Решение № 381 от 10.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Пазарджик, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500209 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд рег.№3 от 08.01.2026г. постановено по гр.д.№20245240101069 по описа на същия съд за 2024г. Е ОТХВЪРЛЕН иска на С. О. Д. ЕГН **********, гр. ****, чрез адв. В. К., против „БИОВЕТ“ АД, ЕИК112029879, с който да се признае, че БИОВЕТ АД не притежава право на строеж за подземен промишлен водопровод преминаващ през ПИ с ид. *** с площ от 1777 кв.м., право на ползване на ПИ с ид.

*** с площ от 1777 кв.м., във връзка с преминаващ подземен водопровод и на сервитут на водопрекарване през собствения на ищеца ПИ с ид. *** с площ от 1777 кв.м.

ПРИЗНАТО Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. О. Д. ЕГН **********, че БИОВЕТ“ АД ЕИК 112029879 е собственик н а подземен промишлен водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор ***, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., притежава право на строеж за промишления водопровод, в частта преминаваща под поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера - собственост на С. О. Д., притежава право на преминаване и 1 водопрекарване за подземен промишлен водопровод през поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера (част от имот с предишен идентификатор ***, бивш имот №038020) - собственост на С. О. Д., с площ на сервитута от 231 кв. метра. ОСЪДЕН Е С. О. Д. ЕГН **********, да заплати на БИОВЕТ“ АД, ЕИК 112029879, разноски по делото в размер на 6480,00лева с ДДС.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№354 от 16.01.2026г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца по предявения първоначален иск С. О. Д. от гр.Пещера, чрез процесуалния си представител адв.В. К. от АК-Пазарджик, с доводи за недопустимост на съдебния акт. Твърди се, че с обжалваното решение Районния съд - Пещера е отхвърлил предявените при кумулативност искове на въззивника за установяване несъществуване на ограничени вещни права на ответника „Биовет” АД, а именно: вещно право на строеж, вещно право на ползване и сервитут за водопрекарване върху собствения на С. Д. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера с площ от 1777 кв.м. при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, 56277.4.lO и ***. по КККР на гр. Пещера, едновременно с което, по насрещните искове е приел за установено по отношение на жалбоподателя, че ответника е собственик на подземен промишлен водопровод в частта преминаваща през същия имот, че притежава право на строеж за водопровода за частта преминаваща през същия имот, и че притежава право на преминаване и водопрекарване за подземен водопровод през имота на доверителя. Според жалбоподателя постановеното в горния смисъл решение е изцяло недопустимо, в частта в която първоинстанционният съд е разгледал и решил по същество на два от насрещните искове на ответника - за установяване притежанието на право на строеж върху имота на ищеца и право на водопрекарване през имота на ищеца, защото за несъществуването на същите права ищеца вече е предявил отрицателни установителни искове. И че предмет на делото при предявен отрицателен установителен иск е отреченото от ищеца право на ответника, като при предявен насрещен положителен установителен иск предмета е същия правото на ответника. Твърди се, че с отговора на насрещната искова молба от жалбоподателя оспорена допустимостта на тези два насрещни иска буквално цитирайки професор Ж. С., че предявяването на отрицателен установителен иск е равнозначно на предявяването на положителен установителен иск щом спорното право е едно и също. Смята, че отхвърлянето на отрицателния установителен иск има същите последици, каквито има уважаването на положителния установителен иск и обратно защото и в двата случая се формира сила на присъдено нещо/ СПН/ по един и същи спорен предмет. Заключава, че по тази причина е недопустимо 2 ответника да предявява насрещен положителен иск за право, чието несъществуване ищецът вече е заявил с отрицателен установителен иск. И че е недопустимо в съда едновременно да висят две дела с един и същ предмет, като в двата случая, производството по по - късно заявените искове (в случая насрещни) подлежи на прекратяване.

Твърди се още, че решението е недопустимо и в останалите му части, доколкото предмет на доказване, респективно за проверка от страна на съда по всички останали първоначални и насрещни искове са правата на ответника.

