Решение № 398 от 29.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000501023 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Х. С. Б., Х. Ю. И., Б.

И. И. и Г. Ю. И. срещу решение № 262869/05.05.2021г.на СГС, ГО, 26 състав, постановено по гр.д. № 5677/19г. в частта, в която са отхвърлени искове им по чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди до пълните предявени размери.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Община Варна в частта, в която срещу нея са уважени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди, както и в частта, в която са отхвърлени исковете по отношение на Областен управител на област Варна/ Областна администрация Варна/ и МРРБ.

Жалбоподателите- ищци твърдят, че в атакуваната от тях част съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необоснован. Съдът правилно е приел, че исковете са доказани по основание срещу община Варна, но неправилно е ценил доказателствата и доводите на страните и не е разгледал в пълнота аргументите за основателност на претенциите им за неимуществени вреди.

Съдът не е обсъдил как смъртта на техния близък им се е отразила, че тя е оставила негативен отпечатък върху целият им живот. Не е взел предвид, че 1 починалият е бил глава на семейството, че те осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от неговата любов и подкрепа. Съдът е приел, че те са претърпели изключителни по обем неимуществени вреди и продължават да търпят такива, но при определяне на конкретния размер на обезщетението е нарушил чл.52 от ЗЗД. Решението е постановено в отклонение на ППВС № 4/68г.

Затова молят въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи жалбата им .

Жалбоподателят община Варна поддържа, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Излага, че фактът, че в края на втората половина на 19.06.2014г. са започнали и продължили през нощта срещу 20.06.2014г. интензивни валежи в района на кв. Аспарухово, довели до бедствено положение, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове основателност на търсената деликтна отговорност от общината. В отговор на въпрос 21 техническата експертиза е посочила, че падналите валежи на 19.06.2014г. са от извънреден характер и не е било възможно да бъдат прогнозирани, както и да бъдат взети мерки за предотвратяването им. Поддържа, че приливната вълна е прииждала откъм гората, поради което причината не е било самото дере между улиците „Ясен“ и „Калач“, в територията на горския фонд, която е извън зоната на отговорност на общината. Почистването на дерете в горските територии и на тяхната проводимост, с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, чието извършване е отговорност на общината. Комплексната техническа експертиза установява, че от горския фонд са се свлекли голямо количество земна маса, дървета и клони, което не изключва отговорността на Областна администрация Варна и МРРБ. За да се възложи, цялата отговорност на община Варна, вмененото деяние- непочистено дере между улиците „Ясен“ и „Калач“ е това условие, което с вътрешна необходимост е предизвикало настъпването на отрицателни последици в сферата на ищците и без което вредите не биха настъпили. Жалбоподателят счита, че основната причина за приливаната вълна не е дерето между улиците „Ясен“ и „Калач“.

За да отговоря Община Варна за претърпените вреди те следва обективно, необходимо и закономерно да произтичат от вмененото й деяние и да не бъдат негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредите трябва 2 да са последица от непозволеното увреждане. Вредите са настъпили от съвкупното действие на множество рискови фактори, едни от които са липсата на реално извършвани дейности по превенция и поддръжка на проводимостта на дерето в зоната на горския участък, в това число изсичане на дървета и създаване на условия за активизиране на ерозионни и свлачищни процеси. По делото е установено безспорно, че къщата, в която е починал Ю.

Б. е била построена в средата на дерето и е била изградена незаконно, което изключва отговорността на община Варна. Претендирания размер на обезщетения за неимуществени вреди е прекомерно завишен.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове срещу Община Варна по чл.49 от ЗЗД са уважени и вместо това да ги отхвърли или да намали присъдените обезщетения. Моли да се отмени решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени по отношение на Областна администрация Варна и МРРБ.

В депозирани писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Х. С. Б., Х. Ю. И., Б. И. И. и Г. Ю. И. оспорват въззивната жалба на Община Варна като я считат за неоснователна.

Община Варна не е взела становище по жалбата на ищците.

В депозиран писмен отговор МРРБ оспорва жалбата, подадена от Община Варна. Счита я за недопустима поради липса на правен интерес.

Излага, че община Варна като ответник може да обжалва отхвърлянето на иск срещу друг ответник само по отношение наличието на предпоставките за солидарно осъждане. Такива твърдения във въззивната жалба на общината няма. Ако се приеме, че жалбата е допустима, то тя е неоснователна.

Постъпил е отговор по въззивната жалба на община Варна от Областния управител на област Варна. Твърди, че тя е недопустима, а при условията на евентуалност и неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищците Х. С.

Б., Х. Ю. И., Б. И. И. и Г. Ю. И. твърдят, че на 19.06.2014г. в гр. Варна, 3 поради води, които не е имало къде да се оттекат безопасно, е бил наводнен кв. Аспарухов. Образувала се е огромна приливна вълна, която за изключително кратко време е заляла множество жилищни постройки в квартала. Това събитие и последиците от него са били непредвидими и неизбежни за жителите му. В пряка причинна връзка с това събитие са починали 13 човека, сред които и Ю. И. Б.- съпруг на Х. Б. и баща на останалите трима ищци.

