Решение № 1227 от 19.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 19.08.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: А. Ненова при секретаря Ваня Ружина като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 154 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 61 от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.Т.С.“

ЕООД твърди, че е водеща българска компания, специализирана в морското провлачване и спасяване на кораби (towage and salvage), на българския пазар от 2002г., с базирани дейности в гр. Бургас, но и с редовно участие в разнообразни дейности в цялата акватория на българското крайбрежие. Дружеството е основател и председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на влекачи, която е единствената българска браншова организация в този сектор. То е изцяло контролирано и е част от групата на холандската компания М. (М.Towage & Salvage), водещ световен оператор в морското провлачване и спасяване на кораби, член на авторитетни международни организации. Ищцовото дружество управлява най-големия и модерен флот в страната от влекачи, спасителни плавателни съдове и друга техника. Сред плавателните съдове е и чисто новият влекач М.26, който е най-мощният кораб – влекач в български води, пригоден и за редица спасителни и аварийни дейности.

Поради наличието на уникални за България кораби, снабдени с най-модерното и разнообразно оборудване за спасяване и аварийни дейности, ищецът често е включван в спасителни и аварийни операции в български води, както по възлагане от корабособственици и застрахователи, така и по възлагане от ответника Изпълнителна агенция „М.А.“. Дружеството редовно бива ангажирано в хода на учения по морско спасяване и антитерористични дейности от страна на българските власти и НАТО.

Ответникът Изпълнителна агенция „М.А.“ е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София (чл. 360, ал. 1 от КТК и чл.

2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „М.А.“) и съгласно действащото законодателство упражнява функции на българската държава относно опазването на околната среда, както и относно осъществяването на спасителни и аварийни дейности в морските пространства на Република България (чл. 362в от КТК, чл. 65, ал. 4 от ЗМПВВППРБ и чл. 4, ал. 1, т. 6 от УПИАМА). ИАМА е компетентна по отношение на всички кораби в български води, без значение дали те плават под български или чужд флаг. Тя е основната институция, която има задължения по Националния авариен план за борба с нефтени разливи в Черно море, приет с Решение № 868 на Министерския съвет от 01.12.2011г. с предвидени там задължения, както и законодателят е възложил на изпълнителния директор на Агенцията множество права и прерогативи, като например да издава разпореждания (чл. 362, ал. 1 от КТК), които имат задължителен характер.

„М.“ е бил средно голям търговски кораб, потънал през

1921г. в близост до остров „Св. Иван“ и гр. Созопол след стълкновение с морска мина, останала в морето от Първата световна война. След потъването си корабът се намира на 30-ина метра под повърхността и до 2018г. не са били предприемани мерки по обезопасяването или изваждането му.

В началото на месец август 2018г., вероятно поради дългогодишна корозия, съчетана с лошото време и бурното море, от кораба започва изтичане на гориво. На 06.08.2018г. по цялото Южно Черноморие започват да се появяват сигнали за топчета от мазут, а на 07.08.2018г. водолази от неправителствената организация „Приятели на морето“, които се потапят около кораба, подават сигнал от ИАМА, че течът е именно от кораб „М.“.

Множеството сигнали за замърсяване в разгара на туристическия сезон водят до активизиране и на държавата. Компетентните институции, между които и ответникът, и техните служби и териториални звена се задействат.

На 12.08.2018г. ищецът получава устно разпореждане да се включи в дейностите по ограничаване на теча на гориво от кораба.

Оперативният директор на ищеца е получил обаждане от директора на Дирекция „М.А.“ Бургас М.26 да се заеме с поставянето на първите бонови заграждения около потъналия кораб. При морски произшествия мобилизирането по телефона и незабавното предприемане на действия от страна на собствениците на кораби са установена практика, а при разлив на нефтопродукти във водоем боновете се използват за локализация на петната на разлива и тралене на петната към местата на тяхното извличане (сорбация).

Още същия ден М.26 се отправя от пристанище Бургас към пристанищен терминал „Росенец“, откъдето по указания на ИАМА товари боновите заграждения, транспортира ги до района на разлива и ги разпъва и позиционира съгласно необходимостта от ограничаване на нефтения разлив. Това е видно от бордовия дневник на кораба. Това е бил единственият кораб в района на пристанище Бургас, който е бил в състояние да изпълни бързо, безопасно и прецизно конкретните поставени задачи по разпъване и позициониране на боновете, тъй като е особено голям и изключително добре екипиран. Екипажът на МТ26 е единственият такъв в българските води, който е обучен за подобни операции и има практически опит за такива дейности.

На 13.08.2018г. е било проведено извънредно заседание на Областния щаб за изпълнение на плана за защита при бедствия на Област Бургас, на което е участвал и оперативният директор на ищцовото дружество. В хода на заседанието министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е дал ясни и точни указания да се предприемат незабавни мерки за ограничаване на разлива. Веднага след проведеното заседание изпълнителният директор на ИАМА и главният директор на Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност“ на ИАМА дават допълнителни устни указания на оперативния директор на ищеца за предприемането на последващи действия от корабите на дружеството. От оперативния директор на дружеството многократно е бил повдигнат въпроса относно заплащане на дейностите, извършени от ищеца и коя институция ще бъде отговорна за тях. В отговор изпълнителният директор на ответника е обяснил, че всички дейности ще бъдат заплатени от ИАМА. К.д.п Ж.П., изпълнителен директор на ответника, е уверил оперативния директор на ищцовото дружество кап.П., че ИАМА ще заплати всички разходи.

