Решение № 650 от 19.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501860 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 653/04.12.2023 г., посТ.ено по гр. д. № 476/2022 г. по описа на ОС-Благоевград, Република България, представлявана от М. Р., е осъдена, на основание чл.109 ЗС, да преусТ.и бездействието си по отношение на разрушителното въздействие на река Струма върху следните поземлени имоти: 1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Драката, одобрени със заповед № РД-18-225/09.04.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в с. Драката, община Струмяни, област Благоевград, м. Кьосовица, вид територия - земеделска, категория на земята 9, НТП Нива, с площ 34 211 кв. м., с номер по предходен план: 009047 при граници/съседи: ПИ с идентификатор №***, ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор №***; 2. ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Палат, одобрени със заповед № РД-18-218/05.04.2019 г. на изпълнителен директор на АГКК находящ се в с. Палат, община Струмяни, област Благоевград, м. Долна Валта, вид територия -земеделска, категория на земята 7, НТП Нива, с площ от 35 048 кв. м., стар номер 002041, при граници/съседи:

ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, както и е осъдена да извърши необходимите действия по почистване и укрепване на речното корито и възсТ.яване/изграждане на предпазната дига в тези част на реката, като искът е отхвърлен по отношение на ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. Палат, одобрени със заповед № РД- 18-218/05.04.2019 1 г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в с. Палат, община Струмяни, област Благоевград, м. ДОЛНА ВАЛТА, вид територия земеделска, категория на земята 7, НТП Нива, с площ от 22 909 кв. м., стар номер 002008, при съседи: ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, като неоснователен. Република България, представлявана от М., е осъдена, на основание чл.50 ЗЗД, да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, сумата от 40 330 лв., представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожени от прииждането на р. Струма през м.01.2021 г. на 14, 439 кв. м. дка от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с.

Палат, община Струмяни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. (в РС Сандански), до окончателното й плащане, като е отхвърлен искът над посочения размер до поискания от 45 000 лв., като неоснователен. ПосТ.ено е скица на лист 306 от делото да се счита неразделна част от решението. Република България, представлявана от М. Р., е осъдена да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, сумата от 8 876, 67 лв. направени по делото разноски, съобразно с уважената част от негаторния иск.

„АМИТИЦА“ ООД, е осъден да заплати на Република България, представлявана от М. Р. сумата от 215 лв., направени по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от негаторния иск. Република България, представлявана от М., е осъдена да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, сумата от 6 766, 48 лв., направени по делото разноски, съобразно с уважената част от осъдителния иск. „АМИТИЦА“ ООД, е осъден да заплати на Република България, представлявана от М. сумата от 22, 31 лв. - направени по делото разноски, съобразно с отхвърлената част от осъдителния иск. Решението е посТ.ено при участието на трети лица помагачи - М. Т. Т., като помагач на ищеца „Амитица“ ООД, а на страната на ответника като трети лица помагачи са конституирани - Министерство на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието), „Напоителни системи“ ЕАД и Изпълнителната агенция по горите.

С определение № 173/14.02.2024 г., посТ.ено по посоченото дело, е изменено решението от 04.12.2023 г., в частта за разноските, като вместо сумата от 8 876, 67 лв., представляваща разноски по негаторния иск, да се чете сумата от 13 070 лв., а третият осъдителен диспозитив да се чете, както следва: осъжда Република България, представлявана от М. Р. да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, сумата от 13 070 лв., направени по делото разноски, съобразно с уважената част от негаторния иск. Молбата на държавата, чрез М. с искане за изменение на посоченото решение в частта за разноските, е оставена без уважение.

Срещу посТ.еното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е депозирана въззивна жалба от ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от М. Р.. Излага съображения, че 2 решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като искът с правно основание чл.109 ЗС е недопустим. Счита, че собственикът на реката ще отговаря само и единствено за защитни съоръжения, но само ако такива са изградени – поддръжката и ремонтно-възсТ.ителните дейности на съоръженията по чл.138, ал.4, т.1 ЗВ се осъществява от ползвателя им. По делото е усТ.ено, че процесните имоти не граничат непосредствено с р.

Струма, а с хидротехнически съоръжения - диги, за които са съставени актове за собственост. В тях е записано, че правото на управление е на министерство на земеделието. Счита, че негатортният иск следва да се предяви срещу юридическите лиза, които поддържат неоснователно бездействие – Министерство на земеделието и „Напоителни системи“ ЕАД – за дигата и напоителния канал и Изпълнителна агенция по горите – за растителността в речното корито. Соченото от ищците бездействие е от страна на ползвателите на компрометираното съоръжение, които са трети лица, извършващи смущаващи правото на собственост бездействия по смисъла на ТР № 31/06.12.1985 г. Като се е произнесъл спрямо държавата, представлявана от М.

