Решение № 40 от 25.06.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000023 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 288 от 18.11.2024 г. по търговско дело № 20232100900491 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен искът на „Делта“ ЕООД, ЕИК 833008208, със седалище и адрес на управление село Дунавци, община Казанлък, ул.“Изгрев“ №25 с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. ІІ от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ТП „Държавно горско стопанство - Средец“ да му заплати сумата от 54910,80 лева, представляваща обезщетение за неизвършена доставка на 487,75 куб. м. дървесина по договор за покупко-продажба от 10.01.2023 г., която е била заплатена по фактура от 20.07.2023 г. Отхвърлена е и евентуалната претенция за осъждане на ответника да предаде на ищеца равностойна по вид, количество и качество дървесина.

Ищецът „Делта“ ЕООД е подал въззивна жалба против решението с оплаквания за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Още при администрирането на исковата молба под формата на 1 указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд бил изразил предварително становище по съществото на спора. Последвалото искане за отвод на съдията – докладчик било основателно, макар че било оставено без уважение.

Изводите, довели до постановения резултат по иска, били направени при некоректен анализ на събраните доказателства и не почивали на правната и житейска логика.

От показанията на водените от ищеца свидетели ставало ясно, че протоколът за предаване на процесната дървесина не бил съставен на посочената в него дата – 18.07.2023 г., а през месец октомври същата година – много след погиването на стоката през месец август в резултат на пожар.

Освен това протоколът не бил подписан от лицензирания лесовъд на ищцовото дружество - Р.Ч.. Вместо него подпис положил друг служител, който нямал представителна власт, не бил наясно със ситуацията и бил убеждаван, че се касае за чиста формалност.

С отговора на исковата молба бил представен предавателен протокол, който обаче не бил подписан от ищеца – купувач.

Нямала доказателствена стойност и представената декларация на лесовъда Ч. (без дата), че бил запознат с работата на процесния обект. Тя му била подхвърлена за подпис в администрацията на ответника на 02.02.2024 г. – след завеждането на делото.

Ответникът не изпълнил договорните си задължения да предаде процесната дървесина на ищеца и да го уведоми своевременно за настъпилото форсмажорно обстоятелство - възникнал на 18.08.2023 г. горски пожар.

Поради това изгубил възможността да се позовава на непреодолима сила.

Обстоятелството, че част от дървесината е била транспортирана от шофьори на ищеца (по изрични указания на служители на ответника) не можело да замести липсата на приемно-предавателен протокол.

Стоката била заплатена само въз основа на издадена фактура, която била осчетоводена.

По изложените съображения жалбоподателят настоява за отмяна на първоинстанционния акт и за уважаване на предявените искови претенции, основани на неизпълнението на договорните задължения на ответника.

2

Ответникът ТП „Държавно горско стопанство - Средец“ (с призната по силата на чл. 174, ал. 1, т. 5 вр. т. 1 от Закона за горите специална правосубектност за встъпване в договорни правоотношения и защита по тях) е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор. Според него атакуваното решение съответствало на материалния и процесуалния закон и било обосновано.

Изводите на окръжния съд били базирани на събрания доказателствен материал.

Несъмнено било установено, че процесната дървесина погинала в резултат на горски пожар след предаването й на ищеца – купувач. Касаело се за непреодолима сила, за която ответникът - продавач не носел отговорност.

Ищецът бил своевременно уведомен за пожара с писмо от 25.08.2023 г. – ден след окончателното му потушаване. Той заплатил закупената от него стока и даже превозил част от нея. Приемателните протоколи, дори да били подписани от лице без представителна власт, не били своевременно оспорени от ищцовото дружество, поради което трябвало да се считат потвърдени съгл. чл. 301 от ТЗ. Лицензираният лесовъд на ищцовото предприятие Р.Ч. също бил подписал декларация, че е запознат с предаването на стоката. Ответникът бил оказвал дължимото съдействие ищеца, тъй като издал поисканите от него превозни билети. Нямало изискване стоката да бъде транспортирана само след нарочен предавателен протокол.

По повод указания на настоящата инстанция по чл. 129, ал. 2 от ГПК ищецът „Делта“ ЕООД е депозирал молба от 11.03.2025 г. с приложена подробна справка, с която е уточнил видовете и количествата на процесната дървесина и е конкретизирал претенциите си.

Общото недоставено количество възлизало на 486,75 плътни кубически метра (а не на 487,75, както било посочено в исковата молба). То било добито от черен бор, изсечен от ищеца в стопанисван от ДГС – Средец обект № 2310 „Радойновска пътека“, отдели 592 А, 595 В и 596 Б и включвало: 138,80 пл. куб. м. трупи (18-29 см) на стойност 19987,20 лева с ДДС; 26,20 пл. куб. м. трупи (15-17 см) на стойност 3301,20 лева с ДДС и 321,75 куб. м. технологичен материал на стойност 30888 лева с ДДС.

Претендираното обезщетение възлизало общо на 54176,40 лева, а не на посочените първоначално 54910,80 лева.

В предоставения му едноседмичен срок ответникът не е изразил 3 становище по уточняващата молба от 11.03.2025 г.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбата с определение от 14.04.2025 г.

При съобразяване на уточнението пред въззивната инстанция предметът на исковото производство е следният: (1) главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 54176,40 лева, представляваща обезщетение по чл. 79, ал.1, предл. ІІ от ЗЗД за неизвършена доставка на 486,75 куб. м. дървесина по договор за покупко-продажба от 10.01.2023 г., която е била заплатена по фактура от 20.07.2023 г.; (2) евентуален иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца равностойна по вид, количество и качество дървесина.

При това положение обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен искът за парично обезщетение над размера от 54176,40 лева до горницата от 54910,80 лева, както и в частта за отхвърляне на евентуалния иск относно предаване на количество дървесина над 486,75 куб. м. Производството по претенциите в тази им части следва да се прекрати.

В останалата част решението е валидно и допустимо.

Неоснователни са оплакванията, че от указанията по чл. 129, ал. 2 от ГПК личала предубеденост на първоинстанционния съдебен състав. Дадените напътствия са били необходими за уточняване на основанието на исковете.

Фактическата обстановка е изяснена.

Няма спор, че с договор от 10.01.2023 г. (л. 13-22 от делото на ОС) е постигнато съгласие ответникът ТП ДГС - Средец да прехвърли в собственост на ищеца „Делта“ ЕООД срещу цената от 312292,80 лева с ДДС 2989 плътни кубически метра дървесина, която е трябвало да бъде добита от предварително маркирани дървета на територията на горското стопанство обект № 2310 „Радойновска пътека“. Ищецът сам е трябвало да изсече дърветата въз основа на издадени му позволителни и след получаване на достъп в присъствието на негов регистриран лесовъд по чл. 235 от ЗГ - чл. 1.3 от Раздел І и чл. 2.1, 2.2 от Раздел ІІІ от договора. Трябвало е също да разкрои добитата дървесина по асортименти (трупи и технологичен материал), които да извози до временен склад на територията на ДГС - Средец. След 4 натрупване на определени количества в склада ответникът е трябвало да ги предаде на ищеца на място в склада. Това е можело да стане по инициатива на всяка от страните - чл. 1.5, 2.5 от Раздел ІІІ от договора. Предвидено е, че собствеността се прехвърля след предаването на стоката и заплащането й чл. 2.6 от Раздел ІІІ. 10% от общата цена е следвало да бъде преведена авансово, а остатъкът – в тридневен срок от съответната доставка въз основа на издадена от продавача фактура – чл. 2.2 от Раздел ІІ. Ищецът е трябвало да организира експедирането на закупената стока от временния склад в 10дневен срок от предаването й – чл. 4.19 от Раздел ІV. За целта той е трябвало да поиска от ответника да му издаде превозни билети - чл. 2.7 и 3.5 от Раздел ІІІ.

Имало е план - график за сеч и извозване на маркираната дървесина до 30.09.2023 в - чл. 1.5 от Раздел І и чл. 4.14 от Раздел ІV.

Няма разногласие, че графикът е спазван до юли 2023 г.