В периода 13-15.08.2018г. от ищеца са били извършени допълнителни действия. На 13.08.2018г. М.26 е натоварил втора група бонови заграждения, на 14.08.2018г. са били натоварени допълнително и котви, чиято цел е да бъдат задържани боновите заграждения и оборудването е било доставено в района на разлива. Същия ден втора група бонови заграждения са били разпънати и позиционирани в района на разлива.

На 15.08.2018г. са позиционирани и котвите. Маневрите са били наблюдавани от представители на ИАМА и други държавни институции.

На 15.08.2018г. следобед в офиса на ИАМА в гр. Бургас е било проведено заседание, на което е било взето решение да бъдат премахнати поставените бонови заграждения. Ответникът е мобилизирал своите кораби М.26 и М.10.

На 16.08.2018г. е било извършено провлачване на боновите заграждания от района на разлива до Пристанище Бургас, а на 17.08.2018г. М.26 е довършил провлачването на останалите бонови заграждения и котви до Пристанище Бургас. С това дейностите на ответника относно ограничаването на разлива от кораба „М.“ са приключили.

На 17.08.2018г. в отговор на запитване от страна на изпълнителния директор на ответната агенция по телефона, ищецът е изпратил ценови анализ и крайна цена на ищеца. Предложени са били възможно най-благоприятните финансови условия с максимална отстъпка. Ответникът не е отговорил и ищецът, в съответствие с нормалната практика в бранша, е издал фактура № ********** от 23.08.2018г. на стойност 170 743. 96 лева, остойностена с оглед 50 часа работа на М.26, умножени по единична цена на час от 2 493. 68 лева и 10 часа работа на М.10, умножени по единична цена на час от 2 200. 31 лева. Фактурата е била изпратена на изпълнителния директор на ответника, на директора на Дирекция „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване“, както и на адреса електронна поща на Дирекция „М.А.“ - Бургас.

С имейл от 28.08.2018г., изпратен от директора на

Дирекция „Административно-правно и финансово-счетоводно обслужване“ в отговор на мейла от 23.08.2018г. е било отбелязано, че няма предварително определена такса и би следвало такава да се договори между страните. С имейл от 10.09.2018г. ищецът е изразил готовност за преговори, но е настоял за плащане на вече издадената фактура. За задълженията по фактурата е било напомнено с писмо от 25.09.2018г., получено от ИАМА на 27.09.2018г. С писмо вх. № на ИАМА № 1468/23.10.2018г., изпратено чрез упълномощени адвокати, ответникът за пореден път е бил поканен да изпълни задълженията си в срок до 31.10.2018г.

Въпреки поканите ответникът не е изпълнил задълженията си, при което ищецът иска да бъде присъдена сумата от 170 743. 96 лева, поради това, че между страните има валидно сключен и обвързващ договор във връзка с извършването на възложените задачи, ищецът е изпълнил задълженията си, а ответникът не е изпълнил задължението си да плати дължимата цена.

В условията на евентуалност сумата се претендира по правилата на гестията – била е предприета работа в чужд интерес доброволно, без законово задължение да се приеме, работата е била предприета уместно и изпълнена добре, евентуално сумата се претендира поради предаването, съответно получаването на нещо при начална липса на основание, евентуално поради обогатяване на ответника за сметка на ищеца, без правно основание и при липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Ответникът е в забава от 31.10.2018г., на която дата е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по изпратената покана за плащане и ищецът претендира лихва за забава от 01.11.2018г., като до датата на исковата молба (24.01.2019г.) – 3 984. 03 лева.

Претендира се и законна лихва от датата на искова молба до окончателното плащане.

Ищецът излага съображения във връзка с международната практика и принципа, че извършващият подобни на процесните дейности има право на възнаграждение, за да се ограничи риска публични и частни организации, извършващи подобни дейности да не получават възнаграждение и компенсации (Международната конвенция по спасяване от 1989 (обн. ДВ, бр. 23 от 29.02.2008г.)).

В същия смисъл е и КТК, който в глава ХІІІ – Спасяване, предвижда сходни задължения, включително дължимост на възнаграждение (чл. 319). Когато размерът на възнаграждението не е уговорен между страните, съдът следва да го определи (чл. 322 - чл. 323 от КТК). За определяне на конкретния размер на дължимото възнаграждение в международната практика се е наложила т.нар SCOPIC (Special Compensation P&I Clause), която позволява изчислението на дължимото възнаграждение на базата на тарифа за влекачи, персонал и оборудване, включително и за поддържаното в готовност. Не само на международно ниво, но и в българската правна доктрина се приема, че използването на тази клауза е универсално и внася сигурност за спасителите и контрол от страните, които в крайна сметка плащат.

Възнаграждението, претендирано от ищеца, е значително по-ниско от стандартните цени, прилагани от дружеството. Така например за далеч по-прости и безопасни дейности по провлачване от рейд и маневра в акваторията на Пристанище Бургас, а не в открито море, и при спокойно море, дружеството прилага тарифа от 1 950 евро/час без ДДС на влекач. При дейностите във връзка с ограничаването на разлива от кораб „М.“ ищецът е предоставил най-големия си и мощен кораб с 6 човека екипаж – високоспециализирани специалисти, обучени по извършването на подобни дейности в открито море при бурно време, при цена от 1 275 евро/ч без ДДС. За прибирането на боновите заграждения е предоставен и корабът МТ 10 с пет души персонал, при цена 1 125 евро на час без ДДС. Тези цени са значително под пазарните за ангажирането на влекачи. Те са и под размера на възнаграждението, което би било постигнато при прилагането на SCOPIC клаузата и принципите, описани в Международната конвенция по спасяване от 1989 и чл. 323 от КТК.