Решение № 392 от 04.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20231000502936 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 389 от 28.06.2023 г. по гр. д. № 1178/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, седми състав, съдът е осъдил Община Сандански, Булстат 000024955, с адрес: гр. Сандански, ***, да заплати на З. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк. *** бл. *, ет. *, ап.

* , сумата в размер на 125 000 лева (сто двадесет и пет хиляди лева) , представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й А. Г. П., починал на ******** г., след пропадане във водоем, находящ се в местността У., общ. ***, като с това е отхвърлил иска за разликата над 125 000 лева (сто двадесет и пет хиляди лева) до 300 000 лева (триста хиляди лева).

С решението съдът е осъдил З. Ф. П., ЕГН ********** да заплати на Община Сандански, Булстат 000024955, сумата в размер на 5 271 лева (пет хиляди двеста седемдесет и един лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на Областна администрация – Благоевград, сумата в размер на 540 лева (петстотин и четиридесет лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

При този изход на спора пред първоинстанционния съд и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Община Сандански, Булстат 000024955 е осъдена да заплати в полза на Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 5 000 1 лева (пет хиляди лева), представляваща държавна такса по делото.

Срещу решението, в отхвърлителната му част, е депозирана Въззивна жалба от ищцата в първоинстонционното производство З. Ф. П., с която решението се обжалва в ЧАСТТТА, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 300 000 лева, като съдът неправилно е отчел степен на съпричиняване в размер до 50 %. По същество се излагат твърдения, че присъденият от първоинстанционния съд размер е занижен, тъй като ищцата все още не можела да преодолее мъката от загубата на своето дете, което като интензитет било многократно подсилено както от дългогодишното бездействие на компетентните органи по отношение на процесния водоем, но така също от продължилата с години невъзможност на държавните органи, в лицето на Прокуратурата на Република България, да установят кой е бил държавният орган, чиято е била отговорността по стопанисването на този обект и генералното опазване на населението. Относно законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба се излагат аргументи, че подобно искане не представлявало самостоятелен иск по своето естество и съответно за него не важели правилата по чл. 214 от ГПК. Претендират се разноски.

О б щ и н а Сандански оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Същевременно, срещу решението, в осъдителната му част, е депозирана Въззивна жалба от Община Сандански, с която се претендира неговото обезсилване като процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност се претендира неговата цялостна отмяна като неправилно – поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По отношение на твърдяната недопустимост на първоинстанционното съдебно решение се релевират аргументи в посока, че изначално в исковата молба и нейното уточнение липсвали твърдения за каквото и да е възлагане на работа и/или дейности по обезопасяване на процесния воден обект от страна на ответника към негови служители, за връзката между бездействията на последните и настъпването на вредоносния резултат, тоест липсвали твърдения по фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. По този начин, произнасяйки се по незаявени фактически твърдения, Окръжен съд – Благоевград постановил недопустим съдебен акт. Напротив, видно от съдържанието на исковата молба, в частност твърдението, че вредите били причинени от неупражнени правомощия на органи на местното 2 самоуправление, то правната квалификация на иска следвало да бъде по чл. 1 от ЗОДОВ, явяващ се специален на този по чл. 49 от ЗЗД. Отделно от това и в посока на твърдяна неправилност на обжалваното решение, се релевира допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото по делото не бил изготвен доклад със съдържанието по чл. 146 от ГПК. Не само това, но решението се основавало на доказателства, събрани в друго производство, без да била налице хипотезата по чл. 135, ал. 2 от АПК. По този начин, погрешно бил приел, че процесния воден обект подлежи на обезопасяване и не е бил обезопасен в конкретния случай. На следващо място, необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че водния обект е станал собственост на общината по силата на пар. 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА, а освен всичко дори този обект не представлявал „язовир“ по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 94 от ЗВ, за да премине в собственост на общината, доколкото нямал язовирна стена. Не било установено и че водният обект е следвало да бъде обезопасен поради дълбочината или местонахождението си. В допълнение се релевира възражение, че не била установена причинна връзка между удавянето и бездействието на общината, доколкото вредоносният резултат се дължал единствено и само на поведението на починалото лице. В условията на евентуалност се сочи, че размерът на присъденото обезщетение бил неправилно определен и несъобразен с интензитета, продължителността на претърпените емоционални болки и страдания на ищцата, както и икономическото състояние на страната към датата на вредоносния резултат.

Претендират се разноски.

