Решение № 15356 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15356 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110106771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, уточнена по реда на чл. 143 ГПК в откритото заседание на 15.06.2026 г. (на лист 140 от делото) на „Иктинос констракшън“ ООД срещу „Софийска вода“ АД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да предостави на ищеца изходни данни за проектиране на сградно канализационно отклонение и условия за присъединяване към ВиК мрежи на сграда, която да се построи в недвижим поземлен имот с идентификатор ........... и административен адрес: .........

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен недвижим имот с идентификатор ........... в район „Студентски“ в София, в който иска да построи жилищна сграда. За целта му било необходимо да изготви инвестиционен проект, което съгласно чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗУТ изисква да се предоставят от експлоатационните дружества на техническите мрежи около бъдещия строеж да се представят изходни данни за наличните възможности за присъединяване към тези мрежи, вкл. и ВиК мрежата. Ищецът твърди, че е поискал това от ответника, след като получил виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ от главния архитект на Столичната община, а на 18.04.2022 г. ответникът заявил, че не разполага с информация за изградена канализация на улицата пред имота на ищеца, поради което няма да представи данните. Ищецът направил ново предложение, като изготвил чрез подизпълнители проекти за възможни решения за свързване с канализацията, като отново направил искане до ответника, и отново получил отказ на 12.12.2023 г. Поради това ищецът смята, че ответникът му пречи да упражнява правото си на собственост и иска съдът да го осъди да предаде данните. Претендира и разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Софийска 1 вода“ АД, с който не се взема становище по допустимостта и квалификацията на иска, а предявеният иск се оспорва по основание, като се излагат аргументи за това, че ответникът мотивирано бил обяснил, че в района на имота няма подходящи канализационни клонове и следвало да се обезпечи водоснабдяване през съседен имот, за което ответникът не бил получил документи. Поради това смята, че отказът да предостави данните е законосъобразен. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В съдебното заседание ищецът заявява, че поддържа, че искането му е само за осигуряване на данни за техническите параметри на присъединяването, но смята, че това е негаторен иск. Претендира разноски по списък. Ответникът не взема становище и не изпраща представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представения на лист 12 от делото неоспорен от ответника Нотариален акт № ......... г., том I, рег. № ...., нот. дело № ........... г. на нотариус Теодора Вуцова с № 033 от регистъра на Нотариалната камара ищецът е закупил недвижим поземлен имот с планоснимачен № ..... от кадастрален лист № ......... по плана на София, „Южна градска територия“ – III част, съставен през ........ г. Няма спор и от представена на лист 14 от делото скица от 23.12.2020 г. се установява, че към момента имотът е с идентификатор ..........., намира се в урбанизирана територия, и представлява и урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-..... от квартал 1 по плана на „Студентски град“ в София, с административен адрес: .........

Съгласно представено на лист 23 от делото писмо с изх. № САГ.....(9)/..... г. за описания имот в полза на ищеца е издадена виза за проектиране на жилищна сграда до 7 етажа.

По делото са представени от ищеца неоспорени от ответника две писма от последния както следва:

– писмо с изх. № .......... г. (на лист 25 от делото), с което ищецът отказва да представи данни за свързване на имота на ищеца към ВиК мрежата с мотив, че на улицата пред него – бул. „........“ (от запад) няма изградено канализационно отклонение, като за основание за отказа се сочи чл. 14а, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи („Наредба № 4/2004 г.“), като е посочено, че в района има изградени мрежи, за които на ищеца била представена скица;

– писмо с изх. № ....... г. (на лист 39 от делото), с което ищецът отказва да представи данни за свързване на имота на ищеца към ВиК мрежата с мотив, че трябва да се проектира нов уличен канал, данните за него са в Столичната община, и пред част от имота на ищеца към бул. „........“ имало друг имот, който не е известно с каква собственост е. Отново се цитира чл. 14а, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

Съгласно представен на лист 26 – 38 от делото инвестиционен проект от 2

2022 г. на инж. Д. Кукурина, по възлагане на ищеца е представен проект за водоснабдяване и канал през друг съседен имот, като каналът ще бъде през отклонение към бул. „.......“ (на север от имота). Схемата е на лист 38 от делото.

Съгласно представено от ответника и неоспорено от ищеца писмено становище с изх. № ТУ-1774/26.04.2023 г. ищецът е отказал да приеме проекта на ищеца, тъй като каналът на бул. „.......“ е с диаметър 250 мм и не може да поеме отточни води от два имота.

Съгласно изслушаното заключение на техническата експертиза по делото, прието в заседанието от 05.11.2025 г. (на лист 97), а в писмен вид – представено на лист 90 – 93 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, цената за изработване на искания проект към 2025 г. е 11 878 лева, като съдът с протоколно определение от 05.11.2025 г. е определил по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК цена на иска от 5939 лева, или 3036,56 €.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

На първо място, настоящият съд е определен да разглежда иска по гражданскоправен ред съгласно Определение № 6036/16.03.2026 г. по въззивно частно гражданско дело № 1474/2026 г. на Софийския градски съд, Ι‑д въззивен състав, което е задължително за настоящия съд по отношение на указанията, че става въпрос за гражданскоправен спор. Определението не е задължително в частта относно правната квалификация на предявения иск, която не може да се разглежда по реда на частните жалби, тъй като е въпрос по съществото на делото и може да бъде определяна с указания единствено от касационния съд при връщане на делото за повторно събиране на доказателства по реда на чл. 294 ГПК.

Въпреки дадените указания настоящият съд е свободен в мотивите си (тъй като при въззивно обжалване на решението съдебният състав, на който делото е разпределено, отново ще обсъжда въпроса за допустимостта на иска и разглеждането му от родово компетентен съд) да обсъди характера на спора.

Настоящият съдебен състав продължава да смята, че спорът не е гражданскоправен. Претенцията на ищеца намира правна опора в правилото на чл. 13 от Наредба № 4/2004 г., която урежда етап в процедурата по инвестиционно проектиране, уредена в чл. 137 – 147 ЗУТ. Това е административна процедура, която приключва с издаване на административен акт за съгласуване на инвестиционен проект от съответния компетентен орган по градоустройство (главен архитект, областен управител или министър съгласно чл. 141, ал. 1, 5 и 6 ЗУТ). Именно в рамките на това сложно производство дружествата, експлоатиращи технически мрежи, вземат участие като съгласуват проектите, преди одобрението им, и дават данни как проектираните строежи ще се свържат със съответните експлоатационни мрежи. Допустимо е това да стане по два начина – или пряко по искане на заинтересования инвеститор – чл. 84, ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 4/2004 г., или чрез органа, който съгласува инвестиционните 3 проекти – чл. 140а, ал. 1 ЗУТ. Целта на това административно производство е издаване на положителен административен акт за разрешаване на строителството, от който възникват като административноправни отношения, така и гражданско право да се държи строеж в собствен имот (тъй като незаконният строеж подлежи на премахване – чл. 225 – 225а ЗУТ).

В тази процедура очевидно спрямо експлоатационното дружество инвеститорът в бъдещия строеж не упражнява свои граждански права спрямо дружеството – такива граждански права възникват след одобряване на виза за проектиране или съгласуване на инвестиционния проект (вж. чл. 140а, ал. 8 ЗУТ – за времето на строителството), и след приключване на строителството – по аргумент от чл. 84, ал. 2 – 3 ЗУТ и чл. 177, ал. 1 ЗУТ – при въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно в производството за съгласуване на инвестиционните проекти дружествата, които предоставят вода, ток, газ и комуникации – т.нар. „експлоатационни дружества“ – извършват дейности, които водят до приключване на административното производство за одобряване на проекти и разрешаване на строителството. За тези дейности § 1, т. 1 АПК лицата, които извършват тези „обществени услуги“, имат качество на приравнени на административни органи, като самият АПК не съдържа дефиниция на понятието „обществени услуги“, но тя е въведена в допълнителна разпоредба на ЗАдм именно с § 19 АПК, като § 1, т. 3 ЗАдм гласи, че „обществени услуги“ са и водоснабдителните и канализационни услуги за задоволяване на обществени потребности, когато във връзка с предоставянето им се осъществяват административни дейности.

Предоставянето на данни за проектиране, което се съгласува с административен орган, е именно такава дейност.

Подобни дела са подсъдни на административните съдилища и са принзипно различни – доколкото се отнасят до разрешаване на едно бъдещо строителство – от цитираната от ищеца съдебна практика, отнасяща се до налични и изградени водопроводни системи , по спорове за тяхното ползване (които определено не са и не могат да бъдат административни) – споровете, разрешени с Определение № 6164/09.05.2014 г. по административно дело № 4171/2014 г. на ВАС; Определение № 7455/14.06.2017 г. по административно дело № 5619/2017 г. на ВАС; Определение № 3750/25.07.2024 г. по гражданско дело № 1809/2023 г. на ВКС, I ГО; Решение № 42/10.04.2018 г. по гражданско дело № 2189/2017 г. на ВКС, II ГО, и Определение № 3750/25.07.2024 г. по гражданско дело № 1809/2023 г. на ВКС, I ГО. В случая въпросът не е дали по съществуващи тръби да се пусне вода и кой да я плаща, а дали въобще могат да бъдат изградени такива, което е въпрос по разрешаване на строителството от адмистративен орган – отношения на власт и подчинение, а не на размяна между равнопоставени субекти.

Поради това и пред съда по настоящото дело е повдигнат административен спор, като разрешаването му по реда на АПК би създало много улеснения на ищеца, ако той упорито не настояваше делото му да се гледа именно от гражданските съдилища. Гражданските съдилища обаче не могат да предписват конкретно специфично поведение в изпълнение на закона, докато по реда на АПК това е възможно – чл. 173, ал. 2 АПК. В случая 4 съдът може само да издаде едно общо предписание към ответника да предостави данни на ищеца, но не може да укаже на първия точно какви и в съответствие с кои изисквания на законовата и подзаконовата административна уредба, нито да прилага санкцията на тежките глоби за неизпълнение на решения на административен съд по чл. 290 АПК – до 613,55 € седмично, а вместо това се налагат изпълнителни глоби само в по-малкия размер по чл. 527, ал. 3 АПК – до 204,52 €, и то не всяка седмица, а само при изрична покана на ищеца. Освен това, ако ответникът предаде данни във формата на наредбата, които не са очевидно неточни, няма как да се прецени дали тези данни отговарят на изискванията на подзаконовия акт, тъй като гражданският съд не може да дава указания за законосъобразност на изпълнението, което ще направи решението по делото почти безсмислено. Но ищецът упорства в желанието си да получи едно трудно изпълнимо решение на гражданския съд, в което е подкрепен от съставите на Софийския градски съд, поради което и ще го получи, без да е ясно как би го ползвал. Инатът все пак е скъпо удоволствие.