Решение № 277 от 09.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 70/2026
- Вид
- Решение № 277
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова
Други актове по делото
- Разпореждане № 178 от 10.02.2026 · Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за защита при бедствия
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 277 гр. Пазарджик, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500070 по описа за 2026 година
Производството е реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №880 постановено на 13.07.2025г. по гр.дело № 4463 по описа на Районен съд Пазарджик за 2024г. е прието за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, пл. „Македония“ № 3, чрез Областно пътно управление Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, дължи на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 5 797,40 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 10119030102900, причинени на лек автомобил марка „Киа“, модел „Ниро“, с рег. № **** в резултат на ПТП, настъпило на 30.04.2019 г. на Автомагистрала „Тракия“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 863,71 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.10.2020 г. до 22.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 38255 от 22.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57984/2023 г. по описа на Софийски районен съд. Осъдено е „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 4, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, пл. „Македония“ № 3, чрез Областно пътно управление 1
- Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, по предявен обратен иск сумите от 5 797,40 лева - главница и 1 863,71 лева - лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на обратния иск 06.06.2024 г. до окончателното изплащане, при условие, че тези суми, ведно със законната лихва, бъдат платени от Агенция „Пътна инфраструктура“ на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК 121076907 като регресно вземане по щета № 10119030102900 на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ за изплатеното от застрахователя обезщетение за увредения при ПТП на Автомагистрала „Тракия“ на 30.04.2019 г. лек автомобил марка „Киа“, модел „Ниро“, с рег. № ****.
Присъдени са съдебни разноски.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство Агенция „Пътна инфраструктура“, който чрез Областно управление Пазарджик с въззивна жалба, подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК обжалва решението, с изложени твърдения за неговата неправилност. Въззивникът твърди, че по делото не е установено по несъмнен начин механизма на ПТП, мястото на ПТП, причинно-следствената връзка между механизма и настъпилите вреди, поради което искът се явявал недоказан. Искането е решението като неправилно в обжалваната част да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество като отхвърли като неоснователен предявения иск.
С въззивна жалба , подадена в срок от „ Автомагистрали „ЕАД, гр.София се обжалва решението в частта, с която е уважен предявения обратен иск. Посочва, че отговорността на дружеството е договорна, а не деликтна и доколкото няма установено неизпълнение на договорните задължения, няма основание за ангажиране на договорната му отговорност.
Искането е решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявения обратен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивните жалби.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и изложените от страните съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт, установи следното :
На 30.04.2019 г., около 20,30 часа на северното платно на АМ „Тракия“, движейки се в посока от гр. Пловдив към гр. София, преди пътен възел Гелеменово, водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел „Ниро“, с peг. номер **** Д. Р. Я., е застигнал товарна автокомпозиция ТИР, която се движила със скорост 80-90 км/ч. Я. предприел изпреварване в зоната преди пътния възел и отбивката надясно за гр.
Панагюрище, която се намира около км 91 в посока София, където имало изградена временна организация на движението поради 2 ремонтна дейност на участъка над р. Елшишка. Достигайки изпреварваща скорост около 100-110 км/ч, при успоредно движение с товарната композиция, в един момент, в зоната след втората рамка с указателни табели надясно – Пазарджик и направо – София, намиращи се на км 90+284 м, от близка дистанция възприел метален прът, който бил надвиснал над лявата лентата за изпреварване в която се намирал, чието начало се намирало в пространството между двете мантинели. Водачът отпуснал педала на газта и последвал удар в препятствието с предната лява част на автомобила. Ударът на автомобила с препятствието пътен знак табела, е бил осъществен с предната ляво-странична част, с разположение на 1100-1200 мм от нивото на пътя, т.е. табелата е била надвиснала на пътя, а не е била върху пътното платно. Вследствие на настъпилия пътен инцидент по процесното МПС са настъпили увреждания: счупено предно стъкло, дупка и огъване на предна лявата колона, счупена рамката на лявата врата, драскотини по горната част на страничното огледало.
Изцяло несъстоятелни са възраженията на въззивника ,че мястото на ПТП и механизма на настъпването му не са установени: правилно първоинстанционният съд е установил, че конкретното място на произшествието е ясно посочено от свидетеля Я. – преди отбивката за гр. Пазарджик и непосредствено след отбивката за гр.
Панагюрище, където видно от представената от ответника АПИ скица за временната организация на безопасността на движението, поради възложения от последния ремонт на пътния участък в посока Бургас на третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕООД, е имала табели във връзка с ремонта. Видно от скицата за ВОБД на това място е следвало да има табела за ограничение на скоростта 110 км/ч, а непосредствено след него – табела Т1 - 500 м, „преминаване в платното за насрещно движение“. Именно тази табела Т1, сигнализираща последващо преминаване в платното за насрещното движение, е била ударена от процесния автомобил, доколкото в 3 показанията си свидетелят Я. сочи, че същата е била голяма. За точното място на настъпване на ПТП, правилно първоинстанционният съд е ценил показанията на свидетеля Я.- като ясни, непротиворечиви, последователни и отразяващи личните и непосредствени му впечатления, и изявлението на вещото лице по САТЕ, че е невъзможно същото да е настъпило на км 89+500 м, където се намира отбивка с паркинг и бензиностанция, доколкото в тази зона вече имало пътни знаци тип Бализи, които се поставят на мястото където се преминава в насрещното платно, а доколкото в случая е изпреварван товарен автомобил, то изпреварването реално е невъзможно да се осъществи.
