Определение № 2481 от 07.08.2017, Окръжен съд - Варна

О П Р

Е Д Е Л Е Н И Е

№………./....... 08.2017г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 07.08.2017г., в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело №116 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

І. По редовността на разменените книжа

С искова молба, заведена с вх. №2881/01.02.2017г. по описа на ВОС, регистратура ГТО, уточнена допълнително по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №9054/29.03.2017г., от ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на околната среда и водите, на основание чл.95е от Закона за концесиите във връзка с предоставени пълномощия по т.2 б. „б“ от Решение №387 от 29 май 2015г. на Министерския съвет, срещу „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, са предявени осъдителни искове за заплащане на сумата 43 743,52 лева (с ДДС), представляваща дължимо концесионно възнаграждение за 2015г. за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е била издадена фактура №1061/03.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.02.2017г. до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и за заплащане на сумата 6 026,58 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото и неплатено на падежа концесионно възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на 2015г. (без ДДС), за периода от 13.06.2015г. до 26.01.2017г.; както и за заплащане на сумата 37 344 лева, представляваща общ размер на дължимите неустойки за неизпълнение на задължения на концесионера през 2014г. на основание чл.22, във вр. с чл.11.2.2, чл.11.2.3, чл.11.2.19 и чл.19.2 от сключения между страните концесионен договор от 26.04.2001г.

Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото.

С разпореждане №4305/24.04.2017г. съдът е приел поправената искова молба за редовна и е разпоредил преписи от нея, ведно с приложените доказателства, да се връчат на ответника.

В указания му срок ответникът „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД е подал отговор на искова молба вх. №16124/05.06.2017г.

Понастоящем процедурата по размяна на книжа между страните е приключила, тъй като ищецът не е подал допълнителна искова молба по реда и в срока по чл.372 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ІІ. По допустимостта на претенцията и приложимия процесуален ред.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за предоставена от Държавата чрез упълномощения по реда на чл.18, ал.2 от Закона за концесиите (отм., в сила до 30.06.2006г.) министър на околната среда и водите концесия на добив на минерални води - изключителна държавна собственост, по смисъла на чл.47 от Закона за водите, за което ответното дружество - концесионер „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД дължи заплащане на уговореното концесионно възнаграждение за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., както и неустойки за неизпълнение на задължения през 2014г.

С оглед разпоредбите на чл.95е и чл.59, ал.3, т.3 от Закона за концесиите (Обн., ДВ, бр.36 от 2.05.2006 г.) и Решение №387 от 29 май 2015г. на Министерския съвет, съдът приема, че министърът на околната среда и водите е надлежно процесуално легитимиран води предявените искове.

От служебно извършената справка в търговски регистър, воден от АВп, се установява, че производството се води срещу надлежно регистриран търговец.

Сезиран е надлежен родово (чл.104, т.4 ГПК) и местно (чл.105 ГПК) компетентен съд.

С оглед горното съдът приема, че предявените от ищеца искове са допустими.

Същите намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.65 и чл.7, ал.3 от Закона за концесиите, във вр. с чл.3 от сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г., съответно чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г.

С оглед цената на отделните искове, определена по реда на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и предвид разпоредбите на чл.72, ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.), дължимите за производството по делото държавни такси са в размери както следва:

1.

1 749,74 лева – по главния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.65 и чл.7, ал.3 от ЗК;

2.

241,06 лева – по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД;

3.

1 493,76 лева - по акцесорния иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.

По акцесорната претенция за присъждане на главницата 43 743,52 лв. ведно със следващата се законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, държавна такса не се дължи.

Общият размер на така определените държавни такси е в размер на 3 484,56 лева.

Ищецът не дължи предварителното внасяне на държавни такси – чл.84, т.1 от ГПК.

Страните не са направили възражение относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на делото – спор, отнасящ се до концесионен договор, и на основание чл.365, т.2 от ГПК съдът приема, че приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговски спорове, установени в гл.32 ГПК.

ІІІ. По доказателствените искания.

Представените от ищеца с исковата молба и уточняващата молба от 29.03.2017г. писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

Ищецът е направил искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, с формулирани в исковата молба задачи. Посоченото доказателствено средство е допустимо, относимо към заявения за съдебно разрешаване спор между страните и следва да се допусне.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че при поддържане на такова искане следва да се представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

Искането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл.80 от ГПК.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И

:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на околната среда и водите, с адрес гр. София 1000, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №22, срещу „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9010, район „Приморски”, ул. „Никола Вапцаров” №7А, с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.65 и чл.7, ал.3 от Закона за концесиите, във вр. с чл.3 от сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г., съответно чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от сключения между страните договор за концесия от 26.04.2001г.:

1. за заплащане на сумата 43 743,52 лева (с ДДС), представляваща дължимо концесионно възнаграждение за 2015г. за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е била издадена фактура №1061/03.06.2015г.;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 43 743,52 лв., считано от датата на подаване на исковата молба (01.02.2017г.) до окончателното й плащане;

3. за заплащане на сумата 6 026,58 лева, представляваща следващо се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото и неплатено на падежа концесионно възнаграждение за ІІ-ро тримесечие на 2015г. (без

ДДС), за периода от 13.06.2015г. до 26.01.2017г.;

4. за заплащане на сумата 37 344 лева, представляваща общия размер на дължимите неустойки за неизпълнение на задължения на концесионера през 2014г. на основание чл.22, във вр. с чл.11.2.2, чл.11.2.3, чл.11.2.19 и чл.19.2 от сключения между страните концесионен договор от 26.04.2001г..

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

Към момента на предявяване на исковете, в съответствие с разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, дължимите държавни такси в общ размер на 3

484,56 лева не са внесени предварително от ищеца.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл.32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

ДОПУСКА като писмени доказателства писмените документи, представени от ищеца с исковата молба и уточняващата молба вх. №9054/29.03.2017г.

ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза, със следните задачи:

Вещото лице, след като се запознае с представените по делото писмени доказателства, извърши справка в счетоводството на ответника „БУТИЛИРАЩА

КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД с наличната и относима към договор за предоставяне на концесия от 26.04.2001г. информация, да отговори на следните въпроси:

1. Какъв е размера на дължимото концесионно възнаграждение за 2015г., формирано на база 80 на сто от предоставения ресурс за период от 01.04.2015г. до 28.05.2015г. съгласно чл.3.4. от допълнително споразумение №3 от 08.01.2010г., както и дължимият ДДС върху тази сума?

2. Какъв е размерът на мораторната лихва върху концесионното възнаграждение за 2015г. по т. 1, считано от датата на изпадане на длъжника в забава – 13.06.2015г. до датата на подаване на настоящата искова молба?

3. Какъв е размерът на неустойките по чл.22 от концесионния договор за неизпълнение на задължения за 2014г. по чл.11.2.2., по чл.11.2.3., по чл.11.2.19 и по чл.19.2?