Решение № 380 от 23.11.2023, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ … … … град Кърджали, 23.11.2023 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд,

..………… в публично заседание ……..….… на двадесет и пети октомври ….....……………………….......….……………..……………………..….….…. през

2023/две хиляди двадесети трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ….………………………….………..……

Павлина Петрова, …...................................... като разгледа докладваното от ....................... съдията Виктор Атанасов ............................ административно дело №107 ....................... по описа за .......................

2023 година ..... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.33а, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Делото е образувано по жалба, подадена от „Б.К.С.Р.

Синапови” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К. Б. С., чрез пълномощник - адвокат Х.С. от ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Заповед №РД-09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието, за одобряване на окончателните специализирани слоеве „Физически блокове” и „Площи, допустими за подпомагане”, за Кампания 2022 г./обн., ДВ, бр.15 от 14.02.2023 год./, В ЧАСТТА

Й, засягаща заявените за подпомагане площи от жалбоподателя „Б.К.С.Р. Синапови” ЕООД ***, ЕИК ***, в общ размер от 69.79 ха, които остават извън така одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2022, описани в приложение №1 към жалбата.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита оспорената заповед на министъра на земеделието, в частта, касаеща заявените от дружеството парцели, за неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден при съществени противоречия с материалния закон, поради което моли съда да го отмени и да му присъди направените съдебни и деловодни разноски. Сочи, че след като се е запознал със Заповед №РД 09-1319 от 02.12.2022 год. на министъра на земеделието, относно обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, установил, че за по-голямата част от ползваните от дружеството парцели е приета недопустима площ и че дружеството е упражнило правото си на възражение до МЗ по образец, чрез ОД „Земеделие“ - Кърджали, срещу обхвата на актуализирания специализиран слой за посочените парцели. Сочи също, че е възразило е срещу границите/начина на трайно ползване на цифровите географски данни с молба, да бъдат преразгледани по отношение на физическите блокове, в които попадат парцелите от стопанството му, за които е установено несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ, но че след разглеждане на възраженията от страна на МЗ не е направена корекция на площите, определени като недопустими. В жалбата се сочи, че за кампания 2022 год. дружеството е заявило за подпомагане по директни плащания ползваните в стопанството си парцели, с площ от 93.23 ха, като с оспорената заповед от окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, са изключени цели или част от парцели, с площ от 69.79 ха. Жалбоподателят сочи също, че при публикуването на данните относно допустимия слой, одобрен с атакуваната заповед на министъра на земеделието, установили, че недопустимостта относно част от парцелите в стопанството на дружеството е установена от проведените теренни проверки на областните и общински структури на Министерство на земеделието, като твърди, че тези парцели дружеството обработва от 2012 година и винаги са били в допустим слой, ползва ги за паша и косене. Сочи, че по силата на т.II от обжалваната Заповед

