Решение № 753 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100101062 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от „Ч.М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „В.В.“ № ***, със съдебен адрес – гр. В., ул. „К.“ №* като иск с правно основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника „А.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „П. и.“ №***, че ищецът е собственик на подземна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор ****.****.***.*.*, с административен адрес гр. Варна, район „М.“, бул. „В.В.“ № *** с предназначение на самостоятелния обект – „сграда със специално предназначение“, брой нива 2, с площ по КК на гр. Варна – 1013.46 кв. м., при граници на първо и второ ниво – на същия етаж - няма, под обекта – няма и над обекта – няма, стар идентификатор – няма, намиращ се на етаж – 1 (минус едно) в сграда с идентификатор ***.***.***.** с РЗП 956 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ***.***.***.**, целият с площ от 5097 кв.м., при граници на поземления имот: ***.***.***.**, ***.***.***.**, ***.***.***.**, ***.***.***.** и ***.***.***.**. Освен това е поискано да бъде отменен НА №95/20.12.2023 г., том CVII, дв.вх.рег. №39996 на служба по вписвания Варна, съставен на 20.12.2023 г. от Нотариус с № *** на НК и район на действие – района на РС – Варна.

В исковата молба ищецът сочи, че е собственик на подземната сграда с идентификатор ****.****.***.*.* с площ по КК 1013.46 кв. м. Твърди, че последната е била построена през 1988 г., а като актив на ищеца е вписана по силата на АДС под №18 в акта.

Всички недвижими имоти описани в посочения АДС – земя с площ от 105 300 кв. м. и всички построени в този имот сгради са включени в капитала на „Ч.М.“ ЕАД – Варна по реда на чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия (ЗППДОбП (отм.)). Описаният в АДС №2211/12.01.1999 г. парцел – земя с 1 площ от 105 300 кв. м. е бил поделен на няколко УПИ. Един от тях – УПИ ***-***, в кв. **, с площ от 3640 кв.м., под повърхността, на който се е намирала процесната подземна сграда – бомбоубежище е бил прехвърлен от ищеца на друго лице – „Д.“ АД, ЕИК ******* по силата на НА №94, том CXXXIII, дело 31239, вх. №39823/29.12.2006 г. по реда на продажба чрез пряко договаряне по чл.17 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), но процесната сграда със специално предназначение – бомбоубежище не е била предмет на тази прехвърлителна сделка и ищецът е продължил да я владее и стопанисва. Твърди, че с одобряването на КК и КР на гр. Варна през 2008 г. посоченият парцел ***-***, в кв. **, с площ от 3640 кв.м. е нанесен в кадастралната карта с идентификатор ***.***.***.**. В него имало три сгради с идентификатори ***.***.***.**.1, ***.***.***.** и ***.***.***.**.3, които заедно с парцела, като собствени на „Д.“ АД, поради задължения на последното към „Б.П.Б.“ АД били изнесени на публична продан и възложени на банката с постановление от ЧСИ. Въпреки това сочи, че процесният имот - с идентификатор ****.****.***.*.*, представляващ бомбоубежище и намиращ се на етаж – 1 (минус едно) в сграда с идентификатор ***.***.***.** не е бил обект на възлагането, но същият не е бил нанасян до тогава в КК. Твърди, че трите надземни сгради в парцела - с идентификатори ***.***.***.**.1, ***.***.***.** и ***.***.***.**.3 вече не съществуват.

Твърди, че ответникът „А.С.“ ЕООД е подало в АГКК – СГКК Варна заявление за нанасяне на настъпили промени относно сграда с идентификатор ***.***.***.** и издаване на скица на поземления имот и сградата. Представен е проект за изменение засягащ тази сграда със застроена площ от 67 кв.м., която се променя на сграда със специално предназначение, със застроена площ от 956 кв.м., по приложен НА №23/18.05.2020 г. на Служба по вписванията – Варна, като в този акт обаче такава сграда нямало. Проектът бил приет и била издадена Заповед №18-10297/16.09.2021 г. на Началника на СГКК – Варна.

С разрешение за промяна на предназначението №111/09.08.2023 г. на Главен архитект на Община Варна по искане на ответника е променено предназначението на сграда с идентификатор ***.***.***.** – от „сграда със специално предназначение“ със застроена площ от 956 кв.м. на „складова база – склад“ с РЗП – 596 кв.м.

Твърди, че с последните два документа, на 20.12.2023 г. ответника се е сдобил с НА №95, дв.вх.рег. №39996 от 20.12.2023 г. за собственост на недвижим имот – сграда с идентификатор ****.****.***.*.* с предназначение на самостоятелния обект – „сграда със специално предназначение“, с брой нива – 2, с площ по КК на гр. Варна – 1013.46 кв.м., като в НА е посочен като собственик ответника – „А.С.“ ЕООД. Като второ ниво на подземната сграда в НА били включени отдушниците излизащи на нивото на терена и към първоначалната площ от 900 кв.м. била добавена квадратурата на отдушниците.

Ищецът твърди, че за всички години от построяването на процесната сграда ищецът е осъществявал владението върху нея, стопанисвало я е и я е поддържало като обект със специално предназначение. Предвид това намира, че дори да се приеме, че собствеността върху процесния имот е била прехвърлена на „Д.“ АД при прехвърлянето на терена на 2

29.12.2006 г., то следва да се приеме, че тя е придобита от ищеца на основание на давностно владение, продължило необезпокоявано от никой и след 29.12.2006 г. до настоящия момент.

Твърди, че ответникът през ноември 2024 г. с тежка строителна техника се опитал да разруши тази сграда със специално предназначение, но след подадени сигнали до Прокуратурата, РДНСК, полицията и ДАНС тези действия били спрени. Оспорва издаденият и описан по-горе констативен нотариален акт НА №95, дв.вх.рег. №39996 от 20.12.2023 г. като твърди, че е придобил собствеността на основание давностно владение продължило от 1988 г. до настоящия момент.

