да държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да държи вещта не за себе си, а за владелеца.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на твърдяния придобивен способ – изтекла в негова полза придобивна давност, в т. ч. упражнявано явно, трайно и несмущавано владение върху процесния недвижим имот с намерение за своене в продължение на период, повече от 10 години.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на противопоставимо на ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно основание, т. е., че процесният имот е актуван законосъобразно.

Предвид наведените доводи от ищеца за изтекла придобивна давност за период (от 2011 г. до датата на исковата молба – 2025 г.), попадащ в обхвата на действието на мораториума и заявената позиция на ответника, че процесния имот е частна общинска собственост, първо следва да се отговори на въпроса дали е текла придобивна давност, с оглед твърдението, че имотът е частна общинска собственост.

В решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., ІІ г. о. на ВКС е прието, че актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска собственост.

Налице е препращане към приетото с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 149 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 647/12 г. ІV г. о. Съставът на съда в цитираното решение приема, че горните съображения са приложими само в случаите, когато в акта за общинска 5 собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от общината.

Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, както е в конкретния случай, същият няма легитимиращо действие по отношение правото на собственост на общината.

С оглед горното, съдът приема, че в случая ответната община не може да се легитимира за собственик на процесния имот с представения по делото Акт за общинска собственост № 5147 от 26.09.2024 г. Това е така, тъй като видно от същия е, че ответникът е актувал имота като общински на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС , която разпоредба гласи, че общинска собственост са "имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон". Посочването на това общо нормативно основание в акта за общинска собственост обаче не е в състояние да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от общината, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липса на каквито и да са доказателства, че спорният имот е бил придобит от общината чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да легитимира ........................... като собственик на процесния имот /в този смисъл са решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г., ІІ г. о. на ВКС и решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015, II г. о. на ВКС/. Вярно е, че по силата на чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Съставянето на акт за общинска собственост само по себе си не представлява основание за придобиване право на собственост от общината, ако не съществува конкретно придобивно основание. Актовете за държавна и общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие, като в случай, че отразената в тях 6 принадлежност на правото на собственост се оспорва, както е в случая, в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание, въз основа на което е придобита собствеността /в този смисъл са решение № 321/14.10.2011 г. по гр. дело № 1167/2010 г. на I г. о. на ВКС, решение № 310/03.01.2012 г. по гр. дело № 456/2011 г. на II г. о. на ВКС и др. /.