Решение № 263131 от 17.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 17.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16521 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове, вкл. и в условията на евентуалност, с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в общ размер на 450 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Ищците А.И.С., Р.И.К. и Д.А.З., всички от гр.Варна твърдят, че на 19.06.2014г. в гр. Варна е настъпило наводнение, вследствие на което е починала М.Р.А., майка на първите две ищци и баба на третата ищца.

Посочват, че наводнението се е получило вследствие на образувала се огромна приливна вълна, която за кратко време е заляла множество жилищни постройки в кв.Аспарухово на гр.Варна. В резултат на това събитие са починали общо 13 човека, между които М.А., причинени са били множество имуществени вреди, вкл. разрушени са били над 600 жилища. Според ищците причините за настъпилото събитие са пропуски от страна на компетентните органи и по-конкретно от страна на МРРБ, Областна администрация Варна и Община Варна. Според ищците МРРБ не е изпълнило задълженията си по Закона за защита при бедствия да извърши адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на гр.Варна. Поради липсата на адекватна оценка не са предприети и последващи активни действия по превенция и обезопасяване на този риск в нужната пълнота.

Посочват, че причина за наводнението са и свлачищни процеси, които попадат в обхвата на геоложкия риск. Не са били изградени адекватни съоръжения за противодействие, поради което свлеклите се земни маси значително са попречили на безпроблемното и безопасно отичане на водата като са намалили водопроводимостта на деретата. Посочват, че

Община Варна не е почиствала каналите и деретата, които са служели за отводняване. В самите дерета са били налични незаконни постройки, които Община Варна не е премахнала своевременно, а същите значително са влошавали защитните функции на деретата. Установена била също и продължителна неконтролируема незаконна сеч на прилежащи горски масиви и неправомерно изхвърляне на отпадъци в деретата, което Общината не е контролирала, като това допълнително е затруднило оттичането на водата. Въпреки, че валежите са продължили няколко дни и бедствието е било лесно предвидимо, населението не е било своевременно предупредено нито от Община Варна, нито от Областна администрация Варна в нарушение на задълженията им по Закона за защита от бедствия. Твърдят, че наводнението е последица от пропуски от страна на компетентните държавни и общински органи в областта на превенцията и обезопасяването на населението и в пряка причинно следствена връзка със смъртта на наследодателката на ищците. От загубата й за ищците е настъпила непоправима и непреодолима във времето вреда. Ищците са загубили своята майка, с която са имали силна емоционална връзка. Смъртта й е настъпила по нелеп начин, в момент, в който майка им е била в зряла възраст и когато ищците са имали нужда от нейната подкрепа, помощ и любов. Загубата й им е причинила посттравматичен стрес – нарушение на съня, главоболие, изблици на сълзи, депресивни състояния, обвинения. Твърдят, че са се затворили в себе си, отчуждили са се от близки и приятели. Молят съда да осъди ответниците солидарно да им заплатят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и баба в размер на по 150 000лв. на всяка от тях ведно със законната лихва от датата на деликта 19.06.2014г. до окончателното им изплащане.

Евентуално, ищците молят съда, в случай, че не установи ответниците да отговарят солидарно за причинените на ищците вреди, то молят съда да осъди Община Варна да им заплати претендираното обезщетение като предпочитан ответник, МРРБ като евентуален ответник и Областна администрация Варна като последващ евентуален ответник. Ищците претендират и сторените по делото разноски.

Ответникът Община Варна оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че механизма, по който е настъпило наводнението включва в себе си комплекс от причини - субективни, обективни, природни, които в тяхната взаимовръзка и обусловеност, са довели като пряка и непосредствена последица, до настъпването на вредите на 19.06.2014г. Оспорва материалната легитимация на ищцата Д.З. да претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е внучка на починалата А.. Посочва, че не е установено мястото на настъпване на деликта. Сочи, че опазването, осигуряването и поддържането на Темелково дере е отговорност и задължение на множество субекти, като не е по силите и възможностите само на един от тези субекти, в случая Общната, да поддържа дерето, ако останалите субекти не са изрядни. Посочва, че падналите на

19.06.2014г. валежи са от извънреден характер и не е било възможно да бъдат прогнозирани, нито да бъдат взети мерки за предотвратяване на настъпилото наводнение. Твърди, че Община Варна не е могла, нито е била длъжна да предвиди вредоносния резултат. Оспорва претендираната солидарна отговорност с другите ответници. Оспорва размера на претентдираното обезщетение. Моли съда да отхвърли предявените искове, евентуално моли съда да намали обезщетението до справедлив размер.

Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че настъпилите за ищците вреди са в резултат на стихийно бедствие – природно явление и са настъпили без намесата на човешки фактор. Следователно МРРБ не може да носи отговорност за тези вреди. Посочва, че цитираната в исковата молба разпоредба на чл.6а от Закона за защита от бедствия /ЗЗБ/ не е съществувала към момента на събитието 19.06.2014г., а е влязла в сила едва на 5.07.2016г. Посочва, че съгласно чл.140 ал.4 от Закона за водите /ЗВ/ задължението за почистване и поддържане проводимостта на водностопанските системи, вкл. на деретата, е на кмета на съответната община. А когато речните участъци са извън урбанизираната територия, дейностите по почистването им се организира и координира от областните управители /чл.140 ал.5 от ЗВ/. Посочва, че по действащия кадастрален план процесното дере е записано като общинска собственост. Посочва, че съгласно чл.95 ал.2 от ЗУТ МРРБ поддържа регистър на свлачищата в района. МРРБ е установило активиране на свлачищата в района и е възложило на ВиК Варна ООД, Енерго-про ЕАД и Виваком да проверят и наблюдават техническите проводи, тяхна собственост, в свлачищните райони и да отстранят авариите по водоснабдителните и канализационните съоръжения. От друга страна МРРБ е възложило на кмета на Община Варна да предприеме разчистване на дерето и недопускане натрупването на битови и строителни отпадъци по склона на дерето. Сочи, че наводнението е настъпило вследствие на природно стихийно бедствие с екстремен характер, което не е могло да бъде предвидено, а настъпилите в следствие на него вреди не са причинени от действие или бездействие на служители при ответниците.

