Определение № 426 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. София, 07.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261000600545 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Окръжна прокуратура Перник срещу определение от 11.03.2026г. по НОХД № 35/2026г. по описа на Окръжен съд Перник ( ОС Перник), с което е прекратено на осн. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимите.

В протеста се изразява несъгласие с атакувания съдебен акт. Прокурорът счита за неправилна позицията на съда, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, преценени през призмата на задължителните указания на ТР № 2/ 2002г. на ОСНК на ВКС. В тази насока намира, че както обстоятелствената, така и заключителната част на обвинителния акт са съответни на изискванията на закона, с единство между съдържимостта на обвинението и детайлност при отразяване на елементите на престъплението, вкл. и субективната страна – пряк умисъл. Затова прокурорът заключава, че всички посочени от ОС Перник причини за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата са явно неоснователни. Предлага на въззивния съд да отмени определението на ОС Перник и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на спора.

Срещу така депозирания частен протест е постъпило писмено възражение от адв. Н. А. – упълномощен защитник на обв. И. Н., с което се оспорва неговата основателност. Защитникът споделя изтъкнатите от съда аргументи и прави искане за потвърждаване на определението на ОС Перник, с което е прекратено съдебното 1 производството по делото.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу И. М. Н. и И. О. И. с предявени им обвинения за извършени престъпления по чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК, осъществени съответно от 08.09.2014г. до 31.10.2014г. и от 31.10.2014г. до 09.12.2014г.

- в периодите, през които са изпълнявали длъжността „кмет“ на Община Перник.

Въпреки отделните обвинения срещу двамата подсъдими, са налице общи факти, доколкото инкриминираната им деятелност е свързана с последователно осъществяваното им във времето и в длъжностно качество поведение, свързано със сметоизвозването в Община Перник, което според държавното обвинение е било неправомерно и престъпно, покриващо състава на умишлена безстопанственост по см. на чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК. Настоящото съдебно производство е второ по ред, тъй като с определение от 30.09.2025г. е прекратено това по НОХД № 181/2025г. по описа на ОС Перник и делото е върнато на ОП Перник за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани с внесения в съда обвинителен акт.

По НОХД № 35/2026г. по описа на ОС Перник, в проведеното на 11.03.2026г. разпоредително заседание по делото, съдът повторно е прекратил съдебното производство, като отново е съзрял нередовности в обвинителния акт, довели до съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимите. В обобщен вид, съзрените от първостепенния съд неясноти в изложената в акта на прокуратурата теза се свеждат до: липса на изложени факти, въз основа на които прокурорът приема, че подс. И. е започнал умишлено да не полага достатъчно грижи за управлението, ръководенето и запазването на повереното му имущество - финансови средства, считано от 31.10.2014г. и в частност времето, предхождащо проведеното на 27.11.2014г. заседание на Кризисния щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, т.е. от 31.10.2014г. до 27.11.2014г.; липса на изложени факти, въз основа на които прокурорът приема, че подс. Н. не е положила умишлено достатъчно грижи за управлението, ръководенето и запазването на повереното й имущество за времето след издадената от нея на 09.09.2014г. заповед № 1363, т.е. от 10.09.2014г. до 30.10.2014г.; не са отстранени предходно констатираните нередовности, свързани с дословно цитирани общо формулирани задължения, посочени в чл.3, ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, чл.6, ал.1 от с. з., чл.8, ал.1, чл.14, ал.1, т.2 и чл.90, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки (отм.) и чл.65, ал.2, т.1 и т.5 от Закона за защита при бедствия, без да се откроят конкретни действия и бездействия на двамата подсъдими, представляващи неизпълнение на ясно формулирани конкретни техни задължения.

2

Настоящият съдебен състав счете атакуваното определение на ОС Перник за законосъобразно и като такова подлежащо на потвърждаване, тъй като във формулираните обвинения за извършени от И. и Н. престъпления по чл. 219, ал.3, вр. ал.1 от НК действително са налице неясноти във времевите рамки на престъпните посегателства, за които са обвинени и конкретните задължения, които в длъжностното си качество са нарушили.

Тези неясноти са пряко следствие и конкретна проява от общата липса на определеност, последователност и фактологична подреденост на тезата на обвинението, застъпена в процесния обвинителен акт, които недостатъци на поставилия началото на съдебното производство акт дефинитивно нарушават правото на защита и на двамата подсъдими чрез препятстване възможността им да разберат в какво точно са обвинени.

Именно при дължимата служебна проверка на обвинителния акт, детерминиращ предмета на делото по НОХД № 35/2026г. по описа на ОС Перник и в рамките на изискуемия от това производство контрол, този състав на Апелативен съд констатира и непосочени от проверявания съд нарушения, които приема за съществени и отстраними при новото изготвяне на сезиращия съда процесуален документ, за да е годен той да постави законосъобразен старт на съдебно производство и да определи ясно пределите на предмета на доказване по делото. Това е и особено необходимо в конкретния случай предвид наближаващото изтичане на срока, визиран в чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т. 3 от НК и по отношение на двете обвинения.

Най – съществените и стоящи в основата на останалите (вкл. и темпорални ) неясноти, свързани с противоречивостта на обвинителната теза, САС констатира в няколко насоки:

-на стр. 14-17 от обвинителния акт прокурорът поддържа, че всеки от двамата подсъдими, в длъжностното си качество на кмет на община Перник и съответно представител на възложителя по см. на ЗОП /отм./ е следвало да проведе обществена поръчка за предоставяне обект - услуга по сметопочистване и сметоизвозване, докато на стр. 19 от обвинителния акт сочи, че е била възможна процедурата, визирана в чл.

