Решение № 949 от 30.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000500232 по описа за 2022 година

С решение № 264412 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 7965/2019 г., СГС, І-29 с-в, ОСЪЖДА Община Варна, МРРБ и Областна администрация Варна да заплатят солидарно на Ю. К. С. на основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния фактически съпружески съжител М. В. М. в резултат от осъществено на 19.06.2014 г. наводнение в края Темелково (Западно) дере в кв. Аспарухово на гр. Варна от образувана висока приливна вълна, заедно със законната лихва върху тази сума от същата дата до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв.

Срещу решението са постъпили въззивни жалби от ответниците по иска Община Варна, МРРБ и Областна администрация Варна.

В жалбата, постъпила от името на областния управите на Варна, се твърди, че решението, в частта, в която е осъдена Областна администрация Варна, е недопустимо, респ. и неправилно. Изтъква, че задължение на областния управител не е било да почиства водосборния басейн на Темелково 1 дере (където са се влачили земни маси, дървета и пр.), а да почиства неурбанизираната територия на процесното дере (доколкото урбанизираната е собственост на общината), но данни това да се е налагало няма. Сочи, че според вещите лица свлачищата в района не са били от решаващо значение за намаляване на сечението на дерето при наводнение. Намира, че ако общината не е била допуснала презастрояване на района и незаконно строителство, нямаше да бъде застрашен живота и здравето на населението, още повече, че къщата на загиналия е била точно пред дерето. Подчертава, че общината не е обявила за потенциално опасен процесния район, поради което в областната администрация не е била назначена комисия за проверка. Подчертава, че в случая се касае до валежи с екстремален характер, както и че при обявен от синоптичната служба код „жълто“ не се е налагало предприемане на мерки срещу настъпващо бедствие. Оспорва наличието на солидарна отговорност и моли решението да се обезсили или да се отмени.

В жалбата на Община Варна се сочи, че се касае до извънредни по характер валежи, които са провокирали свлачище от горския масив, грижата за който не е в зоната на отговорностите на общинските власти. Подчертава, че в горския участък на дерето са били налице условия за ерозия и свлачища, поради изсичане на дървета. Оспорва причинната връзка между вредите и неизпълнение на задължения на общината. Моли да се отмени решението, евентуално да се намали размера на обезщетението.

В жалбата на МРРБ се сочи, че са изпълнени всички вменени на министерството задължения по мониторинг – чл. 12 от Наредба № РД-02-20-1 от 19.06.2014 г. за условията и реда за вписване и поддържане на регистъра на свлачищните райони на територията на РБ, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморието и Дунавското крайбрежие и мониторинга им. Подчертава се, че в мониторинга по посочения чл. 12 не се включва инженерно-геоложките проучвания, а анализ и оценка на резултатите от тях, като задължението за извършването им е регламентирано в чл. 6, ал. 2 и 3 от Наредба № 1 за геозащитната дейност със задължени субекти общините и собствениците и ползвателите на недвижимите имоти.

Твърди, че доколкото се касае до общински територии, то отговорността за извършване на инженерно-геоложки проучвания не е на МРРБ. Изтъква се, че през 2013 г. техническа комисия е установила за процесния район, че основната причина за активизиране на свлачищните процеси е 2 преовлажняване на насипните земни маси от води с неизяснен произход и е дадена препоръка за отстраняване на аварии на ВиК-съоръжения, разчистване на дерето, контрол на натрупването на отпадъци в района, означаване на застрашените райони, изготвяне на проекти за укрепване. МРРБ е възложило действия по изпълнение на посочените по-горе препоръки. Основавайки се на СТЕ счита, че отговорността за събитията е на община Варна, която е следвало да изгради хидротехнически съоръжения за надлежно отвеждане на водата и да контролира незаконните строежи в района. Твърди, че МРРБ е изпълнило задълженията си да оказва съдействия на общината за контролиране на свлачищните процеси, вкл. чрез геозащитните дружества, с които министерството е сключвало рамкови договори. Подчертава, че наводнението не е резултат от геоложки процеси (като свлачище, срутище) и това явление не може да зависи от картографирането и оценката на геоложкия риск. Сочи, че анализът и оценката от риска от наводнения е в компетенциите на министъра на околната среда и водите чрез директорите на басейнови дирекции. Счита, че на МРРБ не са възложени задължения по Наредба № 4 от 2013 г. за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения, издадена от министъра на земеделието и горите. В тази връзка подчертава, че Темелково дере не е воден обект „дере“ според ситуационната експертиза, а е дървопроизводителна площ, а контролът по защита на горските територии е възложен на Изпълнителна агенция по горите и нейните структури. Изтъква, че наказателното производство е прекратено като е преценено, че се касае до непреодолима сила, както и че няма основания за солидарна отговорност.

В три писмени отговора ищцата Ю. К. С. оспорва с подробни съображения въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Възраженията за недопустимост на решението не се споделя от въззивната инстанция. Наличието на солидарност между ответниците и дали ищцата е материално-правно легитимирана да предяви иск са въпроси, които касаят съществото на правния спор, а не неговата допустимост. Същото се отнася и до обстоятелството, спрямо кой ответник е насочен иска, тъй като процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, а 3 основателността – от предвидените в закона предпоставки и тяхното доказване.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата Ю. К. С. твърди, че на 19.06.2014 г. при наводнение на жилищни постройки в кв. Аспарухово на гр. Варна загинал М. М., с когото тя живеела на съпружески начала. Сочи, че събитията били резултат на приливна вълна от насъбрали се дъждовни води, които не можели да се оттичат безопасно. Твърди, че ответниците не изпълнили свои задължения, като МРРБ не направило адекватна оценка и картографиране на геоложкия риск на територията на града, не били изградени адекватни съоръжения, не били предприети мерки за регистрирани в района свлачищни процеси, от 2011 г. общината не почиствала налични канали и дерета за отводняване, които били публична общинска собственост, а в същото време допуснала изграждане на незаконни постройки в самите дерета, незаконна сеч и изхвърляне на отпадъци в тях. Сочи още, че общината и областната администрация не отправили до населението предупреждение за възможно бедствие от валежи и неосигурили обучение и подготовка за реакция на населението при бедствия. Изтъквайки, че претърпяла неимуществени вреди от загубата на своя близък, претендира ответниците солидарно да й заплатят обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно с лихвата от датата на събитието.