От заключението на САТЕ се установява, че ударът е настъпил единствено в горната лява част на автомобила на височина 1100-1200 мм от нивото на пътя, което изключва възможността ударът да е бил в знак тип „Бализ“, каквито видно от скицата на ВОБД се намират непосредствено преди, пред и след посочената отбивка на км 89+500 м с търговските обекти и където според показанията свидетеля Я. всъщност са били са пристигнали полицейските служители по подадения от него сигнал на тел. 112.
Мястото на ПТП и механизма на настъпването му се установяват и от заключението на САТЕ. Вещо лице Ф. е категоричен, че получените повреди на автомобила и описани в щетата съответстват да са получени от изяснения механизъм на произшествието и е налице причинно-следствена връзка между щетите нанесени на процесния автомобил и механизма на ПТП. Вещото лице категорично изключва възможността подобни щети да се получат по друг механизъм при движение с висока скорост на автомагистрала. Тези увреждания, според заключението на вещото лице, са се получи именно от висящ над пътното платно пътен знак и при посочения механизъм.
Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради 4 което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.
Също така споделя и правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд.
Относно изложените във въззивната жалба на „Автомагистрали“ ЕАД оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е уважен предявения от Агенция „ Пътна инфраструктура“ обратен иск, настоящият съдебен състав приема същите за несъстоятелни, по следните съображения :
Няма спор, че на 01.09.2019 г., между страните по обратния иск АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД, е сключен Договор № РД 38-17 от 01.09.2015 г. възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за поддържане - превантивно, текущо, зимно и ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации, на автомагистрален участък от АМ „Тракия от км. 0+000 до км. 208+181 и пътна връзка „Марица“ с дължина 2,250 км., включително и принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на тунел „Траянови врата“ с обслужващите го подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата но автомагистралата, на територията на ОПУ-София, ОПУ-Пазарджик, ОПУ-Пловдив и ОПУ Стара Загора, стопанисвани от АПИ. На ответника по обратния иск е възложено с допълнително задание от 17.10.2018 г. извършване на ремонтно-възстановителни дейности на мост над р. Елшишка при км 89+307. Във връзка с това е издадена Заповед № РД-11-260 от 06.03.2019 г. на председателя на УС на АПИ, с която за процесния пътен участък на АМ „Тракия“ е била въведена временна организация за безопасност на движението (ВОБД) за обект: „Ремонтновъзстановителни дейности на мост над р. Елшишка при км. 89+307 на АМ „Тракия“, на участък от км. 86+664 до км. 91+684 дясно платно, на АМ „Тракия“ на мост над р. Елшишка. Съобразно т. 3 от посочената заповед ответникът по обратния иск „Автомагистрали“ ЕООД се е задължил да постави необходимата сигнализация на 5 пътното платно, с която да въведе временна организация на движението по време на изпълнение на СМР и да поддържа нейната цялост и изправност.
Съобразно поетите задължения по договора за обществена поръчка ответникът по обратния иск се е задължил да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за движение по време на ремонта, включително за поставяне и поддържане на временната сигнализация. Същият, според разпоредбите на договора е следвало да изпълнява изискванията на нормативните актове, отнасящи се за сигнализиране на участъците, в които извършва своята дейност и да отговаря за безопасността на движението, а според чл. 12, ал. 19 от договора и да следи метеорологичните прогнози и да създава своевременно необходимата организация за осигуряване безопасността на движението. Според договора, изпълнителят се съгласил и задължил да носи пълна имуществена и неимуществена отговорност при възникване на щета в резултат на неизпълнение или на некачествено изпълнение на предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания.
Както се възприе от фактическа страна, на 30.04.2019 г. – датата на настъпване на процесното ПТП, над пътното платно на АМ „Тракия“, в участъка през който е преминавал свидетелят Я. и е била поставена временна сигнализация с пътни знаци, във връзка с извършвания ремонт, е имало висящ над пътното платно пътен знак, който не е позволявал безопасното преминаване на автомобили през участъка.
Както несъмнено от заключението на САТЕ се установи, именно този пътен знак, част от временната сигнализация за безопасност на движението, е причина за настъпване на процесните щети върху автомобила. В случай, че пътният знак е бил добре укрепен и своевременно заменен от изпълнителя на ремонтните дейности, чието 6 задължение е да поддържа целостта и изправността сигнализацията, то процесното ПТП не би настъпило. на
Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32119657-6760-4de4-bed2-3435d1d14335