Решение № 36 от 07.05.2024, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Нова Загора, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно наказателно дело № 20242220200085 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд – Нова Загора е депозирана Жалба с вх.№ 950 от 29.02.2024 г. от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“

/ДПУСЯ/ с ЕИК 205756975, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, ***, представлявано от инж.Ц.М.Б. изпълнителен директор, чрез пълномощника му Веселин Василев - старши юрисконсулт, със съдебен адрес: гр.София, ул.

„Лъчезар Станчев“ № 9 против Наказателно постановление НП № НЯСС-18 от 05.02.2024 г. на председателя на ДАМТН, с което на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите му било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., по 1000 лв. за всяко едно от описаните нарушения за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.

В жалбата са изложени подробно доводи за отмяна на наказателното постановление.

Посочва се, че на 11.08.2020 г. между община Нова Загора и държавата, чрез областния управител на област Сливен, на основание чл.196 от Закона за водите (ЗВ) е бил сключен договор за дарение на поземлени имоти - публична общинска собственост, с кадастрални идентификатори *** и ***, находящи се в землището на ***, представляващи язовир „Бадем дере“. В изпълнение на чл.19б, ал.З от ЗВ областният управител на област Сливен съставял акт за публична държавна собственост (АПДС) № 6218 от 02.09.2020 г. за посочения имот, с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ). По силата на чл.139а, ал.6 във връзка с чл.19б, ал.3 и във връзка с чл.139д от Закона за водите (ЗВ), ДПУСЯ упражнявало правата и изпълнява задълженията на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир, представляващ поземлени имоти с кадастрални идентификатори *** и ***.

Сочи се, че на 19.09.2022 г. на основание чл.138а, ал.3 от ЗВ комисия, назначена със Заповед № РД-11-10-056/24.08.2022 г. на Областния управител на област Сливен извършила проверка на състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея на язовир, находящ се в ПИ с идентификатори *** и *** и съставила протокол № 57/19.09.2022 г., 1 утвърден от областния управител на Област Сливен, в който протокол били дадени предписания: 1. „Да се премахне храстовидната растителност по короната, водния и въздушния откос. Срок: 30.04.2023 г.“ и 2. „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи на затворния орган на основния изпускател. Срок: 30.04.2023 г.“.

На 27.06.2023 г. представители на Главна Дирекция НЯСС към ДАМТН извършили проверка на язовир, находящ се в ПИ с идентификатори *** и *** и съставили КП № 06-03-70/27.06.2023 г., съдържащ констатация за неизпълнение на горепосочените предписания, дадени с протокол № 57/19.09.2022 г., утвърден от областния управител на Област Сливен.

На 31.08.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 06-016/31.08.2023 г. във връзка с експлоатацията на язовир находящ се в ПИ с идентификатори *** и ***, в който се констатирало, че „ДПУСЯ, в качеството си на собственик на язовира, не е изпълнило дадените на основание чл.138а, ал.З, т.5 от Закона за водите предписания, обективирани в Протокол № 57/19.09.2022 г., утвърден от областния управител на Област Сливен.

Уточнява се, че на 05.02.2024 г. било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № НЯСС-18/05.02.2024 г., изпратено от ДАМТН на 08.02.2024 г. и получено от ДПУСЯ на 12.02.2024 г.

В законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, чрез наказващия орган, жалбоподателя подава настоящата жалба срещу НП № НЯСС- НП № НЯСС-18/05.02.2024г., като считам същото за неправилно и незаконосъобразно, за което излага аргументите.

1. При съставянето на наказателно постановление НЯСС-18/05.02.2024 г. на председателя на ДАМТН било допуснато нарушение на процедурните правила, състоящо се в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Според цитираната норма „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя...“. Дадените в протокол № 57/19.09.2022 г., утвърден от областния управител на Област Сливен, от контролните органи предписания били със срок за изпълнение - 30.04.2023 г. В АУАН било посочено, че ДПУСЯ е извършило твърдените две нарушения на 01.05.2023 г., без обаче контролният орган да установи, че това било станало именно на тази дата. Проверка биля извършена едва на 27.06.2023 г., за което бил съставен и КП № 06-03-70/27.06.2023 г. В деня, следващ деня, в който изтича даденият срок за изпълнение на предписанията (т.е. 01.05.2023 г.) длъжностни лица на ДАМТН не извършили проверка за това дали предписанията са били изпълнени. Именно на 01.05.2023 г. бил първият възможен момент, от който да бъде установен нарушителят. След като дадените предписания е следвало да бъдат изпълнени до определен срок - 30.04.2023 г., то за контролния орган възниквало задължение по силата на чл.190, ал.4, т.1 от ЗВ, след тази дата да установи дали същите са изпълнени. В този смисъл, считано от 01.05.2023 г. бил започнал да тече 3месечният срок за упражняване на контрол по изпълнението на дадените предписания и за констатиране факта на бездействие от страна на ДПУСЯ, в чиято тежест били дадените предписания. В случая нарушението било под формата на бездействие и началният момент, от който бездействието било релевантно за съставомерността на деянията и били налице довършени нарушения, бил денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задълженията. Именно затова следвало да се приеме, че 3-месечният срок, уреден в чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН течал от датата, на която нарушенията били осъществени, тъй като това била и датата, на която при полагане на дължимите усилия, ДАМТН би могла и била длъжна да установи самите нарушения и техния извършител (01.05.2023 г.), следователно 32 месечният срок за съставяне на АУАН бил изтекъл на 01.08.2023 г. Обратното разбиране - че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започвал да тече от датата на извършената проверка, би означавало неопределеност на времето, в което органът би могъл да извърши проверка и да състави АУАН, което не съответствало на буквата и духа на закона. Сочи, че в този смисъл било Решение № 30 от 10.05.2021 г. по А.Н.Д.

