Решение № 108 от 17.01.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

17.01.2024

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

21.12.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

246 по описа за

2023 година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от пълномощник на

Община Кирково, с ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р-16000922004701-091-001/06.04.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 210/15.06.2023 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Излага доводи, че РА е незаконосъобразен и неправилен, респ. счита същия за постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при липса на доказателства, релевантни към предмета на ревизионното производство.

Сочи, че Ревизионен акт №

Р-16000922004701-091-001/06.04.2023 г. е постановен в противоречие с основните принципи на ДОПК, а именно с принципа за обективност залегнал в чл. 3 от ДОПК.

Излага съображения, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 5 от ДОПК и чл. 117, ал. 2, т. 6 от ДОПК.

Оспорва изцяло изводите на ревизиращия екип, с които отношенията между Община Кирково и „В и К“ *** през ревизирания период, са третирани като търговска сделка.

Счита, че това следва от законодателството на Република България, уреждащо данъчното третиране на дейността на дейността на Асоциацията по В и К и данъчното третиране по ЗДДС на взаимоотношенията между общината и В и К оператора, съобразно направени изменения и допълнения в ЗДДС през 2015 г. и следващите години.

Твърди, че в т. 1 от Указание № УК 1 от

15.01.2014 г. на министъра на финансите, касаещо данъчно третиране по ЗДДС на дейността на асоциацията по В и К било посочено, че на основание ЗВ управлението на ВиК системите, когато собствеността на В и К системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини, се осъществява от асоциация по В и К, в която участват всички собственици.

Асоциацията по В и К е юридическо лице, което не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба, като нейните органи на управление са общото събрание, което се състои от представители на държавата и общините, и председател, който е представител на държавата (чл.198в от ЗВ). Тя действа от името и за сметка на собственика на В и К системата като при сключване договор с В и К оператора възлага от името и за сметка на собствениците (държавата и общините) правото на експлоатация (стопанисването и поддържането) на В и К системите и съоръженията за трайно задоволяване на обществените потребности на трети лица по водоснабдяване и канализация на съответния В и К оператор по реда на Закона за водите за обектите, посочени в чл.13, ал.1, т.-7 и чл.19, ал.1, т.4, б. „а“ и „б" и ал.2 от ЗВ (чл.198о, ал.4 от ЗВ).

Доколкото за извършваната от съответната асоциация по В и К услуга във връзка с управлението на В и К системите не е предвидено възнаграждение, а се отпускат субсидии за покриване на извършените разходи, то дейността на асоциациите по В и К по управление на В и К системите се извършва безвъзмездно и е извън обхвата на ЗДДС. Осъществяваната от В и К асоциацията дейност съгласно ЗВ не формира облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.

Възнаграждението за услугите по предоставяне от общините на правото на експлоатация на В и К системите и съоръженията на В и К оператора включвало освен дължимата от него инвестиция и уговореното концесионна плащане за съответния период, ако има такова. Съгласно чл. 198в, ал. 4, т. б от ЗВ асоциацията по В и К чрез общото събрание разпределя между собствениците средствата, постъпили от концесионното плащане, ако такова е определено по договора за предоставяне на В и К услуги съобразно процентното съотношение на гласовете им, когато има повече от един собственик на В и К системи и съоръжения на определената територия.

Счита, че разпоредбата на чл. 198в, ал.

4, т. 6 от ЗВ е приложима само за уговореното възнаграждение в пари, но не и за договорените инвестиции.

В конкретния случай Асоциацията по В и К с ЕИК *** и „В и К“ ООД с ЕИК *** на 17.03.2016 г. са сключили Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на който асоциацията е предоставила на дружеството оператор правото да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи Публични активи при спазване на изискванията и ограниченията на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда.

По силата на цитирания договор, който бил със срок на действие 15 години, считан от 01.04.2016 г., ВиК операторът е поел задължение да спази размера на задължителното ниво на инвестициите - *** лева без ДДС (чл.7.3 от договора).