№РД-09-94 от 31.01.2023 год. на министъра на земеделието за одобрение на окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 год.: Окончателните специализирани слоеве по т.I за Кампания 2022 се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителните административни проверки съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП на подадените през Кампания 2022 заявления за подпомагане и на финална оторизация и плащания на площ за 2022 година съгласно чл.43 от ЗПЗП, за площите, които не са били обект на проверки по чл.37, ал.3 и 4 от ЗПЗП. Жалбоподателят счита, че по отношение на оспорената част от заповедта на министъра на земеделието са налице отменителните основания по чл.146 от АПК. Счита, че мотивите на административния орган, послужили като основание за изключване на част от парцелите на дружеството по заявлението за подпомагане за кампания 2022 год. от окончателен слой „Площи, допустими за подпомагане“ липсват, с което се възпрепятства както упражняването на правото на защита на адресата на акта, така и възможността за пълноценен съдебен контрол и че от акта не може да се определи, въз основа на какви фактически установявания и правни изводи министърът на земеделието е достигнал до финалния извод, за обявяване на недопустимост на заявените за подпомагане площи. Жалбоподателят сочи, че в публикуваните цифрови данни към заповедта се съдържат само обобщени данни за непризнатите площи за подпомагане, но не е посочено конкретно, въз основа на какви констатации за състоянието на заявените площи попадат в „недопустимия слой“, липсата на индивидуализация за всяка от площите му създава пречки да разбере, защо конкретната площ е счетена за недопустима за подпомагане. Излага довод, че след като административният орган не е конкретизирал последното, следва да се приеме, че липсват мотиви на акта под формата на фактически основания, поради което счита, че атакуваната заповед е необоснована. В жалбата се сочи, че за кампания 2022 год. заповедта за специализирания слой е публикувана в ДВ, като обновяването на допустимия слой е чрез дешифрация (компютърно разчитане) на нова цифрова ортофото карта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022 год., отразяване на резултатите от теренните проверки от областните и общинските структури на МЗХГ и проверки на място по чл.37, ал.3, т.4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, одобрен със заповед на министъра на земеделието. Твърди, че в случая, в обжалваната заповед няма данни за частта от оспорените земеделски парцели, както и кога е била актуализирана СИЗП и на кое от посочените основания е била актуализирана за 2022 год. и че дружеството не е информирано, нито му е дадена възможност да събере и да представя нови доказателства в тази насока нито да прави предложения, съгласно посочената по-горе правна норма.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и че е допуснато е нарушение на чл.66, ал.2 от АПК, както и че в нарушение на чл.71 от АПК, не са изяснени действителните факти и обстоятелства от значение за случая и не е обсъдено подаденото от него възражение, нито от други заинтересовани граждани и организации. Сочи, че на практика, възраженията, които се подават срещу заповедта за проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ се генерират автоматично от интернет страницата на ДФ „Земеделие“, съгласно чл.16в, ал.2 от Наредба №105 от 22.08.2006 год. и че същите съдържат категорично определени реквизити - данни за заявителя, общ текст, с който се оспорва заповедта за проекто-слоя и таблица с номерата и площта на възразените парцели, како при подаване на заявленията не съществува възможност да се опишат конкретни мотиви и да се приложат доказателства по отношение на оспорените парцели. Твърди също, че неправилно са били извършени теренните проверки в частта, в която попадат заявените от дружеството парцели и без основание същите са били изключени от обхвата на актуализирания специализиран слой и че няма доказателства, кога и как са извършени теренните проверки на посочените парцели, нито кога данните от същите са били актуализирани в СИЗП, както и че не са спазени сроковете за проверка при поддържане на земята в добро земеделско състояние, съобразно одобрените Национални стандарти от министъра на МЗХГ. Излага и довод, че в нарушение на чл.72, ал.2 от АПК, не му е изпратено отделно съобщение за издаването на акта и че не е дадена възможност на дружеството, към възражението си да изложи конкретни мотиви, обяснения и да представи допълнителни доказателства, че заявените площи са били годни за подпомагане, предвид че същото се генерира автоматично на интернет страницата на ДФЗ и не могат да се сочат никакви други допустими и относими доказателства. Жалбоподателят сочи, че няма данни да са били извършени други допълнителни проверки след подаване на възражението му срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“/ПДП/, а освен това, същите парцели дружеството поддържало от дълго време, заявявани били от него и в предходни години и те са били признати за допустими за подпомагане. Развива довод, че с цел да се гарантира еднакво третиране на земеделските стопани и за да се избегне изкривяване на резултатите от проверките, определянето на допустимите за подпомагане площи следва да се прави на базата на обективни критерии, като твърди, че в случая, направените фактически констатации, че обработваните от дружеството площи не са в добро земеделско състояние, не отговаря на действителното им състояние, поради което счита, че не са определяни по едни и същи критерии допустимите площи по различните схеми и мерки, заявени от дружеството за Кампания 2022 год. Твърди също, че процесните площи отговарят изцяло на всички критерии за допустимост, съгласно чл.8 от Наредба №2 от 26.03.2018 год. на МЗХГ, за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, както и на Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско състояние, одобрени със Заповед №РД-09-122/25.02.2015 год. на МЗХ, поради което неправилно и без основание са изключени от допустимия слой, одобрен с атакуваната заповед. Твърди на следващо място, че обновяването на специализирания слой и одобряването му от министъра на земеделието за 2022 год. за заявените с общото заявление за подпомагане земеделски парцели от дружеството, не е извършено по обективни критерии и чрез използване на законоустановени методи и проверки, поради което същата противоречи на материалноправни разпоредби, както на българското така и на Европейското законодателство. Според жалбоподателя, административният орган не е изпълнил задължението си, да събере достатъчно конкретна информация, с оглед правилното решаване на спора и в нарушение на чл.35 от АПК е издал акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като не е установил с всякакви други средства дали заявените от него площи за подпомагане отговарят на законовите изисквания, не му е дал възможност да даде обяснения и да представи доказателства, с които да се аргументира. Жалбоподателят твърди, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като в хода на административното производство не му е предоставил възможност за участие, включително да се запознае с промените в допустимия слой, осъществени в период след подаване на заявлението му и да представя доказателства във връзка с поддържането на заявените БЗС в добро земеделско състояние, поради което не са били изяснени фактите и обстоятелствата във връзка с обективната преценка за състоянието на парцелите, което е в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост на административното производство. Счита, че поради това, издадената заповед е немотивирана, предвид липсата на фактически и правни основания за издаването й, които по силата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК представляват задължителни реквизити за всеки индивидуален административен акт, какъвто представлява заповедта в частта, в която е одобрен слоят, в който попадат заявените от жалбоподателя парцели. В жалбата се твърди също, че оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и други задължителни реквизити, съобразно изискванията на чл.59 АПК, във вр. с чл.74 от АПК и че липсата на фактически и правни основания, посочени в заповедта, следва да се приеме като съществено нарушение, което представлява основание за отмяната й. Намира, че това следва да се отчете като съществено процесуално нарушение, както на българското, така и на Европейското законодателство, още повече, че тази възможност се предоставяла преди компетентният орган да направи заключенията си и констатациите по отношение на всички произтичащи от тях намаления или изключвания и че този порок е съществен и не може да бъде отстранен. Твърди се, че процесната заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото е постановена при липса на реквизити по чл.59, т.4 от АПК и оттам се явява немотивирана, както и че при издаване на оспорената част от заповедта не е изпълнена целта на закона - да бъдат осигурени всички необходими и възможни условия за подпомагане на земеделските стопани, како към тях спада и целта, специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, да се създаде, за да улесни земеделския стопанин при заявяване на земеделските парцели за подпомагане, още повече, че в раздел II от оспорената заповед било постановено окончателният специализиран слой „ПДП“ да се използва не само за извършване на окончателна оторизация и плащания на площ за 2022 година, но и за прием на заявления за подпомагане през 2023 година. Според жалбоподателя, допуснатите нарушения са съществени, тъй като, ако не са били допуснати, би могло да се стигне до установяване на друга фактическа обстановка и като краен резултат, издаване на административен акт с различно съдържание, предвид което счита, че обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до противоречието й с материалния закон, както и в противоречие с европейското законодателство, което има превес над националното законодателство и се прилага директно, без необходимостта от транспонирането му в българското законодателство. Излага и довод, че Регламент (ЕО) №1122/2009 не освобождава административния орган от задължение да мотивира акта си и да изложи фактите, които обосновават тази недопустимост и макар че АПК не задължава мотивите на акта да бъдат изложени в същия акт, все пак е недопустимо мотивите на органа да се заместват с факти и обстоятелства, установявани след издаване на акта и в процеса на делото.