Спори се извършено ли е надлежно предаване на оставени на временен склад 486,75 плътни кубически метра дървесина, представляващи част от количествата по фактура от 20.07.2023 г., издадена за общо 583,80 пл. куб. м. на обща стойност 64589,40 лева с ДДС (л. 80). Фактурата е била осчетоводена от ищеца и изцяло заплатена.

Процесните 486,75 пл. куб. м. са били добити от ищеца от изсечени от него насаждения от черен бор в процесния обект № 2310, отдели 592 А, 595 В и 596 Б, като включват: 138,80 пл. куб. м. трупи (18-29 см); 26,20 пл. куб. м. трупи (15-17 см) и 321,75 куб. м. технологична дървесина. Всички 486,75 пл. куб. м. са напълно изгорели в резултат на разразил се горски пожар, избухнал на 18.08.2023 г. и потушен на 24.08.2023 г. Засегната е била площ от 7137 дка на територията на Община Средец, включваща и процесния временен склад на ДГС. Това е видно от протокола за регистриране на пожара, съставен на 07.09.2023 г. и подписан от представители на ДГС – Средец, ОП „Общински гори“ – Средец, РДГ – Средец и РСПБЗН – Средец (л. 66). Със Заповед № 707 от 20.08.2023 г. Кметът на Община Средец е обявил бедствено положение на основание чл. 49, ал. 1 и чл. 65, ал. 2 от ЗЗБ за времето от 01:00 ч. на 20.08.2023 г. до 01:00 ч. на 25.08.2023 г. (л. 63-64). Въведен в действие е бил общинският план за защита при бедствия като в района на пожара е било ограничено движението на хора и МПС (т. 4 от заповедта). Изгорялата 5 дървесина е описана в констативен протокол от 22.08.2023 г., съставен от служители на ДГС – Средец (л. 69). С писмо изх. № АСД-09-179 от 25.08.2023 г. Директорът на ДГС – Средец е уведомил ищцовото дружество за пожара.

Писмото е приложено към исковата молба (л. 23). Със заявление изх. № 189 от 28.08.2023 г., адресирано до Директора на ЮИДП – Сливен, ищецът е поискал да бъде компенсиран с друга дървесина, налична в сечището на процесния обект № 2310 (л. 24).

Въззивният съд намира, че ищцовото дружество няма право на обезщетение по чл. 79, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД за изгорялата дървесина.

Тя му е била предадена на 18.07.2023 г. с нарочен приемнопредавателен протокол (видно от оригинала на документа на л. 118). Тъй като с отговора на исковата молба ответникът е представил неподписан екземпляр (л. 68), ищцовата страна е застъпила тезата, че представеният впоследствие оригинал е подписан едва в хода на настоящия процес от негов служител – Смаил Е.Д., който не разполагал с представителна власт и бил подведен.

Е.Д. е разпитан два пъти като свидетел пред първата инстанция.

Първоначално - в проведеното на 05.06.2024 г. съдебно заседание той отрекъл каквато и да е съпричастност към съставянето на приемно-предавателни протоколи по сключения между страните договор. След представянето на оригинала на протокола от 18.07.2023 г. (л. 116) и на още девет други, издадени през периода 17.03.2023 г. – 26.09.2023 г. (л. 120 – 127), Е.Д. е потвърдил в с.з. от 10.07.2024, че се е подписал на всички документи за получател - вместо лицензирания лесничей на ищцовото дружество Р.Ч..

Според свидетеля обаче протоколите му били предявени за подпис в сградата на ДГС – Средец едва към края на 2023 г. Показанията в тази им част са изолирани и не кореспондират с тези на свидетелите Т.И., Р.И. и Н.Б. – служители на ДГС - Средец, разпитани на 11.09.2024 г. Според тях предавателният протокол е бил своевременно оформен. Е.Д. присъствал при съставянето му и положил подпис вместо лесничея на ищцовото дружество Р.Ч.. Макар и без писмено пълномощно, той се е легитимирал като служител на ищеца, овластен да приеме стоката. Именно той е получавал останалите доставки по договора (виж приемно-предавателните протоколи на л. 115; 120 127 за общо 1979,72 куб. м. дървесина). При тези данни съдът приема, че Е.Д. е можел да получи процесната стока по силата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.