Решение № 29 от 24.01.2025, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. К., 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20245510201452 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-184 от 14.10.2024 г. на Председателят на ДАМТН. Жалбоподателят ДП „Управление и стопанисване на язовирите“ (ДПУСЯ), недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени.

Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на старши експерт Е.З. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 20.03.2024 г била извършена проверка на язовир „К.“, находящ се в ПИ № *** в землището на с. К., общ. К., който съгласно Акт за публична държавна собственост № 9869 от 29.5.2020 г. е собственост на ДПУСЯ. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол (КП) № 07-03-39 от 20.03.2024 г. При извършения обход на малка язовирна стена и съоръженията към него, и преглед на документацията 1 било установено, че на спирателния кран на основния изпускателя е монтиран във водохранилището.Достъпът до спирателния кран бил осигурен чрез пасарелка.

Пасарелката била нестабилна с нарушена конструкция в участъка, непосредствено преди спирателния кран. Липсвала една от опорите на пасарелката. При това техническо състояние не е било изпълнено задължителното предписание, дадено с Протокол № 07-03-147 от 15.11.2022 г., а именно да се възстанови техническата изправност на основния изпускател със срок на изпълнение 18.12.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от Договор за дарение от 24.02.2020 г., Акт № 9869 от 29.05.2020 г. за публична държавна собственост, Констативен протокол № 07-03-147 от 15.11.2022 г., Констативен протокол № 07-03-39 от 20.03.2024г., АУАН № 07- 005 от 11.06.2024г., Протокол № 06-СтЗ-19 от 15.09.2023 г. за извършен технически преглед на язовир.

От Констативен протокол № 07-03-147 от 15.11.2022 г., съставен в присъствието на трима представители на жалбоподателя се установява, че в т. 2.1 е било дадено предписание да се възстанови техническата изправност на пасарелката със срок за изпълнение 18.12.2023 г.

От Констативен протокол № 07-03-39 от 20.03.2024 г., показанията на св. С. К. и АУАН № 07-005 от 11.06.2024 г. се установява, че даденото предписание с Констативен протокол № 07-03-147 от 15.11.2022 г., не е било изпълнено (л. 13 (3) от КП).

При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Според разпоредбата собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите.

От акта за публична държавна собственост е видно, че язовирът е собственост на държавата, предаден за управление на ДПУСЯ.

Съгласно чл. 139д от Закона за водите при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б от ЗВ и предоставяните по чл. 139а, ал.

5 и 6 ат ЗВ. Разпоредбата създава правна фикция като приравнява оператора ДПУСЯ със собственика на съоръжението.

В хода на съдебното производство не се оспорва от жалбоподателя, че предписанието не е било изпълнено.

Следователно жалбоподателят следва да носи отговорност за нарушение на чл.

190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. по съответната санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, 2 която е в минимален размер.

Не се споделят възраженията в жалбата за неправилност на НП поради оспорване на предписанието пред административен съд и ВАС.

Съгласно разпоредбите на АПК оспорването на административните актове не спира тяхното изпълнение освен ако съдът реши др., а в случая не се събраха доказателства в тази насока.

В хода на съдебното производство не се установиха съществени процесуални нарушения, непосочени от жалбоподателя.

Следователно НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

Съдът констатира, че по делото не е участвал юрисконсулт или такъв да е изразявал становище по него, затова претенцията за разноски по делото на въззиваемата страна е неоснователна..

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-184 от 14.10.2024 г. на Председателят на ДАМТН, с което на ДП „Управление и стопанисване на язовирите“ (ДПУСЯ) ЕИК 205756975 е било наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3