Решение № 1092 от 31.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Пловдив, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330200009 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 79/14.12.2021г. на И. Г.

Й. – Директор на РИОСВ, гр.Пловдив, с което на НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД ЕИК:200349598, представлявано от

А. Г. Г. е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите в размер на 1000лв. за извършено административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от Закона за водите.

Жалбоподателят НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД, не се явява, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Т.С.. В жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Административнонаказващия орган – РИОСВ се явява Директор Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в РИОСВ – Д.

Г. К., представя пълномощно. Моли за потвърждение на НП. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 08.09.2021г г. от актосъставителя А. Х. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД ЕИК:200349598, представлявано от А. Г. Г., ****, за това, че на 02.06.21г при извършена проверка на обект „Месопреработвателно предприятие“ в с. Ново село, община Стамболийски, с ползвател жалбоподателя, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти /РЗ/ №33140212/09.05.2017г, Решение №РР-3093/09.05.2017г и Решение № РР3735/10.01.2020г, издадени от Басейнова дирекция – Източнобеломорски район-Пловдив, съгласно чл.46 ал.1 т.3 б. “Б“ от Закона за водите.

Основанието за извършване на проверката било свързано с план за контролна дейност на РИОСВ-Пловдив, чл.151 ал.4 от Закона за водите и провеждане на мониторинг на заустваните, във водни обекти отпадъчни води, съгласно Заповеди с №РД-821/2012г и РД-970/2020г на Министъра на околната среда и водите. Проверката била извършена съвместно със служител на Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив – В. М. К.-К., която извършила пробовземане на отпадъчни води от Пункт №1- шахта на изход ЛПСОВ и Пункт №2-точка на заустване на отпадъчните води на р. Стара река. Бил съставен протокол за проверка№0001010/02.06.2021г, връчен срещу подпис ма И. Х. -**** в предприятието. С писмо в вх.№О-2400/17.06.21г на Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив, в РИОСВ бил депозиран Протокол от изпитване с №10-0742 от 14.06.2021г, от който било видно, че пробата не отговаря на индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/, посочени в притежаваното от дружеството разрешително за заустване, по следните показатели: Биохимична потребност от кислород/БПК 5/ измерено 42+/- 5 mg/l при норма 25.0 mg/l ; химична потребност от кислород/ХПК/ измерено 128+/ -5 mg/l при норма 100,0 mg/l.

С оглед на горното било установено, че НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД като ползвател на обекта, зауства отпадъчни води с показатели, които превишават ИЕО, определени в разрешителното, което се явява неизпълнение 2 на задължението от страна на дружеството да спазва разпоредбата на чл.48 ал.1 т.3 от Закона за водите, да поддържа качеството на водата в съответствие с условията и изискванията в разрешителното. Нарушението било извършено на 02.06.21г, на обект „месопреработвателно предприятие“, село Ново село, община Стамболийски., констатирано е на 17.06.21г с получаване на писмо от Регионална лаборатория към ИАОС-Пловдив, в РИОСВ.

Въз основа на горното било издадено НП, като за нарушение по чл.48 ал.1 т.3 от Закона за водите, е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя по см. на чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А.Д. заявява, че поддържа съставения от нея акт. При извършване на проверка в месопреработвателното предприятие, съгласно издаденото разрешително за заустване, се били взели проби от пунктовете – ревизионна шахта на изход локално пречиствателно съоръжение за отпадъчни води и от точката на заустване на водоприемника, но преди неговото заустване. Пробите са били взети от представител на Регионална лаборатория – Пловдив, след получаване на резултатите се оказало, че били надвишени показателите БПК 5 и ХПК, спрямо индивидуално заложените емисионни ограничения в разрешителното за заустване. В тази връзка била изпратена покана до управителя на НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД, бил съставен АУАН. Допълва, че в пункт 1 не е имало отклонение. Естественото движение на водата било от пункт 1 към пункт 2. Сочи, че била запозната с пробите, които дружеството жалбоподател направило на 01.06.2021г. за анализ на тези два пункта, както и задължението им да ги представят при РИОСВ. Няма обяснение относно разликата в резултатите от 01.06.21 и 02.06.21г

По делото са представени протокол за изпитване № 10-0728/09.06.21г от Акредитирана лаборатория за изпитване към МООСВ, за извършване на проверка на взети на 01.06.2021г. проби при Месопреработвателното предприятие, със заявител НОВОМЕС КОМЕРС 1. Приложените резултати, извършени в периода 02.06.21г -08.06.21г., сочат на допустими стойности на индивидуалните емисионни ограничения, съгласно издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №331402/2017г и Решение РР 3093/09.05.2017г.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и 3 категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства – изцяло от свидетелските показания на актосъставителя св. Д., както и представените писмени доказателства, цитирани по-горе в обстоятелствената част на решението.

