Решение № 276 от 09.07.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Русе, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Татяна Черкезова

Катина Кавърова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500379 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С. С. С. е обжалвал решението на Районен съд - Русе, постановено по гр. д. № 3380/2025г. Излага оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакувания съдебен акт.

Иска отмяната на обжалваното решение от въззивната инстанция и уважаване изцяло на предявената претенция. Претендира разноски за производството.

Ответникът по в.жалба изразява, чрез пълномощника си адв.С.Д., взема становище за неоснователност на жалбата и иска обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във в. жалба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно и допустимо.

1

На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същите следва да бъдат потвърдени по изложените в тях съображения.

От фактическа страна по делото е установено, че с Нотариален акт №** том.2 рег. №3604 дело №208 от 23.12.2024г. на нотариус К.П.-Г. с район на действие РС – Русе, жалбоподателят / ищец в първоинстанционното производство / С. С. С. придобил чрез дарение правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 15.12.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Русе, местността Х.М., представляващ лозе с площ от 2 501 кв.м, с трайно предназначение на територията – земеделска. В представената при изповядването на сделката скица №15-1580436 - 23.12.2024г. на процесния имот като носител на вещни и други права по данни КРНИ е посочено „Водоснабдяване и канализация“ ООД.

От 1989г. в процесния имот има законен сервутът, по повод изграден водопровод, захранващ част от потреблението на гр.Русе. В същия имот била прокарана втора тръба, в изпълнението на инвестиционен проект „Реконструкция на В и К мрежи в гр. Русе, Етап ІІ – реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове“, извършено през периода 2023г. 2024г., приключило с приемане от Държавна приемателна комисия и издаване на Разрешение за ползване № ДК -07-Р-11/13.02.2024г.

Преминаващият през имота водопровод е отразен в скица № УТ169/03.02.2025г. от Община Русе. В скица УТ №1548 за имота са нанесени електропроводи ВЕЛ 110 кV и ВЕЛ 20 кV. В скиците, съгласно заверка на „Електроразпределение север“ АД, е посочено, че съгласно разпоредбите на Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийни обекти, минималните размери за сервитутната зона за ВЕЛ 20 кV – по 7 м от оста на ВЕЛ, съгласно заверката от „ЕСО“ ЕАД София, за сервитутната зона на ВЕЛ 110 кV – по 14 м от двете страни.

Съгласно заключението на изготвената в първоинстанционното производство по делото техническа експертиза от вещото лице А. М., сервитутната зона на водопровода / условно наречен стария /в процесния имот е 253 кв.м, а на новия- разширението, 259 кв.м. Новият и старият сервитут частично се препокриват, като остават 93 кв.м, които са от сервитута на новия водопровод. Водопроводът е от чугунени тръби с диаметър 500 мм и е разположен в североизточната част на имота, а шахтите са извън имота на ищеца. Основната част от сервитута на водопровода се припокрива от сервитута на електропроводите. Успоредно на бул. „България“ остава около 1,5 м площ от имота, която не се засяга от сервитута на електропроводите.

Със заключението на съдебната техническа експертиза, изготвена от вещото лице К. К., при съобразяване на заключението по предходната експертиза, са определени пазарната стойност на процесния имот и размер на справедливото парично обезщетение на вещната тежест, с която е обременен процесният имот, в три варианта.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд извел извод за неоснователност на предявената претенция, по съображения, че в процесния имот от 1989г. е в експлоатация водопровод, за който има законен сервитут, учреден за обществена полза, това обстоятелство е било известно на С. при придобиването на собствеността през 2024г., към който момент е било приключило и полагането на нов водопровод в имота. Доколкото е налице минимална разлика в площта на сервитутната зона от 1989г. и допълнително необходимата за полагане на втория водопровод, не повече от 2-3 кв.м, извън обременената от сервитутите от ВЕЛ, но за тази площ има ограничения, произтичащи от границата със съседен имот, не се следва самостоятелно обезщетение по смисъла на чл. 107, ал.2 от ЗВ. Обезщетение за разширяване на сервитут следва да се определи само при доказани търпени допълнителни вреди от собственика на служещия имот, резултат от обезценяването му, каквито липсват в процесния случай.

Въззивната инстанция споделя горните съображения. Специалният закон, който урежда собствеността и управлението на водите като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения е Законът за водите. Съгласно чл.104, ал.2 от ЗВ, сервитутите, установени за обществена полза, се отнасят до осигуряване на достъп за общо ползване на водните обекти – публична собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението и за напояване.

При възникване на сервитут, вкл. и законен, собственикът на служещия имот следва да се обезщети за намалената стойност на имота му, съгласно чл.