И че последния е длъжен да посочи и докаже всички способи по които е могъл да придобие отречените от ищеца права. Допълва, че в случая, твърденията на „Биовет” АД се свеждат до наличието на две основания - че дружеството е придобило право на водопрекарване „екс леге„ по силата на чл.18 ал.2 от ЗВ от 1969г. ( отм.) още през 1987г., като това право се е запазило след реституцията на имотите през които е преминал водопровода, а при евентуалност чрез давностно владение по чл. 79 ал.1 от ЗС. При това положение, според жалбоподателя вместо да ограничи проверката си до обсъждане на релевантните към тези основания факти, РС-Пещера обосновал наличието на друго придобивно основание. Смята, че развитите в тази връзка мотиви не са съвсем ясни, но се подразбирало, че според съда, че правата на ответника са възникнали по правоприемство от държавата на основание чл.17а от ЗППДОбП (отм). Позовава се на Принципа на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК задължаващ съда да разреши правния спор в рамките на заявените от ищеца факти и искане. А при отрицателния установителен иск ответника посочва основанията на които е придобил и притежава спорното право. Заключава, че когато съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или искът е разгледан и решен на незаявено от ищеца (ответника по отрицателния иск) основание е н а л и ц е произнасяне по непредявен иск. Отделно от изложеното въззивникът посочва, че решението е неправилно във възможно найквалифицираната (граничеща с нищожност) форма за неправилност - при явна необоснованост на фактическите изводи от събрани доказателства, изграждане на изводи от неприети по делото доказателства, нарушаване правилата за оценка на оспорени доказателства, необсъждане на доказателствата в полза на една от страните, на нейните искания , в това число немотивирано непроизнасяне по искане за инцидентен контрол по чл.17 ал.2 ГПК на издадени административни актове по строителството, необсъждане на нейните правни доводи. Смята, че РС не е обсъдил предмета на спорните права - какво представлява водопровода като обект на собственост, дали е самостоятелна , делима или неделима вещ , пространствено разположение, начина на свързване със земята, устройствения статут, предназначението и 3 вещноправния статут на имотите през които е прекаран . Допълва, че РС е нарушил и правилата на формалната логика. Сочи, че на стр. 25 абзац втори от решението съдът е посочил , че осъществяването на строителство преди изменението на ЗС (ДВ бр.31/1990г.) не е изисквало право на строеж на държавното предприятие. Но че процесният водопровод обективно не е съществувал преди 1991г., а е построен в периода 1995 - 1997г. или много след изменението на чл.15 от ЗС и за строеж в чужда земя е било необходимо право на строеж. Смята за нелогично, че съда е разсъждавал в посока, че изградените сгради, а по аналогия и водопроводни съоръжения съществуващи към 25.02.1992г. оставали собственост на държавата, респективно нейните правоприемници каквото се явявало Биовет АД , при положение че водопроводът не е съществувал към момента на приемане на реституционните закони, в това число и ЗСПЗЗ, нито към момента на трансформация имуществото на държавна фирма „Промишлена микробиология”- Разград по баланс и разделителен протокол към 31.03.1991г. в имущество на Биовет АД.

Акцентира, че релевантната в случая фактология всъщност е несложна и според която в периода 1995-1997г. Биовет АД е построило подземно съоръжение /промишлен водопровод/ с дължина от няколко километра в земя която не е негова собственост, при това подлежаща на възстановяване, земеделска земя при действаща строителна забрана за строежи несвързани с ползването на земята, включително през коритото на р. Стара Река, което е изключителна държавна собственост. И че съгласно принципа на приращението по чл.92 във връзка с чл. 66 ал.3 от ЗС, съоръжението автоматично е станало собственост на собственика /собствениците/ на земята, освен ако не е установено друго - строителя да е разполагал с учредено право на строеж , респективно учреден сервитут за водопрекарване чрез строеж на съоръжение в чужд имот. Заключава, че такива права бившата ДФ „Промишлена микробиология”- Разград не е притежавала към датата на преобразуването й в акционерно дружество поради което Биовет АД не е получило такива следствие преобразуването. Допълва, че такива изключващи приращението права дружеството дори не твърди да е придобивало след 1991г. Затова в евентуален план дружеството поддържа да е придобил права чрез давностно владение , което е не само недоказано поради скрития си характер , но и го определя като правно невъзможно заради забраната за придобиване на вещни права върху имоти представляващи публична държавна собственост. Предвид изложеното въззивникът моли да се обезсили, евентуално отмени изцяло първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове, съответно да отхвърлят насрещните искове.

Претендира присъждане на разноски. за двете съдебни инстанции. Няма 4 направени доказателствени искания с въззивната жалба.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна „БИОВЕТ“ АД, ЕИК-112029879, чрез пълномощника си адв.Н. С. от САК, с вх.№1506 от 06.03.2026г. в който въззивната жалба се квалифицира като допустима, но неоснователна по същество. Поддържа, че обжалваното решение в цялост е валидно, допустимо и по същество правилно-постановено при правилно установена фактическа обстановка, задълбочен доказателствен анализ и точно приложение на материалния и процесуален закон. По отношение на възражението в жалбата за процесуална недопустимост на насрещните искове на „Биовет”АД се поддържа довод на неговата неоснователност. Твърди се, че неправилно се поддържа, че е процесуално недопустимо предявяването на положителен установителен иск за право, чието несъществуване вече е заявено от насрещната страна чрез отрицателен установителен иск. Доколкото законът не съдържа подобна забрана, нито тя може да бъде изведена от естеството на установителните искове по чл. 124, ал. I ГПК. Счита, че всяка от страните разполага със самостоятелно процесуално право да избере формата на защита на твърдяното от нея материално право — дали да отрича чуждо право или да търси установяване на собственото си, като изборът на въззивника да предяви отрицателен установителен иск не лишава „Биовет” АД от правото му да противопостави положителен установителен иск относно същото право.

Акцентира, че районният съд изрично е съобразил тази процесуална възможност, приемайки, че „каква форма на защита ще избере ответникът положителна или отрицателна — не подлежи на съдебен контрол” (стр. 8 от Решението). в съответствие с практиката на ВКС: Решение №9/10.02.2017 г. по гр. д.№ 6320/2015 г., II г.о., ГК, ТР 8/12 ОСГТК на ВКС. Като самостоятелно основание за неоснователност на оплакването визира обстоятелството, че в случая не са налице две отделни производства, а едно и също гражданско дело. в рамките на което са предявени първоначални и насрещни искове между идентични страни. Допълва, че хипотезата на чл. 126 от ГПК предполага съществуване на две самостоятелни дела — предпоставка, която в случая не е налице. Допълва, че уважаването на насрещните искове не зависи единствено от отхвърлянето на отрицателните установителни искове правата на „Биовет” АД следват от самостоятелни правопораждащи факти, поради което насрещните искове не са тъждествени с главните, а са пряко свързани с тях и целят окончателното разрешаване на спора в едно производство (т. 6 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС).