Решение № 132 от 09.04.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Х., 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди Д.десет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. Д. като разгледа доклаД.ното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело № 20255600100248 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. К. Г. – Д. и В. П. Д., чрез адв. Б. Я., против Община Х., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

В исковата молба ищците твърдят, че по време на брака с договор от 02.03.1994 г., допълнен с анекс от 23.11.1994 г., са придобили чрез търг от ЗК „Р.“ следния недвижим имот, а именно: водоем „Г.К.“, в местността „Г.К.“ с площ по договор от 4 942 кв. м., а по кадастрална карта 5 613 кв. м. и прилежащата към водоема земеделска земя. Определената за процесния имот цена била внесена изцяло, а договорът бил вписан в Службата по вписванията - Х., на 28.04.1995 г. по партидата на собствениците. За процесния имот бил издаден и нотариален акт от 28.04.1995 г. за собственост върху недвижим имот, придобит на основание спечелен търг и договор за покупко-продажба № 78, том I, дело № 266/1995 г. на районния съдия в Х.. При заснемането на процесния имот Агенцията за геодезия картография и кадастър (АГКК) определила кадастрален номер: ***.

Твърдят, че са владеели и стопанисвали имота. На 21.11.2006 г. го отдали под наем на ЕТ „А. С.“, БУЛСТАТ **********. Впоследствие, предвид осигуряването на безопасност на процесния имот и неговото нормално функциониране, на 23.06.2008 г. упълномощили А. С. да се грижи за процесния имот, без право да се разпорежда с него. Пълномощното било изрично оттеглено с нотариална покана на 19.09.2016 г. Причина за оттеглянето станала непотвърдената информация, че С. не полага за процесния имот грижата, за която му била учредена представителната власт, както и че бил сключил договор за наем на процесния имот с Община Х..

1

При направена справка в кадастралните регистри на с. Р., Община Х., ищците установили, че вместо тях като собственик на процесния имот е посочена Община Х.. Твърдят, че ищцата Д. подала заявление вх. № 01-6181 03.11.2021 г. на СГКК – Х., за промяна на данните и вписване на името й като собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, заедно с оплакване за наличието на нарушения по смисъла на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Община Х. подала възражение в административното производство с вх. рег. № 02 – 1480 – 22.12.2021 г. с твърдението, че е собственик и за имота е съставен акт за публична общинска собственост. Агенция по кадастър преценила, че няма основания за промяна на вписаните в регистъра данни и уведомила ищцата Д. за това с писмо изх. № 20 – 1691/12.01.2022 г., получено на 25.01.2022 г. В отговор ищцата Д. подала жалба до Агенция по кадастър вх. № Ж-53 от 28.09.2022 г., по която е изпратен отговор изх. № Ж – 53 (2) от 10.10.2022 г.

Ищците твърдят, че никога не са участвали лично или чрез упълномощено лице в процедура по отчуждаването на имота, както и че до момента Община Х. начислявала и събирала местен данък от тях.

Същевременно Община Х. неправомерно установила фактическа власт върху имота, с което лишила ищците от законното им право да ползват процесния имот. Това нарушение продължавало и към момента.

Твърдят, че имат право да получат обратно фактическата власт върху водоема „Г.К.“, което придобили през 1995 година на годно правно основание договор за покупко-продажба чрез търг. Според тях са изпълнени всички елементи от фактическия състав на прехвърлителните сделки, за да породят те своето правно действие, а именно, че прехвърлителят е титуляр на правото на собственост върху предмета на договора – ЗК „Р.“ и че приобретателят е ФЛ, за което липсват ограниченията по смисъла на чл. 185 от ЗЗД, предмет недвижима вещ, частна собственост, с определена материална стойност; определена цена; спазена законоустановена форма за действителност на сделката - писмени договори и нотариален акт (чл. 18 ЗЗД). Правото на собственост е надлежно вписано и владението им върху процесния имот е получено и установено по законния ред.

Ищците узнали за претенциите на Община Х. еД. през м. октомври 2022 г., когато получили отговор по повод отправена молба – възражение до Община Х.. Твърдението за общинска собственост върху водоема се появило, след като Община Х. в качеството на страна в административното производство била информирана за постъпилото в СГКК – Х. заявление за промяна на данните за собствеността върху процесния имот. Към възражението на Община Х. били приложени акт за публична общинска собственост № 440/03.10.2000 г. и 2 броя скици. Ищците посочват, че към момента на издаване и вписване на акта за публична общинска собственост през 2000 г. недвижимият имот бил частна собственост. Актът за публична общинска собственост имал само удостоверително, но не и правопораждащо действие. Тъй като ищците не участвали в производството по издаване на акта 2 за публична общинска собственост, сега те имали правен интерес да се защитят срещу този незаконосъобразен акт.

Община Х. не можела да се позове на други придобивни основания – например, придобивна давност, тъй като не били налице предпоставките на чл. 79 ЗС. Според ищците давностен срок можел да започне да тече евентуално след 10.01.2022 г., когато получили отговор в производството пред СГКК – Х. с информация за правото на собственост в полза на Община Х..

Подчертават, че владението на ответника може да бъде само недобросъвестно и тече десетгодишен давностен срок, който изтича на 10.10.2032 г. Ето защо настояват, че с настоящата искова молба прекъсват придобивната давност; отправят писмена покана към ответника да предаде обратно владението върху имота; и отправят писмена покана към ответника да заплати обезщетение за ползването на процесния имот, от което неправомерно е лишил законните собственици. Доколкото е налице недобросъвестно владение на ответника, в настоящия случай намирали приложение и хипотезите на чл. 73 и чл. 74 ЗС.