Във връзка със станалото е налице приключило

ДП № 364/14 по описа на 4то РУП към ОД на МВР Варна, преобразувано като ДП №94/16г. на ОСлО-ОП- Варна. Причините за настъпилото събитие са комплексни и се дължат на пропуски от страна на компетентните органи МРРБ, Областна администрация Варна и Община Варна. Съгласно чл.6 от ЗЗБ планирането и превенцията за намаляване на риска от бедствия се извършва на национално ниво, областно и общинско ниво. И тримата ответници не са изпълнили в цялост задълженията си по ЗЗБ, ЗВ в частта, отнасяща се както до превенцията, така и до задълженията по време на бедствия. МРРБ не е изпълнило задълженията за адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на гр. Варна. Тежестта на наводнението е обусловена и от протеклите по време на валежа свлачищни процеси, които попадат в предмета на геоложкия риск. Ищците твърдят, че към датата на събитието не е имало адекватни противосвлачищни и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения и приложени мерки за превенция в рамките на гр.

Варна и извън него, така и на Областната администрация Варна, която е отговорна за подпомагане на контрола, осъществяван от държавата. Твърдят, че към 19.06.2014г. наличните канали и дерета, които следва да служат за отводняване не са били почиствани от 2011г. в урбанизираната им част, тъй като община Варна не е провеждала нужните процедури за възлагане на обществени поръчки. Каналите и деретата не са били почиствани и в неурбанизираната им част. В самите дерета е имало незаконни постройки, които Община Варна не е премахнала своевременно, както я задължава законът. Те са влошили значително защитните функции на деретата. Ищците твърдят, че към датата на събитието е имало продължителна и неконтролируема незаконна сеч от прилежащите горски масиви и неправномерно изхвърляне на отпадъци в деретата, което община Варна и Областната администрация Варна не са контролирали.

Валежите са продължили няколко дни и бедствието е било лесно 4 предвидимо, но затова населението не е било уведомено своевременно нито от Община Варна нито от Областна администрация Варна. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗВ контролът по изпълнение на дейностите по чл.138, ал.4, т.1 се извършват от МЗХГ и МРРБ или от оправомощените длъжностни лица.

Съгласно ЗВ публична държавна собственост са системите и съоръженията за предпазване от вредно въздействие на водите- защитни диги, корекции на реки и отводнителни системи, с изключение на тези, които са публична общинска собственост. Съгласно чл. 31, ал.1, т.3 от Закона за администрацията, областният управител отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта, а съгласно т.9 – организира и ръководи дейностите по защита на населението, културните и материални ценности, околната среда при бедствия. Държавата собственик е дължина да осъществи дейностите по чл.139, ал.1 и ал.2 от ЗВ, а на областния управител, като управител по закон, е възложено организирането, провеждането и координиране на дейностите по чл.138, ал.4 от ЗВ. Съгласно чл.57 от ЗАдм. Областната администрация подпомага областния управител в осъществяване на неговите правомощия. Описаните бездействия на ответниците във връзка с неизпълнение на задължението им за разчистване и поддържка на дерето в урабинизираната и неурбанизираната му част, както и за изграждането и поддръжка на противосвлачищни и водоотвеждащи хридротехнически съоръжения са довели като пряка и непосредствена последица настъпването на вредите за ищците. Ищците се позовават на неизпълнение на задълженията на ответниците, произтичащи от чл.2 във вр. с чл.1, ал.2, т.2, и т.4 от Наредба за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на исковете от бедствия. Твърдят неизпълнение на задълженията им по чл.19, ал.1 от ЗЗБ и чл.138, ал.4, т.1 от ЗВ. Затова ищците молят съда да осъди ответниците Областен управител на област Варна/ Областна администрация Варна/, Община Варна и МРРБ да им заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за Х. Б. и по 150 000 лв. за всеки един от останалите ищци, в едно със законната лихва от 19.06.2014г. до окончателното изплащане на сумите. Ако съдът приеме, че ответниците не отговаря солидарно, то предпочитан ответник е Община Варна, първи евентуален ответник е Областен управител на областна администрация Варна, а втори по ред евентуален ответник е МРРБ. Претендират разноски.

5

Ответникът Община Врана в депозиран писмен отговор в срок оспорва исковете. Излага, че фактът, че в края на втората половина на 19.06.2014г. са започнали и продължили през нощта срещу 20.06.2014г. интензивни валежи в района на кв. Аспарухово, довели до бедствено положение, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове основателност на търсената деликтна отговорност от общината. Поддържа, че приливната вълна е прииждала откъм гората, поради което причината не е било самото дере между улиците „Ясен“ и „Калач“, а в територията на горския фонд, която е извън зоната на отговорност на общината. Почистването на дерете в горските територии и на тяхната проводимост с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, чието извършване е отговорност на общината. За да се възложи, цялата отговорност на община Варна, вмененото деяние- непочистено дере между улиците „Ясен“ и „Калач“ е това условие, което с вътрешна необходимост е предизвикало настъпването на отрицателни последици в сферата на ищците и без което вредите не биха настъпили. Основната причина за приливаната вълна не е дерето между улиците „Ясен“ и „Калач“.