Решение № 2415 от 22.12.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2415 гр.

Пловдив , 22 .12.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря Станка

Журналова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Матеева адм.дело № 2562 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Холсим кариерни материали Пловдив“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“№ 134, ет. 3, представлявано от изпълнителен директор К.Д.-П., чрез пълномощник юрк. А.Т., против Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022г. на директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“/БД ИБР/, с която на основание чл.119,ал.4,т.1 и т.2 от Закона за водите и чл.37,т.1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване,проектиране ,утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води,използвани за лечебни,профилактични,питейни и хигиенни нужди , е учредена санитарно-охранителна зона /СОЗ/ -подземни води около два броя каптирани естествени извора КЕИ „***1" и „***2", за обществено питейно-битово водоснабдяване на село Белащица, община Родопи, област Пловдив - подземно водно тяло BG3G00000Pt050 - Пукнатинни води - Централно-Родопски комплекс, за обществено питейно-битово водоснабдяване на село Белащица, с ЕКАТТЕ 03304, община Родопи, област Пловдив, с възложител „В и К" ЕООД, гр. Пловдив, при което със същата заповед са въведени забрани и ограничения, включително забрана за добив на подземни богатства.

Със свое Определение № 1164/09.05.2023г. съдът в настоящия си състав ,на основание чл.123 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК ,е съединил за общо разглеждане в едно производство административно дело № 2646/22 г. и административно дело № 2562/22 г. и двете по описа на Административен съд-Пловдив , като делото продължава под номер 2562/22 г.

Жалбоподател по административно дело № 2646/22 г. е „Европейски пътища“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Дунав“ №76, представлявано от М.П. – изпълнителен директор, който обжалва процесната заповед № СОЗ М - 434 от 12.09.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към МОСВ.

И двамата жалбоподатели искат да бъде отменена заповед № СОЗ М - 434 от 12.09.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към МОСВ като неправилна и назаконосъобразна,като навеждат подробни доводи в тази насока,на които съдът ще се спре подробно и така както са заявени в двете жалби,които се свеждат до следното.

Доводи в жалбата на „Холсим кариерни материали

Пловдив“АД:

I.Нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на Заповедта:

1.Нарушение на чл. 66 АПК

2.Въпреки подаденото възражение (чл. 39, ал. 4 от

Наредбата) по отношение на проекта за СОЗ, същото не е разгледано и обсъдено в хода на процедурата.

3.Посочват се нарушения свързани с басейновия съвет

(чл. 40 от Наредбата)

– в сайта няма информация за провеждане на съвет след 2021 г.; не е публикуван дневния ред на заседанието; не е налице актуален състав на съвета, както и дали включените в него лица имат необходимата професионална компетентност за произнасяне по направеното възражение; липса на съставен протокол; не са определени средства за обезщетяване на собствениците попадащи в СОЗ .

4.Холсим не е уведомена за издаването на процесната

Заповед.

II.Нарушение на материалния закон:

1.В заповедта са посочени координати на КЕИ „Калояново дере 1“ по координатна система от 1970 г., които се разминават с координатите посочени в Разрешителното за водовземане

- създава неяснота относно конкретното положение на източника на водовземане, а оттам и на СОЗ.

2.В проекта за СОЗ водният обект е определен като защитен, но предвид каптирането на изворите като разсеяни изходища чрез дренажни устройства, същия не отговаря на критериите за защитен воден обект по §1, т. 7 ДР на Наредбата.

3.Извършените анализи на водата са непълни

-В протокол от изпитване № 394ПВ/14.03.2022 г. липсват резултати от анализа на клостридиум перфрингенс (вкл. спори), микробно число при 22 °С и 37 °С и псевдомонас аеругиноза, което според жалбоподателя прави непредставителна цялата информация по отношение наличието на микробиологични замърсители във водите от изворите и пригодността им за ползване за питейно-битови нужди.

-В Протокол № 8/25.06.2021 г. за извършен радиологичен анализ са дадени само минимално детектериумите граници за урана. Липсват представени анализи за останалите радиохимични елементи съгласно изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

4.Липсват данни за извършено геодезическо заснемане на изворите.

5.Липсват екзекутивни чертежи или проект на водоизточника, съгласно изискването на чл. 32, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2000г. В проекта е записано, че липсва „по подробна техническа и екзекутивна документация за изворите в архивата на „ВиК" ЕООД, гр. Пловдив.

6.Пояс I на КИ „Калоян дере“ и „***2” са определени като четириъгълник със страни 30x30m., което не отговаря на изискванията на л.

22, ал. 1 от наредбата

7.Не е извършено математическо моделиране и визуализация на модела в Проекта на СОЗ, съгласно изискването на чл. 32, ал. 1, т. 5 Наредба № 3/2000 г.

8.В Проекта за СОЗ не е предвидено проектиране на СОЗ пояс III, като последния се присъединява със същите граници като пояс II, с което се нарушават изискванията на чл. 23 и 24 от Наредба № 3/2000г. относно оразмеряването на пояс II и пояс III.

9.В проекта за СОЗ липсва информация за определения среднодневен – нощен дебит и необходимия проектен дебит, от проекта не става ясно за какви щели ще се ползва водата, какъв е режима на ползване, както и наличието и състоянието на водоснабдителната мрежа.

10.В заповедта се въвеждат забрани за извършване на конкретна дейност, без да е отчетено въздействието ѝ върху водоизточника – арг. чл. 10 от Наредбата. Посочва, че във връзка с продължаване срока на концесията, дружеството е инициирало процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони. Представя хидрогеоложко проучване, допълнено с доклад за оценка на влиянието на пробивно-взривните работи в находище „Белащица“ върху водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване в района на с. Белащица. От този доклад е видно, че дейността по добив на подземни богатства не е оказала негативно въздействие върху подземните води в района на кариерата, която съществува от края на миналия век.