Р., решаващият съд е посТ.ил недопустим съдебен акт по посочения иск. В условията на евентуалност поддържа, че искът е неоснователен. Счита, че след като съдът е присъдил парично обезщетение за унищожената част от имот с идентификатор ***, той недопустимо, респ. неоснователно по отношение на този имот е уважил иска по чл.109 ЗС, тъй като правата на ищеца са защитени чрез иска по чл.50 ЗЗД. Целта на иска по чл.109 ЗС е да се възсТ.и фактическото положение, съществувало преди нарушението. Този иск има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушението на вещното право на ищеца, съответно възсТ.яването му в положението отпреди нарушението. В случая при уважаването на иска по чл.109 ЗС спрямо посочения имот, изпълнението ще се изразява в това да се измести отново коритото на реката отпреди наводнението пред 2021 г., което ще върне имота в първоначалния му вид – т. е. около 14 дка, в който случай ищецът ще има възможност да упражнява правото си на собственост върху унищожената част от имота в пълен обем. С присъждане на обезщетение по чл.50 ЗЗД собственикът се обогатява неоснователно, което води до недопустимост, евентуално – до неправилност на съдебния акт. Поддържа, че за ищеца е налице друг път за защита – чл.31, ал.1 ЗВ, който изключва приложението на чл.109 ЗС. С реализирането на този специален ред счита, че се постига ефекта на негаторния иск. Предвидена е административна процедура, която не е била проведена. По делото е усТ.ено, че р. Струма е изградила ново корито в частта, която граничи с горепосочения имот и реката е изоставила старото си корито. След като част от имота е била отнесена безвъзвратно, счита, че са налице предпоставките на чл.31 ЗВ. По този начин новозавзетата площ е станала публична държавна собственост. Излага съображения, че делото е подсъдно на административните съдилища по реда на ЗОДОВ, а не на гражданските съдилища, което е самостоятелно основание за недопустимост на обжалваното решение. Счита, че искът по чл.109 ЗС е и 3 неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на имотите, върху които твърди, че р. Струма има вредно действие. Към момента „Амитица“ ЕООД не е собственик на имотите, поради което не може да бъде увреден от действия или бездействия на ответника също така новозавзетото корито на реката от 3 дка и 14 дка са станали публична държавна собственост. Съдът не е достигнал до извод за противоправно бездействие на държавата или на нейните органи.

По делото е усТ.ено, че държавата е извършила необходимото по укрепване на брега в процесния участък и е реализирала мерки за защита от вредното въздействие на водите. Покрай имотите на „Амитица“ ООД брегът е укрепен.

Изградена е дига, тераси с отводнителни канали, изградени са съоръжения с камъни за предпазване от високите води. По делото не е усТ.ено наличието на храстовидна дървесна растителност в речното корито, която да е станала причина за отклоняване на водното течение към процесните имоти. Не е усТ.ено също така да е намалена проводимостта на реката, наличието на ерозия по бреговете. Доказано е, че единствената причина за състоянието на имотите е форсмажорно обстоятелство – 207 % по-обилни валежи от обичайното за в.01.2021 г. – обстоятелство, което е извън волята на ответника.

За периода 10-15 януари 2021 г. на територията на община Струмяни е настъпило природно събитие със стихиен и непреодолим характер – бедствено положение, в резултат на лоши метеорологични условия и поройни дъждове.

Наличието на непреодолима сила изключва отговорността на ответника – ППВС № 7/1959 г., т.10, включително по чл.109 ЗС. Дори процесните имоти да са били залети от р. Струма, което не е доказано по делото, то това не се дължи на лошото състояние на защитните съоръжения или на незаконосъобразно бездействие на ответника. Счита, че неправилно решаващият съд е ценил показанията на свидетелите на ищеца, без да отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото съдът. Поддържа, че неправилно е уважен искът, предявен за имот с идентификатор ***, тъй като се основава на предположението за бъдещо засягане на имота. След като не е усТ.ено, че дигата е разрушена, то тя изпълнява своето предназначение в пълен обем. По делото не са усТ.ени реални пречки за собственика на този имот да упражнява правата си. Счита, че неправилно съдът се е позовал на чл.235, ал.3 ГПК и е разгледал иска не за първоначално предявените 3 дка, а за 14 дка, като по този начин е допуснал процесуално нарушение. По делото е усТ.ено, че ще бъде икономически неизгодно и технически трудно изпълнимо реката да се върне в старото си корито моли съда да обезсили решението в обжалваната част и да прекрати производството по делото, респ. – да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „АМИТИЦА“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е допустимо, правилно и законосъобразно. Съгласно практиката на ВКС собственикът на недвижим имот може да иска от държавата, като собственик на река, която причинява 4 вреди на имота му, да преусТ.и бездействието си по отношение на разрушителното й въздействие върху имота, въпроси че държавата е възложила на друг правен субект предприемането на посочените в чл.138 ЗВ и чл.139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките. С оглед на това счита, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения негаторен иск.

Счита, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че уважаването на исковете, предмет на делото, имали едни и същи правни последици. Поддържа, че е допустимо кумулативното им предявяване. С иска по чл.109 ЗС се цели защита срещу всяко неоснователно въздействие върху правото на собственост на ищеца и възможността му да го упражнява в пълен обем и съобразно предназначението на вещта си, а с иска по чл.50 ЗЗД се цели възмездяване на причинени вреди в резултат на въздействие от друга вещ.

ВъзсТ.яването на речното корито и речните съоръжения няма да възсТ.и унищожената и несъществуваща вече част от процесния имот с идентификатор ***, а единствено би могло да предотврати и бъдещото му увреждане. Държавата е осъдена да извърши необходимите действия по почистване и укрепване на речното корито и възсТ.яване/изграждане на предпазна дига в тази част на реката. Наличието на предвидената в чл.31 ЗВ процедура не влияе върху допустимостта на иска по чл.109 ЗС. Предвиденото заплащане на обезщетение по чл.31, ал.3 ЗВ е във връзка с това, че по силата на закона държавата става собственик на имот при изместване коритото на реката. Това обезщетение обаче не е свързано с причинени от реката имуществени вреди. По делото е усТ.ено, че имотът не е засегнат от естествени процеси , а е резултат на лоша поддръжка на речното корито и липса на защитни съоръжения счита, че посочените в ЗВ дейности не са административни и неизпълнението им не е свързано с осъществяване на властнически функции. Касае се за неизпълнение на задължение на ответника, в качеството му на собственик, поради което отношенията с ищеца са равнопоставени, а не властнически. Липсват отношения на власт и подчинение. С оглед на това счита, че ЗОДОВ не може да намери приложение.