Съгласно чл. 48 ал. 1 т. 3 от ЗВ, водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. В случая, не се оспорва от страните, че НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД е титуляр на валидно към датата на извършената му проверка от РИОСВ- Пловдив разрешително за заустване на води № 33140212/09.05.2017г на Директора на БД „ИБР”- Пловдив, продължено с Решения № 3093/ 09. 05. 2017 и РР-3735/10.01.20г. на същия орган. Също така не е спорно, че с разрешителното са определени индивидуални емисионни норми по показатели на отпадъчните води от дейността на стопанисвания от търговеца воден обект – река Стара река(Пещерска), представляваща имот №000390, с начин на трайно ползване „вътрешни реки“. ДЧС, поречие на река. Марица, които в точката на заустване следва да отговарят на следните норми: ХПК- 100 мг/ дм3м ; БПК5- 25 мг/ дм 3;

Настоящият състав на съда приема, че съобразно даденото в АУАН и НП описание на нарушението и стойностите на измерените показатели на водната проба, обективирани в Протокол от изпитване с №10-0742 от 14.06.2021г. на Регионална лаборатория- Пловдив, доказват, че изброените по- горе характеристики на отпадните води от дейността на стопанисвания от ЕООД воден обект, в точката на заустване, са в отклонение от стойностите, изискуеми съобразно разрешителното за заустване. Поради това и правилно е преценено, че е налице осъществено от жалбоподателя нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 3 от ЗВ. За прецизност на мотивите в тази насока е нужно да се посочи, че не може да бъде подкрепено възражението на жалбоподателя, че ден по-рано, при взети проби от обекта се оказва, че няма отклонение от ИЕО, тъй като извършената проверка е на следващия ден 02.06.21г. и към тази дата, е налице отклонение от индивидуалните емисионни ограничения в притежаваното разрешително което представлява нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, като това е безспорно доказано от приложеното от РИОСВ като доказателствено средство на Протокола от изпитване. Видно от същия 4 пробите са били изпитани от три лица, като пробите са взети от Пункт 1 и Пункт 2 на обекта, а не само от Пункт 2 от точка на заустване на р. Стара река, така както е описано в приложения от жалбоподателя по делото протокол за вземане на проби от води №367.

Въпреки възприетата по- горе доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 48 ал. 1 т. 3 от ЗВ, въззивната инстанция приема, че в случая НП се явява незаконосъобразно, поради неправилното наложено наказание, на основание санкционната разпоредба на чл. 200 ал. 1 т. 6 от ЗВ.

Без съмнение, нарушението, осъществено от НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООС се свежда до заустване на отпадъчните води параметри в точката на заустване, които не отговарят на индивидуалните емисионни норми, определени в разрешителното за заустване. Чл. 200 ал. 1 т. 6 от ЗВ обаче касае нарушения по изхвърляне на отпадъчни води, във водните обекти и канализационната система, които не отговарят на емисионните норми и изисквания. За да бъде по- ясно обяснена конкретната непоносимост на разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 6 от ЗВ към описаното в НП нарушение на чл.

48 ал. 1 т. 3 от с. з., следва да се направи диференциация между понятията „индивидуални емисионни норми” и „емисионни норми”. Съгласно § 1 т. 9 от Наредба № 6/ 09. 11. 2000г. за емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти, под „ емисионни норми” следва да се разбира стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, посочени в приложения №№ 2, 3 и 5 от Наредбата. На свой ред, индивидуални емисионни норми, съгласно чл. 122 от ЗВ, респ. чл. 3 от Наредбата, съставляват норми, определени на дадено лице от компетентните власти, които са по- строги от емисионните норми по наредбата по чл. 135 ал. 1 т. 12 от ЗВ, т. е. Наредба № 6/ 09. 11. 2000г. за емисионните норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти. Ето защо, следва да се приеме извод, че понятието „емисионни норми” е свързано с нормативните изисквания към показателите и стойностите на веществата в отпадъчните води, а индивидуалните емисионни норми са по- строги от нормативните стойности на веществата и показателите, определени в разрешителното за заустване. Във вторият случай 5 обаче, неспазването на по- строгите от нормативно определените ограничения, съставлява неспазване на условията на самото разрешително, което е наказуемо на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от ЗВ, а не на основание чл. 200 ал. 1 т. 6 от същия закон.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 79/14.12.2021г. на И. Г.

Й. – Директор на РИОСВ, гр.Пловдив, с което на НОВОМЕС КОМЕРС 1 ЕООД ЕИК:200349598, представлявано от

А. Г. Г. е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите в размер на 1000лв. за извършено административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от Закона за водите.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6