11.В Заповед № СОЗ-М-434/12.09.2022 г. на БД ИБР не е определен размер на обезщетение в полза на собствениците, чиито имоти попадат в обхвата на СОЗ. В случая в обжалваната заповед липсва подобно съдържание, въпреки изрично въведените забрани и ограничения със същата. Тези забрани са свързани с обезщетения за пропуснати ползи, които следва да възмездят ограниченията в правото на собственост и ползването по предназначение Доводи в жалбата на „Европейски пътища“АД:

I.Нищожност на Заповедта, поради некомпетентност на органа

II.Нарушение на материалния закон:

1.Жалбоподателят счита, че след изменението на закона за водите(ЗВ) през 2006 г., наредбата не следва да се прилага по силата на разпоредбите на ЗВ и на чл.13, ал.2 ЗНА. Аргументи се черпи от установена съдебна практика Решение № 7064/30.05л2018 г. по адм. дело 4263/2018 г. на Върховния административен съд, по аналогичен казус. От цитираната съдебна практика се налага извода, първо че Наредба № 3/2000 г. е с отпаднало действие и не може да се прилага при определянето на зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води. Второ - законът не може да се приложи, тъй като той изобщо не урежда мерките за опазване на водните тела, реда и начина за определяне на санитарно-охранителните зони, забраните и ограниченията в техните граници.

III. Нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на Заповедта:

1. Въпреки постъпило възражение с вх. № ПУ-09-07(19) от 01.07.2022 г. по проекта за учредяване на СОЗ административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 179 от АПК за уведомяване за издадения обжалван от „Европейски пътища“АД общ административен акт 2.Възражението не е обсъдено от органа по чл. 40, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 3/2000 г., за което съответно липсва акт (протокол от заседанието) по чл. 40, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт, в който включително следва да се посочат и средствата необходими за обезщетяване на засегнатите лица. Никъде в проекта не е предвидена и описана съвместимостта между въвеждането на санитарно -охранителни зони и потенциалната активна преработвателна дейност на дружества - собственици на имоти, попадащи в предвидените за санитарни зони, като тези обстоятелства остават необсъдени и в атакуваната Заповед.

3.Поддържа се,че с приключване на производството по издаване на административния акт без определяне на размера на обезщетението биха били злепоставени интересите на заинтересованите собственици, тъй като за тях би отпаднала възможността да реализират правата си, уредени в рамките на производството по учредяване на охранителната зона, като се държи сметка и че всъщност действащата правна уредба не предвижда някакъв отделен ред, по който следва да стане това - нито Закона за водите, нито Наредба № 3/2000 г. определят такива правила, а липсва и издаден акт по чл. 35, ал.2 от Наредба № 3/2000 г. Значението на това изискване е видно и от разпоредбата на чл. 33, ал.4 от Закона за водите, която всъщност императивно забранява изпълнението на актове от рода на процесния преди да е изплатено това обезщетение на правоимащите, т.е. при липсата на определено такова в издадения акт, същият на практика не може да бъде реално изпълнен, т.е. не могат да бъдат постигнати желаните правни последици.

4.В точка 5 от проекта, е посочено че пояс I представлява четириъгълник със страни 30х30м.

Така посочените размери противоречат на чл.22, ал.3 от Наредба № 3/2000 година съгласно, която се предвижда водоизточници в и за водоизточници, разположени в регулационните граници на населените места, размерът на пояс I да е от 5 до 15 м от всички страни на водоизточника.

Обратното, ако се отчетат размерите на пояс I по проекта, то респективно се налага извода, че процесният воден обект следва да се класифицира и третира като незащитен подземен обект. А от този извод, следва логически и другия верен извод, че щом пояс I е оразмерен като за незащитен обект, то и наложените ограничения и забрани в пояс II и III, не следва да са такива като за защитен обект, а по таблица 2 към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 3, „за незащитени водни обекти”, където дейностите по т. 5 - „ Добива на подземни богатства” са само ограничени или ограничени при доказана необходимост, но не и забранени.

-В обжалваната заповед не се посочва каква е площта на пояс II, като е написано, че е общо с пояс III. За сравнение за пояс I се посочва 900 m2. Жалбоподателят поддържа,че подобно дефиниране е недопустимо, тъй като определянето на поясите засяга законните права и интереси на правните субекти, като правна последица от това са ограниченията на чл. 10 ал. 1 от Наредба № 3. Ето защо следва да има разграничение на поясите и конкретно определяне на техните площи и размери, за да може всеки засегнат правен субект да прецени как и дали площта на пояса на СОЗ го засяга, и дали новото фактическо положение въвеждащо ограничения ще засегне законните му права и интереси.

- За определянето на пояси II и III е посочено още, че в проучвания район около каптираните извори, няма извършени подробни и детайлни хидрогеоложки проучвания за определяне на хидрогеоложките параметри на водоносния хоризонт. След като няма такива подробни проучвания как се определя, че обекта е защитен съгласно параграф 1, т.7 от допълнителните разпоредби на Наредбата. От така описаното не става ясно на базата на какви параметри е определена площта на пояс II при положение, че няма извършени посочените проучвания, както и не става ясно защо се квалифицира процесното водно тяло като защитен воден обект. Поради тази причина Заповедта противоречи на чл. 23, ал.2 от Наредбата(размерът на пояс II се определя от средногодишния проектен експлоатационен дебит на водоизточника, от хидрогеоложките параметри на подземния воден обект или частта от него и граничните условия)В подадения проект не са посочени нито средногодишния дебит, нито хидрогеоложките параметри.