Решение № 135 от 13.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000500991 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М. Р. И. и К. М. Р., чрез своя законен представител М. Р. И. /и двамата чрез адв. Н. Д. от ШАК/, срещу решение № 263017/26.09.2022 г. на СГС, ГО, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 7850/2019 г. в частта, в която са отхвърлени искове им по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди до размера от 150 000 лв. за М. И. и до 200 000 лв. за К. Р..

В отхвърлителната част между 150 000 лв. и 200 000 лв. за М. Р. И. и между 200 000 лв. и 250 000 лв. за К. М. Р. решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Община Варна в частта, в която срещу нея са уважени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди, както и в частта, в която са отхвърлени исковете по отношение на Областен управител на област Варна /Областна администрация Варна/ и МРРБ.

Жалбоподателите ищци твърдят, че в атакуваната от тях част съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необоснован. Съдът правилно е приел, че исковете са доказани по основание срещу община Варна, но неправилно е ценил доказателствата и доводите на страните и не е разгледал в пълнота аргументите за основателност на претенциите им за неимуществени вреди. Съдът не е обсъдил как смъртта на техния близък им се е отразила, че тя е оставила негативен отпечатък върху целият им живот. Не е взел предвид, че починалата е била майка и съпруга /без значение, че е в 1 условията на фактическо съжителство на семейни начала/, че те осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от нейната любов и подкрепа. Засегнатото и липсващо благо в настоящия случай представлява необратимо прекъсване на особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между ищците и починалата Т. С.. Съдът е приел, че те са претърпели изключителни по обем неимуществени вреди и продължават да търпят такива, но при определяне на конкретния размер на обезщетението е нарушил чл. 52 ЗЗД.

Решението било постановено в отклонение на ППВС № 4/68 г.

Затова молят въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да уважи жалбата им.

Жалбоподателят Община Варна поддържа, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че фактът, че в края на втората половина на 19.06.2014 г. са започнали и продължили през нощта срещу 20.06.2014 г. интензивни валежи в района на кв. Аспарухово във Варна, довели до бедствено положение, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове основателност на търсената деликтна отговорност от общината. В отговор на въпрос 21 от техническата експертиза е посочила, че падналите валежи на 19.06.2014 г. са от извънреден характер и не е било възможно да бъдат прогнозирани, както и да бъдат взети мерки за предотвратяването им.

Твърди, че приливната вълна е прииждала откъм гората, поради което причината не е било самото дере между улиците "Ясен" и ул. "Калач", в територията на горския фонд, която е извън зоната на отговорност на общината. Почистването на дерете в горските територии и на тяхната проводимост, с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, чието извършване е отговорност на общината. Комплексната техническа експертиза установява, че от горския фонд са се свлекли голямо количество земна маса, дървета и клони, което не изключва отговорността на Областна администрация Варна и МРРБ за поддържане проводимоста на дерето в неурбанизираната му част. За да се възложи, цялата отговорност на община Варна, вмененото деяние - непочистено дере между улиците "Ясен" и "Калач" е това условие, което с вътрешна необходимост е предизвикало настъпването на отрицателни последици в сферата на ищците и без което вредите не биха настъпили. Жалбоподателят счита, че основната причина за приливаната вълна не е дерето между улиците "Ясен" и "Калач", а в територията, попадаща в горския фонд, който стои извън обсега на отговорността на общината. За да отговоря Община Варна за претърпените вреди те следва обективно, необходимо и закономерно да произтичат от вмененото й деяние и да не бъдат негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредите трябва да са последица от непозволеното увреждане. Вредите са настъпили от съвкупното действие на множество рискови фактори, едни от които са липсата на реално извършвани дейности по превенция и поддръжка на проводимостта на дерето в зоната на горския участък, в това число изсичане на дървета и създаване на условия за активизиране на ерозионни и свлачищни процеси.

Претендирания размер на обезщетения за неимуществени вреди е прекомерно завишен.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове срещу Община Варна по чл. 49 ЗЗД са уважени и вместо това да ги 2 отхвърли или да намали присъдените обезщетения. Моли да се отмени решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени по отношение на Областна администрация-Варна и МРРБ.

От правото да подаде писмен отговор по жалбите по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, се е възползвала само Областна Администрация – Варна, която чрез юрк. Рангелова, взема отношение само по жалбата на община Варна, като счита същата за частично основателна.

Община Варна не е взела становище по жалбата на ищците.

В съдебно заседание чрез пълномощника си МРРБ оспорва жалбата, подадена от Община Варна, като неоснователна. Излага подробни съображения за това в писмено становище представено в открито съдебно заседание.

В производството пред САС не са ангажирани нови доказателства.

Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверка, на база доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:

СГС е сезиран с искове по чл. 49 ЗЗД. В исковата молба ищците М. Р. И. и К. М. Р. твърдят, че на 19.06.2014 г. в гр. Варна, поради води, които не е имало къде да се оттекат безопасно, е бил наводнен кв. Аспарухово. Образувала се е огромна приливна вълна, която за изключително кратко време е заляла множество жилищни постройки в квартала. Това събитие и последиците от него са били непредвидими и неизбежни за жителите му. В пряка причинна връзка с това събитие са починали 13 човека, сред които и Т. С. С. – живееща при фактическо съжителство с М. Р. И. и майка на К. М. Р.. Във връзка със станалото е налице приключило ДП № 364/14 по описа на 4то РУП към ОД на МВР Варна. Причините за настъпилото събитие са комплексни и се дължат на пропуски от страна на компетентните органи МРРБ, Областна администрация Варна и Община Варна. Съгласно чл. 6 и сл. от ЗЗБ планирането и превенцията за намаляване на риска от бедствия се извършва на национално ниво, областно и общинско ниво. И тримата ответници не са изпълнили в цялост задълженията си по ЗЗБ, ЗВ в частта, отнасяща се както до превенцията, така и до задълженията по време на бедствия. МРРБ не е изпълнило задълженията за адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на гр. Варна, което е попречило на превенцията и предотвратяването на бедствието, тъй като след обилните валежи са се активирали свлачища, които са попречили за оттичането на водата и са допринесли за настъпването на бедствието. Тежестта на наводнението е обусловена и от протеклите по време на валежа свлачищни процеси, които попадат в предмета на геоложкия риск. Ищците твърдят, че към датата на събитието не е имало адекватни противосвлачищни и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения и приложени мерки за превенция в рамките на гр. Варна. Твърдят, че към 19.06.2014 г. наличните канали и дерета, които следва да служат за отводняване не са били почиствани от 2011 г., тъй като община Варна не е провеждала нужните процедури за възлагане на обществени поръчки. В самите дерета е имало незаконни постройки, които Община Варна не е премахнала своевременно, както я задължава законът. Те са влошили значително защитните функции на деретата. Ищците 3 твърдят, че към датата на събитието е имало продължителна и неконтролируема незаконна сеч от прилежащите горски масиви и неправомерно изхвърляне на отпадъци в деретата, което община Варна не е контролирала. Валежите са продължили няколко дни и бедствието е било лесно предвидимо, но затова населението не е било уведомено своевременно нито от Община Варна нито от Областна администрация Варна, както и не е осигурено обучение на населението и адекватна подготовка за реакция при бедствия.

Описаните бездействия на ответниците във връзка с неизпълнение на задължението им за разчистване и поддръжка на дерето в урбанизираната и неурбанизираната му част, както и за изграждането и поддръжка на противосвлачищни и водоотвеждащи хридротехнически съоръжения са довели като пряка и непосредствена последица настъпването на вредите за ищците. Молят съда да осъди ответниците Областен управител на област Варна /Областна администрация Варна/, Община Варна и МРРБ да им заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за М. И. и 250 000 лв. за К. Р., в едно със законната лихва от 19.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Ако съдът приеме, че ответниците не отговаря солидарно, то предпочитан ответник е Община Варна, първи евентуален ответник е МРРБ, а втори по ред евентуален ответник е Областна администрация Варна. Претендират разноски.

Община Варна в депозиран писмен отговор в срок оспорва исковете. Излага, че фактът, че в края на втората половина на 19.06.2014 г. са започнали и продължили през нощта срещу 20.06.2014 г. интензивни валежи в района на кв. Аспарухово, довели до бедствено положение, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове основателност на търсената деликтна отговорност от общината. Поддържа, че приливната вълна е прииждала и откъм гората, територия на горския фонд, която е извън зоната на отговорност на общината.

Почистването на дерете в горските територии и на тяхната проводимост с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, чието извършване е отговорност на общината.

Сочи, че действията на общинската администрация преди наводнението са допринесли за устойчивото използване и опазване на горските ресурси на територията на Темелково дере в кв. „Аспарухово“. Регистрирани са малко на брой случай на незаконна сеч, като отсечената дървесина са в незначителни количества. За да се възложи, цялата отговорност на община Варна, вмененото деяние - непочистено дере е това условие, което с вътрешна необходимост е предизвикало настъпването на отрицателни последици в сферата на ищците и без което вредите не биха настъпили. Основната причина за приливаната вълна не е дере непочистено от общината. За да отговоря Община за претърпените вреди следва обективно, необходимо и закономерно да произтичат от вмененото й деяние и да не бъдат негово случайно следствие.

За да има причинна връзка вредите трябва да са последица от непозволеното увреждане. За да се ангажира отговорността на Община Варна трябва да са налице предпоставките по чл.

49 ЗЗД. Не оспорва, че на 19.06.2014 г. поради падналите обилни валежи на територията на кв. Апарухово е имало наводнение. Не оспорва, че смъртта на Т. С. С. е настъпила вследствие удавяне. Счита, че смъртта не е в причинна връзка от твърдяното бездействие на Община Варна.

4

В депозиран писмен отговор в срок МРРБ оспорва исковете като ги счита за неоснователни.

Счита, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността му.

Сочи, че чл. 6а ЗЗБ е влязъл в сила от 05.07.2016 г., т. е. след наводнението на 19.06.2014 г.

Съгласно чл. 14 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато в случая не е налице. Поддържа, че задължението за почистване и поддържане на проводимостта на водностопански системи /деретата в урбанизираните територии са такива/ е на кмета на съответната община. В действащия кадастрален план, одобрен със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. процесното дере в кв.