107, ал.2 ЗВ. При данни по делото, че сервитутът е възникнал от 1989г. и при липса на твърдения, че тогавашните собственици не са били обезщетени, претенцията в производството е за обезщетение от разширение на сервитутната ивица поради прокарване на втора тръба през имота, за изпълнението на инвестиционен проект. Видно от приложено по делото писмо от управителя на В и К-Русе, участъкът от водопроводни тръби с диаметър Ф 500 мм, изпълнен от чугунени тръби, преминаващ през процесния имот, представлява част от главен клон I на инвестиционен проект „ Реконструкция на В и К мрежи в гр.Русе, етап II – реконструкция на главни и второстепенни довопроводни клонове, местонахождение гр.Русе, като реконстрекцията е извършена след издадено Разрешение за строеж № 510/20.11.2019г., в сила от 06.12.2019г., от гл.архитект на Община Русе – на основание чл. 148 ал.1 и чл.

142 ал.2 от ЗУТ, като новоизграденият водопровод е разположен в сервитута на съществуващия водопровод, който е в експлоатация от 1989г.

По делото е безспорно установено, че към момента на придобиване на собствеността на процесния имот от С., са съществували сервитутите от ВЕЛ и на В и К. Разширението на сервитутната ивица - за полагане на втора тръба, е разположено почти изцяло в сервитутната ивица от двата ВЕЛ (110 кV и 20 кV). Ограниченията заради наличието на сервитут на В и К, уредени в Наредба №8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически 3 системи и съоръжения в населени места и в Закона за водите, са почти идентични с тези за сервитут от ВЕЛ. Последните са регламентирани в Наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти - чл. 14 - в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства; паркиране на всички видове превозни средства; складиране на отпадъци и материали; действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти; палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция; стрелба с ловно и бойно оръжие.

Правилно районният съд е отчел, че липсата на съвпадение между двата сервитута е само за отстояние от 1,5 метра от съседния имот, за която площ са налице ограниченията по ЗС за собственика да извършва множество дейности в такава близост до границата на съседен имот, идентични с тези за сервитутните ивици.

А при съпоставянето на площта на сервитута на В и К и на неговото разширение се установява, че не повече от 2- 3 кв.м от процесния имот е площта, която не е била обременена от сервитутите от ВЕЛ или от В иК, но е засегната от разширението на последния. Обезщетение за нея по чл. 107, ал.2 от ЗВ се дължи само при доказани търпени вреди от ограниченията на сервитута, довели до допълнително обезценяване на имота.

С оглед наличието към момента на придобиване на имота от С. на законови сервитути - за ВЕЛ и за В и К, при приключило към момента на прехвърляне на собствеността разширение на сервитутната ивица за водопровода, при очевидно знание у С. за наличието на сервитут, съдът намира, че по делото не са доказани настъпили за новия собственик вреди, произтичащи от ограничения от сервитут, тъй като на практика не е налице по-голямо ограничение от това до преди реконструкцията, приключила през 2024г. / преди придобиване на имота на С. /.

С посочената от в.л. Наредба № РД-02-20-1 от 5.03.2020г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в сила от 27.03.2020 г., се регламентират условията и реда за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания, вкл. и при реконструкция или основен ремонт на съществуващи линейни В и К обекти, когато се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните ивици. Подзаконовият нормативен акт е влязъл в сила след изготвянето на проектната документация, вкл. и издаване на разрешение за строеж за процесната реконструкция на водопровод / в сила от 06.12.2019г./, поради което не е относим към настоящия казус.

Въззивната инстанция не констатира твърдените процесуални нарушения досежно преценката на съда относно изготвена съдебна 4 техническа експертиза от в.л. К. Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което е сторено от първоинстанционния съд.

Не е налице и твърдяната материалноправна незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като са приложени относимите към правния спор материални норми.

Първоинстанционното съдебно решение е мотивирано, като са изложени решаващи мотиви, обосноваващи приетата неоснователност на исковата претенция.

Изложеното сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, в.жалбоподател дължи на ответника по в.жалба адв. възнаграждение, като последният претендира такова в размер на 1200 евро.

Съдът, като съобрази, че е предявен един иск, срещу който се е защитавал ответникът, както и че в настоящата инстанция процесуалното представителство се е изразило в изготвяне на отговор на в.жалба и участие в едно о.с.з., намира, че с оглед конкретния правен спор и конкретно извършените фактически и правни действия от адв. С.Д., претендираното адв.възнаграждение се явява прекомерно. Последното е изчислено по Наредба №1/2004г. за минималните адв.възнаграждения и доколкото съобразно решение по дело C‑438/22 СЕС за несъответствие на Наредбата с чл. 101, параграф 2 ДФЕС, подзаконовият нормативен акт не обвързва съда, като несъразмерно на извършената адв.работа възнаграждението следва да бъде редуцирано на 300 евро.