№ 93/2021 г. на Районен съд - Пирдоп. Горното било в съответствие с практиката на повечето касационни съдилища, разглеждали подобни казуси- така напр. Решение № 121 от 21.10.2020 г. по к.адм.н.д.№ 77/2020 г. на Административен съд - Кърджали и Решение № 495 от 31.03.2021 г. по к.адм.н.д.№ 286/2021 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас. Нещо повече, срокът за изпълнение на дадените предписания бил до 30.04.2023 г., а АУАН бил издаден на 31.08.2023 г., т.е. след изтичане на дадения срок за изпълнение на предписанията /длъжностни лица на ДАМТН вече знаели, че било налице неизпълнение от страна на ДПУСЯ.

Следователно, можело да бъде направено категоричното заключение, че в конкретния случай проверката, направена на 27.06.2023 г. от длъжностни лица на ДАМТН, безспорно не бил първият момент, в който административно-наказващият орган е могъл и е бил длъжен да установи нарушенията (неизпълнението на предписанията), съответно открил нарушителя (ДПУСЯ). Наложената в ДАМТН практика нарушенията да бъдат установявани с проверка на място и съставяне на констативен протокол бил практика, която била наложена по решение на ДАМТН, без да се отчете фактът, че неизпълнението на предписание било нарушение, което би могло да бъде установено и преди извършването на проверка. В случай, че органът толкова държал на проверката, то следвало да я извършва в 3-месечния срок от изтичане на срока за изпълнение на предписанието, за да не допуска нарушение на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Ето защо, след като в случая до 30.04.2023 г. следвало ДПУСЯ да изпълни дадените задължителни предписания, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН започвал да тече от следващия ден - 01.05.2023 г. и последният ден, до който може да се състави АУАН бил 01.08.2023 г. АУАН № 06-016/31.08.2023 г. бил съставен след посочената дата, а именно: на 31.08.2023 г., поради което срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН вече бил изтекъл, което било абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното производство. С изтичането на давностния срок административно-наказващият орган - председателят на ДАМТН, бил загубил възможността да реализира наказване на извършителя на. нарушенията. Като не бил съобразил нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН административно-наказващият орган бил процедирал извън установения тримесечен срок за съставяне на АУАН и бил постановил незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежало на отмяна.

2. В административно-наказателното производство било допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила, състоящи се в несъобразяване на наказващия орган с разпоредбата на чл.54, ал.1. т.2 от ЗАНН, поради това, че нарушенията, описани в НП № НЯСС-18/05.02.2024 г. на председателя на ДАМТН не били доказани по несъмнен начин. Същото НП било съставено на 05.02.2024 г. въз основа на АУАН № 06-016/31.08.2023 г., протокол № 57/19.09.2022 г., утвърден от областния управител на Област Сливен и КП № 06-03-70/27.06.2023 г.

Твърди се, че на 01.05.2023 г. ДПУСЯ било осъществило фактическия състав на две нарушения на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ, която задължавала собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. От съдържащото се в НП описание на обстоятелствата, при които били извършени, респективно установени нарушенията не ставало ясно, дали на дата 01.05.2023 г., когато се твърди, че са извършени нарушенията, представители на ДАМТН са направили проверка на място, при която да е установено неизпълнението 3 на дадените предписания. Липсвали доказателства, че на 01.05.2023 г. председателят на ДАМТН или определени от него лица са направили проверка, за да установят, че предписанията не са били изпълнени в указания срок, т.е. дали са били налице деяния, които можело да съставляват нарушения. Проверката за това била направена по-късно - на 27.06.2023 г., когато бил съставен и КП № 06-03-70/27.06.2023 г. Не ставало ясно въз основа на какви точно доказателства административнонаказващият орган бил установил, че деянията са извършени от ДПУСЯ на посочената в обжалваното НП дата - 01.05.2023 г. Това от своя страна аргументирало и извода, че не можело по категоричен начин да се установи, че описаните в НП № НЯСС-18/05.02.2024 г. нарушения са били доказани по несъмнен начин, както повелявала разпоредбата на чл.54, ал.1. т.2 от ЗАНН.

3. В оспорваното НП № НЯСС-18/05.02.2024 г. липсвало описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. В обжалваното НП било прието, че ДПУСЯ е осъществило състава на описаното в АУАН нарушение по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Нито актосъставителят, нито наказващият орган обаче били посочили в съставените от тях актове какви точно са били тези действия по неизпълнение на задължения, които е следвало да извърши ДПУСЯ. Нито в съставения АУАН, нито в НП били посочени конкретни задължения на собственика на язовира, които не са изпълнени.

Жалбоподателят счита, че непосочването на конкретните действия за конкретно нарушение, които е следвало да предприеме ДПУСЯ, съставлявало съществен пропуск при описание на нарушението и обстоятелствата за неговото извършване, което съставлявало съществено процесуално нарушение и било довело до нарушаване правото на защита на ДПУСЯ, тъй като същото било изправено пред невъзможност да разбере какво нарушение е извършило.