Ответникът оспорва твърдяната солидарна отговорност на тримата ответници, като посочва, че всеки от ответниците има определени и разграничени в закона компетенции. Оспорва твърдените от ищците вреди , които намира за бланкетно описани в исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноските по делото.

Областният управител на област с административен център Варна оспорва предявените срещу Областна администрация Варна искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва твърдението, че наводнението е последица от пропуск на държавни органи, в частност от действията или бездействията на областната администрация Варна.

Твърди, че наводнението е следствие на настъпило природно стихийно бедствие, на непреодолима сила, като същото е било непредвидимо. Посочва, че на 18.06.2014г. в областната администрация е получен факс от Оперативния център на ОУ ПБЗН Варна с предупреждение за усилване на вятъра на 19-ти и на 20-ти юни 2014г. и за интензивен дъжд на места без да е посочено застрашено селище или район за предварително оповестяване на населението. Този факт е предаден до 12-те община на област Варна, като всяка община е задължена сама да извърши оповестяване на населението в прилежащите й кметства и райони. В случая Община Варна е била длъжна да оповести район Аспарухово. Посочва също, че деретата наводнили кв.Аспарухово не са обявени предварително за потенциално опасни от Община Варна и не подлежат на ежегодна проверка от назначената от областния управител междуведомствена комисия.

Посочва също, че Областна администрация Варна няма задължения, съобразно действащото към момента на възникване на събитието законодателство, да организира обучение на населението за реакция при бедствия. Със Заповед № РД-14-7706-150/14.04.2014г. областният управител на област Варна е сформирал междуведомствена комисия за изясняване на състоянието на свлачището над ул. „Розова долина“ в кв.Аспарухово и за предприемане на съответните действия от компетентните органи. Изготвен е протокол от дейността на комисията, в който са описани необходимите мерки. Счита, че не е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Оспорва и претендираната солидарна отговорност между ответниците. Моли съда да отхвърли исковете, като претендира и разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците А.И.С. и Р.И.К. са дъщери на М.Р.А., вдовица, на 79г., починала на 19.06.2014г., а ищцата Д.А.З. е нейна внучка /така удостоверение за наследници, л.21-22, т.І/.

М.А. е живеела на адрес гр.Варна, ул. „*******.

Не се спори, че ул.“Горна студена“ се намира в кв.Аспарухово на гр.Варна.

Ищците не са живеели заедно с А..

Не се спори, че на 19.06.2014г. в кв.Аспарухово са паднали обилни валежи и е настъпило наводнение.

Назначената и изслушана по делото СМЕ

/л.1041-1043, т.ІІІ/ установява, че М.А. е починала в следствие на удавяне, в резултат на настъпилото на 19.06.2014г. наводнение. Трупът е бил поставен в линейка, която е била паркирана на ул.“Розова долина“ до №25 в кв.Аспарухово.

От представеното определение №

293/24.08.2018г. на ВнАС по ВЧНД № 167/18г. /л.865, т.ІІІ/ се установява, че е образувано и водено ДП № 364/2014г. по описа на ІV РУП Варна и ДП № 43/16г. на ОСлО при ОП Варна срещу неизвестен извършител за това, че на 19 - 20.06.2014г. на територията на кв.Аспарухово в гр.Варна, причинил смърт на тринадесет лица, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл.123 ал.1 от НК. Воденото наказателно производство срещу неизвестен извършител е прекратено, като прекратяването е потвърдено с посоченото определение на ВнАС по ВЧНД № 167/18г., поради липсата на извършено престъпление.

Въз основа на назначената по делото комплексна СТЕ /л.1259 - 1360, т. ІV/ се установява следното:

„Темелково дере“ отвежда повърхностните води от водосборна зона, представляваща Държавен горски фонд – гори в извънурбанизирана територия, до морето, като преминава през кв.Аспарухово – урбанизирана територия. Водосборният басейн на дерето е с площ от 3 555 кв.м., средна надморска височина 126,2м. и среден наклон на водосборната област 9%. Дерето е с дължина 3,6км., като преобладаващите почви по склоновете са сиви горски и песъчливи глини и глинести пясъци по дъната им. Водосборът на „Темелково дере“ в по-голямата си част е зает от широколистни, иглолистни и смесени гори, като не е установено обезлесяване – отсечената дървесина в периода 2008-2014г. е в незначителни количества.

Извън урбанизираната територия, част от дерето попада в два поземлени имота /ПИ/ – ПИ, който е пасище/ мера с площ от около 36 дка – собственост на Община Варна и в ПИ, който е горска територия и е държавна частна собственост.

В урбанизираната територия по дерето са изградени водоотвеждащи хидротехнически съоръжения -