Именно в изпълнение на посочения договор

„В и К“ ООД *** е извършило инвестиции на публични активи, за което е издало фактурите описани в ревизионния доклад ( чл.7.4 от договора).

При така описаната фактическа обстановка спорен по ревизионното производство се явява въпросът прехвърлянето на активи - публична общинска собственост представлявали търговска сделка.

В тази връзка твърди, че отговор на така поставения въпрос, вкл. и подробни разяснения били дадени от министъра на финансите с писмо с изх. № 91-00- 106 от 22.02.2017 г., в което изрично било посочено, че:

1. Прехвърлянето на активи-публична собственост от В и К операторите към общините/областните администрации представлява форма на реорганизиране на активи, а не трансакция, поради което съответната бюджетна организация следва да заведе в баланса съответните дълготрайни активи в кореспонденция със сметка 7672 (ако В и К операторът е предприятие, включено в сектор „Държавно управление") или със сметка 7692 (ако ВиК операторът не е включен в сектор „Държавно управление");

2. Прехвърлените към общината/областната администрация инфраструктури и обекти (канализационни и водоснабдителни устройства, системи и съоръжения, както и свързани с тях покриващи и предпазващи конструкции и други подобни обекти) и прилежащи към тях земи, се завеждат в отчетна група (стопанска област) Други сметки и дейности (ДСД) по сметка 2202, респективно - сметка 2201, в кореспонденция със съответната сметка по т. 1;

3. Останалите прехвърлени активи, които не представляват инфраструктурни обекти или прилежащи към тях земи, се завеждат по 4 съответните счетоводни сметки от група 20 в отчетна група (стопанска област) БЮДЖЕТ също в кореспонденция със сметка 7672 (или ако е приложимо - сметка 7692)...;

20. По принцип в прихода не следва да се включва стойността на инвестициите на В и К оператора в активи, на които той се явява икономически собственик (т.е. активи, които остават в негова собственост след изтичането на договора или които ще се ползват от него за период, покриващ съществена част от икономически полезния срок на актива), както и стойността на стоки и услуги, които не се капитализират в активи на бюджетната организация, включително и ако за данъчни цели тези суми се включват в стойността на фактурата, издавана от В и К оператора на общината/областната администрация като насрещна доставка...

Предвид това, установените задължения за довнасяне на ДДС, в общ размер на главницата от *** лв. и лихви в общ размер на *** лв., претендирани въз основа на издадените от Община Кирково на „В и К“ ООД *** фактури с предмет „услуга по право на ползване на В и К активи, собственост на Община Кирково“, а именно Фактура № ***/*** г. на стойност *** лв. и ДДС *** лв., Фактура № ***/*** г. на стойност *** лв. и ДДС *** лв., Фактура № ***/*** г. на стойност *** лв. и ДДС ***1 лв., Фактура № ***/*** г на стойност *** лв. и ДДС *** лв. и Фактура № ***/*** г. на стойност *** лв. и ДДС *** лв., се явявали неправилни и незаконосъобразни.

Оспорва като необосновани и неправилни изводите на органите по приходите, че в конкретния случай била налице бартерна сделка по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС.

Сочи, че от приетите като доказателство фактури издадени между Община Кирково и „В и К“ ООД, *** било видно, че отношенията между общината и дружеството, породени от същите фактури не попадат в хипотезата на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Това се установявало от факта, че уговорката между страните била плащането на извършените инвестиции да е в пари, а не в стоки или услуги.

Именно в изпълнение на процесния договор „В и К“ ООД *** е извършило инвестиции на публични активи, за което е издало фактурите описани в ревизионния доклад ( чл.7.4 от договора).

В горния смисъл били и Указанията на министъра на финансите с изх. № 91-00-106 от 22.02.2017 г., който в т. 22 бил разяснил кога е налице хипотезата на бартер.

От друга страна, предоставеното от общината право на ползване и експлоатация на В и К системите и съоръженията на В и К оператора също имало парично изражение, съгласно издадените от нея фактури.