По делото са постъпили и два броя писмени отговори на депозираните въззивни жалби от Областна администрация – Благоевград , която в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ги оспорва по подробно изложени съображения.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Настоящото гражданско производство е образувано след произнасяне на Върховния административен съд, който с Решение № 8831/06.07.2020 г. по адм. д. № 11874/2019 г. е обезсилил Решение № 1170/07.06.2019 г. постановено по адм. д. № 685/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, поради нередовност на искова молба и неяснота относно 3 характера на предявения иск като такъв за непозволено увреждане по ЗЗД (подсъден на общите съдилища) или иск по ЗОДОВ (подсъден на административните съдилища). Така с Определение № 1462/28.09.2020 г. по адм. д. № 588/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград и на основание чл. 135, ал. 2, във вр. ал. 1 от АПК, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност към Окръжен съд – Благоевград, където след поправка и уточнение на исковата молба, ищцата З.

Ф. П. е предявила срещу Община Сандански, а при условията на евентуалност и Областна администрация – Благоевград, осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а в условията на евентуалност и по чл. 50 от ЗЗД, поради причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й А. Г. П., починал на ******** г., след пропадане във водоем, находящ се в местността У., общ. ***. Тук е моментът да се спомене, че съгласно чл. 135, ал. 2 от АПК ненадлежно сезираният с исковата молба съд (Административен съд – Благоевград), като е намерил, че делото не му е подсъдно, в изпълнение на своите задължения го е изпрати на надлежния съд (Окръжен съд – Благоевград) и в този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о.) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав 4 на Окръжен съд – Благоевград, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваните части, а и касателно отправените възражения във въззивната жалба от страна на Община Сандански за недопустимост на решението, поради произнасяне по незаявени фактически твърдения и грешна правна квалификация, то настоящият въззивен съд счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, както и такива засягащи формата на издаденото първоинстанционно съдебно решение. Точно обратното, видно от депозираната искова молба и нейното уточнение, ищцата е изложила ясни, логични, последователни и недвусмислени фактически твърдения за обстоятелствата, на които се основават предявените в условията на евентуалност искове, водещи до ангажиране на отговорността на ответника Община Сандански по чл. 49 от ЗЗД, а в условията на евентуалност и по чл.

50 от ЗЗД. Освен това, ищцата е конкретизирала и аргументирала размера на претърпените от нея неимуществени вреди. Предвид казаното, то първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за частично неправилно, по следните причини.

От фактическа страна, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява, а и страните не спорят, че на ******** г. е настъпила смъртта на А. Г. П. (на 20 години), вследствие на инцидент, изразяващ се в пропадане върху воден обект, покрит с лед, находящ се в местността „У.“, Община *** в близост до бензиностанция „Круиз“. Не е спорно също, че смъртта с настъпила от удавяне и хидрошок, а по случая е било образувано ДП № 339-ЗМ-15/2015 г. по описа на РУ – Сандански, пр. пр.

№ 237/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура – Благоевград. Установява се също така, че починалото лице е било единствено дете на З. Ф. П..

Основният спорен въпрос от фактическа страна както пред първоинстанционния, а така също пред въззивния съд, се концентрира около установяването на собствеността върху въпросния воден обект в местността „У.“, Община ***, където е настъпила смъртта на А. П..

На първо място, от приложените писмени доказателства по делото, в 5 частност документацията по образуваната преписка в Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград се установява, че вододемът е изграден преди изготвянето на картата на землището на гр. *** по реда на ЗСПЗЗ и е отразен в нея като съществуваща собственост – поземлен имот № 000236, отразен с начин на трайно ползване водоем „У.“, с площ 9,692 дка., частна държавна собственост на МЗХ- ХМС. Същите имотни данни за имот № 000236, но с нов идентификатор 154.236, са отразени и в КККР за землището на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, влязла в сила на 30.07.2010 г.

От друга страна, видно от Заповед № РД09-448/22.05.2009 г. на министъра на земеделието и храните, както и приложения към нея поименен списък, писмо с изх. № 2151/09.11.2016 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма Места, извлечение за изравнителите на дружеството на територията на ХТР Сандански, писмо от дата 15.11.2016 г. на заместник-министър на земеделието, писмо с изх. № АР-013090/16.11.2016 г. на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД, както и от доклада на ръководителя на звено ХТР Сандански, се установява, че водоемът не е включен в капитала или имуществото на „Напоителни системи“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала – държавата чрез министъра на земеделието и храните или търговските дружества „Земиинвест“ ЕАД и „Агроводинвест“ ЕАД, като няма данни за каквото и да е участие на Министерството на земеделието и храните в изграждането и стопанисването на обекта, а за същия не е съставян нотариален акт и не е актуван като държавна собственост.