65, ал.2, т. 5 от Закона за защита при бедствия: „ дори и да се приеме, че от фактическа страна на територията на община Перник създалата се ситуация във връзка със сметосъбирането и сметоизвозването е притежавала характеристиките, които позволяват да бъде дефинирана като бедствие, то въпреки това ще се окаже, че отговорни длъжностни лица, представляващи община Перник са нарушили флагрантно свои служебни задължения с възлагането на дейности без спазването на нормативно установени процедури по ЗОП“. Подобен „дуализъм“ по принцип е обективно неприсъщ на обвинителната теза, която следва ясно и еднозначно да поддържа позиция, подлежаща да установяване в хода на съдебното следствие и 3 срещу която предадените на съд лица да се защитават;

-на стр.12-13 от обвинителния акт, прокурорът цитира доклад на АДФИ, писмени доказателства и заключения на назначени в д.п. експертизи, за неотчетени извънредни количества битови отпадъци, надвишаващи размера на плануван и прогнозиран за събиране и извозване от „Лиел Конструкшън“ по действащия договор за периода 01.08. 2014г. до 30.11.2014г., но не излага факти, че инкриминираните плащания от община Перник на ЗМБГ АД са осъществени за неизвършена реална услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. Липсата на фактически твърдения за това съществено за правилния изход на делото обстоятелство е съществен порок на обвинителния акт, водещо до невъзможност за определяне на предмета на доказване по делото и съответно пълноценното осъществяване на правото на защита на подсъдимите;

-при описанието на фактите, свързани с поведението на двамата подсъдими, прокурорът в обстоятелствената част инкриминира техни действия, намерили отражение и в неговия диспозитив – по направени предложения на заседания на Кризисния щаб на община Перник и последващо издаване на заповеди за извозване на битови отпадъци, докато на л. 25 и л. 29 от обвинителния акт и за двамата подсъдими посочва, че изпълнителното деяние се е изразило в „ съчетание на действие и бездействие – издаването на заповедите по определен неприложим процесуален ред, на грешно правно основание, плащането по тях и от друга страна непровеждането на задължителна процедура по ЗОП при наличието на съществуващи материални и процесуални предпоставки за това“; след това на л. 32 от акта посочва, че „Общият вредоносен резултат от бездействието на обв. Н. …е в размер на 1 258 260лв. … Общият вредоносен резултат от бездействието на обв. И. …е в размер на 260 456.60лв ….“. Видно е, че отново е налично противоречие в обвинителната теза относно съществен елемент от обективната страна на престъплението – проявленията на изпълнителното деяние, рефлектиращо неминуемо и върху времевите рамки на инкриминирано поведение;

-в диспозитива на обвинителния акт като форми на осъществено изпълнително деяние и за двамата подсъдими са посочени неполагане на дължимите грижи за „ управлението, ръководенето и запазването“ на повереното им имущество, които фактологично се явяват неподкрепени, доколкото се инкриминира само неправомерно разпореждане с финансови средства на общината, т.е. единствено управлението им;

-по отношение на подс. И. на стр. 10 -11 от обвинителния акт са изложени от прокурора факти, свързани с прекратяване на 01.12.2014г. на договора за сметоизвозване и сметосъбиране с „Лиел Констръкшън“ и издаването на заповед № 1879/09.1202014г. от И. за продължаване изпълнението на общинския план за защита при бедствия и аварии от ЗМБГ АД при значително намалени цени на услугата, което 4 изложение не кореспондира с инкриминираното му в диспозитива на обвинителния акт на 27.11.2014г. предложение за снегопочистване и обработване на общинската пътна мрежа от ЗМБГ АД, т.е. обвинителният акт страда от фактологична непълнота;

- в диспозитива на обвинителния акт и за двамата подсъдими недопустимо са смесени съставите на престъпленията по чл. 219 от НК и по чл. 282 от НК, като едновременно са посочени изпълнителните деяния на безстопанствеността - „ не положил достатъчно грижи“ и на длъжностното присвояване – „ нарушил и не изпълнил служебните си задължения“, правещи обвиненията неясни;

- в посочените като нарушени в обвинителния акт разпоредби от действащата към инкриминирания период нормативната уредба също е налице несъответствие и противоречие, доколкото са инкриминирани взаимоизключващи се такива по чл. чл.

8, ал.1 и 14, ал.1, т.2 от ЗОП /отм/ от една страна и чл. 90, ал.1,т.4 от с.з. от втора, и чл.

65, ал.2, т.1 и т.5 от Закона за защита при бедствия от трета, като едновременно с това в диспозитива на обвинителния акт се твърди неприложимост на третия нормативен източник – „без да е налице бедствие по см. на чл. 2 от Закон за защита при бедствия“, което обстоятелство също прави обвинението неясно и вътрешно противоречиво.

В този смисъл и въззивният съд счете, че обвинителният акт не съответства на изискванията на чл. 246 от НПК, като в него не са посочени в достатъчен обем фактически твърдения със следващата им се правна рамка, позволяващи адекватна защита на обвиняемите и ясно детерминиране на делото по предметен, обектен и времеви параметри.