Твърдят, че в резултат на недобросъвестното и незаконосъобразно поведение на ответника те като собственици на поземлен имот с идентификатор № *** са лишени противоправно от възможността да плодоползват този имот, което нарушение продължава и понастоящем. В същия период Община Х. експлоатирала водоема и прилежащата към него земя като вероятно получава наемна цена за използването му. Лишаването на собствениците от ползването на имота им съставлявало основание за тяхното обезщетяване за период от пет години назад, смятано от предявяване на иска, ведно с дължимата върху тези суми лихва.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Х., че те са собственици на следния недвижим имот, а именно: водоем „Г.К.“, в местността „Г.К.“ с площ по договор от 4 942 кв. м., а по кадастрална карта 5 613 кв. м. и прилежащата към водоема земеделска земя, находящ се в землището на с. Р., обл. Х., както и да бъде осъден ответникът да им предаде владението върху процесния недвижим имот.

Също така молят съда да постанови решение, с което да осъди Община Х. да заплати на П. Г. - Д. сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на процесния недвижим имот за периода от 01.03.2020 г. до 01.03.2025 г., ведно със слеД.щата се законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 500 лв. на В. П. Д., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на процесния недвижим имот за периода от 01.03.2020 г. до 01.03.2025 г., ведно със слеД.щата се законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2025 г. до окончателното й изплащане. Молят да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника Община Х., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищците, че се собственици на процесния имот с идентификатор № *** 3 по КККР на с. Р., община Х. с площ 5613 кв.м; начин на трайно ползване: водоем - публична общинска собственост, съгласно, АПОС №440 от 03.10.2000 г. Твърди, че имотът е публична общинска собственост по силата на закон, като се позовава на § 7, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ бр. 77/1991 г.) и че ЗК „Р.“ е била само ползвател на този имот за стопански нужди преди ликвидацията й, но не и собственик и поради това не е могла валидно да прехвърли правото на собственост върху този имот на ищците. При ликвидацията имотите публична собственост не преминавали в активите на кооперацията и не можели да бъдат обект на продажба, а това водело, от своя страна, до нищожност на самата продажба и съставените документи, включително и на представения нотариален акт. Допълват, че ликвидационния съвет при ЗК „Р.“ не е имал право да продава водоема. В чл. 2 от ЗСПЗЗ се предвиждало, че имуществото на бившите кооперативни съюзи, включително ползваните от тях водоеми (язовири, микроязовири, напоителни канали), не е било тяхна собственост, а е било предоставено за стопанисване и ползване от държавата. Водоемите, които са публична държавна или общинска собственост, не могат да бъдат обект на разпоредителни сделки. При ликвидацията на кооперативните съюзи имуществото, което не е тяхна собственост, не е преминало в активите им и не е можело да бъде предмет на продажба. При преобразуването/ликвидацията им през 90-те години, водоемите, които са публична собственост, били актувани като държавна или общинска собственост съгласно ЗМСМА, ЗСПЗЗ, ЗОС и ЗВ. Навеждат се доводи за нищожност на нотариалния акт и на сделката на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради противоречие със закона, заобикаляне на закона или накърняване на добрите нрави, като в съдебно заседание се пояснява, че сделката противоречи на ЗСПЗЗ, ЗОбС и ЗДС. Оспорва искането за изплащане на обезщетение, тъй като ищците не са собственици на процесния имот. С оглед разпореД.та на чл. 113 ЗС до вписване на представения нотариален акт на ищците, същите нямали качество на собственици с противопоставимост и не можели да претендират обезщетение за лишаване от правото на ползване за период, в който нямали противопоставимо право. В условие на евентуалност, ако съдът приемел, че нотариалния акт е валиден, тогава обезщетение се дължало от момента, когато ищците са узнали, че Община Х. оспорва собствеността им през 2022 г. (уточнение в с.з), а не, както се претендира в исковата молба от 01.03.2020 г. Представя писмени доказателства с отговора си. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове или ако приеме, че нотариалния акт е валиден, да присъди обезщетение от момента на узнаването, че Община Х. оспорва собствеността им. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

По делото са приети представените от страните писмени доказателства, разпитан е свидетелят А. С., на ищцата П. Г. са поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК, приети са заключенията по съдебнооценителна експертиза на вещото лице Т. М. и съдебно – техническа експертиза на вещото лице Д. К..

4

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците имат сключен граждански брак на 26.05.1989 г. На 02.03.1994 г. е сключен договор за покупко – продажба на Д. между Ликвидационния съвет на ЗК „Р.“ чрез неговия председател и П. К. Г. – Д..

Съгласно договора продавачът продава на купувача имот, описан като водоем „Г.К.“ № 47. Договорът е вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 258/28.04.1995 г., том 56. Страните са подписали и анекс към договора от 23.11.1994 г., с която П. Г. – Д. в качеството на купувач е придобила прилежащата към водоема площ в землището на село Р., която площ представлява дере с кадастрален номер 425 в размер на 4,942 кв.м. в местността „Г.К.“, при граници: от север – дере, от юг – дере, от изток – земеделска земя и от запад – земеделска земя. Представени са Д. броя фактури № 15 от 14.03.1994 г. и № 189 от 16.06.1995 г. за плащане на продажната цена на имота.