Претендира разноски.

Ответникът Община Варна оспорва иска. Счита, че наводнението е резултат от неподдържането на деретата в горските територии, които не са обект на стопанисване от общината (а не дерето между ул. Ясен и ул. Калач).

Позовава се и на факта, че наказателното производство по случая е прекратено. Счита, че отношенията със загиналия не са били от типа на съвместно съжителство.

Ответникът МРРБ счита, че отговорността за проводимостта на дерето е за общината, тъй като то е публична общинска собственост. Сочи, че наводнението не е геоложки риск и дейностите по контрола са от компетенциите на министъра на околната среда и водите, а на укрепителните съоръжения в горските територии - на МЗХ. Подчертава, че се касае до 4 настъпила непреодолима сила. Също оспорва твърдяното фактическо съжителство, като намира исковата сума за прекомерна. Претендира разноски.

Ответникът Областна администрация Варна оспорва иска, като намира, че събитието е резултат от природно стихийно бедствие (непреодолима сила), а в областната администрация не са постъпвали данни за предстоящи опасни явление. Поддържа, че след получен сигнал на 19 юни 2014 г. със заповед е обявено бедствено положение и са създадени групи за евакуация на населението. Изтъква, че деретата, поради които е настъпило наводнението, не са били обявени за опасни от общинските власти, поради което и не са подлежали на ежегодна проверка от назначената от областния управител междуведомствена комисия. Счита, че същите са били обект на поддръжка от общината. Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и настоящото решение препраща към приетата в обжалвания акт фактическа обстановка. От същата се установява, че на 19.06.2014 г. приливна вълна е съборила къщи в кв. Аспарухово на гр. Варна, при което са загиналия няколко граждани, един от които М. М., който имал две деца с ищцата, макар и да нямал брак с нея.

Установено е, че жителите на бедстващия района са подавали във времето множество сигнали до общината и други институции относно претенции за почистване на отпадъците, натрупани в дерето, както и за активизирани свлачищни процеси. При обследване от комисия към общината (2012-2014 г.) е установено, че свлачището се проявило по десния бряг на дерето с постоянен воден отток - Западен охранителен канал, а в „петата“ на склона над ул. Розова долина на много места били дренирани води с неизяснен произход, които са посочени като основна причина на свлачищните процеси. На общината са давани предписания да предприеме необходимите действия за почистване на дерето от битови и строителни отпадъци и осигуряване на оттока му и за обозначаване на засегнатия от свлачищни процеси район и недопускане натрупване на отпадъци по склона на дерето. В 5 същото време се установява, че след 2011 г. общината не е провеждала тръжни процедури с оглед организиране на почистването на деретата, но кметът на общината и областния управител назначили комисии за обследване на свлачищните участъци и за анализ на фактическото състояние. Поради установените активни стари и възникнали нови свлачища се направили предложения общината да наблюдава района и да се отстранят авариите на ВиК-системата.

В деня на фаталните събития се формирала приливна вълна в края на Темелково (западно) дере ( водосборът, на който включва урбанизирани (общинска собственост) и извънурбанизирани горски (държавна собственост) територии. Установява се, че в урбанизирата част наличните водоотвеждащи тръби имали реално значително по-малка проводимост от теоретично заложената, а предвидените за озеленяване и свободни от застрояване терени, не били в надлежното по проект състояние. Установява се от заключението на техническата експертиза приета пред СГС, че водният поток заедно с носените от водното течение земни маси, цели дървета, изсъхнали клони и полусухи листа, и намиращите се по дерето битови и строителни отпадъци, с а допринесли за преграждането и намаляването на водопроводимостта на водостока под ул. Перекоп, като последното почистване на Западния и Източния охранителни канали в кв. Аспарухово било извършено през м. май 2011 г. Според вещите лица за значителните размери на наводнението допринесло подприщването на водния поток от дерето поради малките габаритни размери на водостока, който бил запушен от носените кални маси, храсти и боклук, и който заедно със задръстените парапети се превърнал в преграда, зад която са се акумулирали водни маси, като причина за намалената водопроводимост в урбанизираната зона била и голямата плътност на застрояването (вкл. нерагламентираното такова). Експертните становища са очертали тезата, че причините за настъпилото наводнение са комплексни - метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки, антропогенни фактори и промени в земното покритие и урбанизирана територия. Установените метеорологични данни, сочат че валежите в района са били значителни и с голям интензитет, но такива е имало и с по-високи стойности назад във времето. Не е установено да е възлагано, съответно извършвано инженерно-геоложко проучване на регистрираните свлачища към датата на наводнението, нито изграждане на противосвлачищни 6 съоръжения. Според вещите лица предотвратяване на наводнението е било възможно при изграден охранителен канал, недопускане на строителство извън установените норми и поддържане и почистване на дерето, както и изпълнение в горната гориста част на дерето противосвлачищни мероприятия и съоръжения, намаляващи скоростта на водния поток, а в урбанизираната част - охранителен канал с необходимото сечение, и осигуряване на необходимата проводимост на коритото на дерето. Според вещите лица не се касае до обезлесяване на района, поради което не са нарушени филтрационните свойства на терена.