Моли да му бъдат допуснати при режим на водене трима свидетели за установяване на владението върху процесната сграда за периода от 1988 г. до момента.

Ответникът „А.С.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който заема становище, че предявеният иск е неоснователен, а процесният имот е придобит от ответника на основание на валидна сделка, евентуално по приращение, евентуално на основание давностно владение, изтекло в полза на праводателя му. Сочи, че собствеността върху процесният недвижим имот – сграда с идентификатор №***.***.***.** ответника е придобил като е закупил от „П.н.и.“ ЕООД (правоприемник на „Б.П.Б.“ АД по силата на НА №23, том XXVI, дело №5761/18.05.2020 г. на СВп Варна, поземлен имот с ид.

№***.***.***.**, ведно с построените в него сгради, част от които е била и процесната.

Твърди, че в посоченият по-горе нотариален акт процесната сграда била описана само със своята надземна част – като един етаж с площ от 67 кв. м. Сочи, че към момента на придобиването на сградата от праводателя на ответника подземната част на процесната сграда не била отразена в кадастралната карта, като намира, че това се дължи на факта, че при съставяне на кадастралната карта собственикът не е отразил коректно обекта.

Надземната част на обекта всъщност представлявала вход, през който се достигало до подземната част. Ето защо намира за нелогично да се счете, че ответникът е закупил само входа, без да закупи останалото. Сочи, че поземленият имот е бил придобит от праводателя на ответника „П.н.и.“ ЕООД по силата на Постановление за възлагане вписано в СВп Варна с №142, том 61, вх. рег. №23600, дело №3178/08.10.2015 г., ведно с всички постройки, намиращи се в него, включително и неотразената в КК подземна част на имота. Сочи, че ответникът е предприел премахване на всички постройки в поземленият имот, като по отношение на процесната сграда е предприел, предвид специалното й предназначение, процедура по промяна на предназначението й. Намира, че на база на факта, че ответникът е собственик на поземления имот, в който попада сградата, доколкото няма отделно учредено право на строеж, както и няма договори или нотариални актове, които да установяват, че са продадени имота и сградата поотделно, следва да се приеме, че по силата на чл.92 от ЗС, който гласи, че собственикът на земята е собственик и на постройките ответникът е собственик на сградата по приращение.

Оспорва твърдението на ищеца, че от построяването на процесната сграда, като бомбоубежище и до настоящия момент владението върху имота е било осъществявано само от представители на ответника. Твърди, че още с продажбата на имота от ищеца през 2006 г., 3 а през 2015 г. с постановлението за възлагане на във владение на купувача „Б.П.Б.“ АД, праводател на „П.н.и.“ ЕООД, всички сгради в поземленият имот са били предадени във владение на банката. Оспорва твърдението, че ищеца е придобил собствеността върху процесната сграда по давностно владение. Намира, че доказателства за подобно владение не са представени в производството. Твърди, че предназначението на сградата предполага, че тя не е можело да бъде ползвана като самостоятелен обект без съгласието на собственика на земята. Намира, че при предприетите от ответника действия за коректно отразяване на имота в кадастралната карта, както и при издаването на разрешение за промяна на предназначението на обекта държавните и общински служби са приели, че именно ответника е собственик на сградата, на база обстоятелството, че ответника е бил собственик на ПИ. Сочи, че НА №95/20.12.2023 г. е издаден въз основа на документи, удостоверяващи правото на собственост на ответника, а самото вписване на сградата не установява правото на собственост.

Алтернативно ответникът твърди, че е придобил сградата по силата на давностно владение, осъществено в период от 18.05.2020 г. до завеждане на иска, като към този период присъединява изтеклата в полза на праводателя му придобивна давност преди 18.05.2020 г. период преди придобиване на собствеността върху имота от ответника.

Моли да бъде отхвърлен така предявения иск, както и да му бъдат присъдени сторените в пороизводството съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание представител на ищеца поддъжра исковата претенция, както е предявена и сочи, че искът е основателен и доказан. Прави анализ на релевантните в производството факти. Твърди, че при отчуждаване на терена на поземления имот, в който попада процесното съоръжение, с продажбата на целия парцел на първия приобретател – „Д.“ АД не е била прехвърлена собствеността върху процесния имот. Намира, че дори да се твърди, че е налице такова прехвърляне и по силата на сделката от декември 2006 г. „Д.“ АД да са станали собственици на процесния имот, тъй като неговото владение никога не е било предавано и само представители на дружеството ищец са поддържали имота в качеството му на „бомбоубежище“, обстоятелство, което се установява, както се твърди, от разпитаните в производството свидетели, следва а се приеме, че ответника отново е придобил имота по силата на давностно владение. Коментирано е, че при публичната продан на поземления имот, в който попада бомбоубежището, е прехвърлена собствеността само на поземления имот и наличните в него три надземни сгради, но не и процесния имот. Намира, че съобразно установената практика щом в постановлението за публична продан един имот (сграда) не е била описана и не е оценена, то следва да се приеме, че не е прехвърлена собствеността върху нея и лицето – купувач, на което същата е възложена в собственост от съдебния изпълнител не е станал неин собственик. Намира, че поради това „П.б.“ не са придобили собствеността върху процесното бомбоубежище и следователно, когато са прехвърляли собствеността върху имота на ищеца – „А.С.“ ЕООД на поземления имот и трите сгради те не са могли да прехвърлят собствеността върху процесната сграда. Моли да бъде уважен иска, както и да бъдат присъдени на ищеца съдебни и деловодни разноски.