Решение № 714 от 16.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря К.а М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120200829 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „***” ЕАД гр. Бургас, ЕИК:

*********, представлявано от Изпълнителния директор Ц.В.М. против наказателно постановление № 17/18.02.2026 г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район”, с което за извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 766.94 Евро.

С жалбата се незаконосъобразно. моли за отмяна на

НП, като неправилно и

В съдебно заседание, жалбоподателят изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли НП, да бъде отменено. Не ангажира доказателства. Прави искане за разноски.

АНО, не изпраща представител. Не представя доказателства. Не прави искане за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази 1 възраженията на страните, намира за установено следното:

На 01.09.2025 г. била извършена контролна проверка на място и по документи от експерти на БДЧР по изпълнение на условията в Разрешително № 0309/26.05.2004 г„ издадено от министъра на околната среда и водите на титуляр „***“ ЕАД - Бургас, продължено с Решение №135/31.07.2020 г. за водовземане от повърхностен воден обект - язовир „***“, с цел на водовземане - „питейно - битово водоснабдяване“ и с краен срок на действие 21.05.2030 г.

С описаното Разрешително на „***“ ЕАД - Бургас, ЕИК *********, било предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект комплексен и значим язовир „***“, изграден на р. **********, обл. Бургас, под *** от Приложение №1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите - Списък на комплексни и значими язовири.

В раздел „Лимит на ползваната вода“ от Разрешителното изрично било поставено условие водовземането да се осъществява в съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от Министъра на околната среда и водите, който е неразделна част от Разрешително № 0309/26.05.2004 г„ продължено с Решение № №135/31.07.20 20 г. и се публикува на интернет страницата на МОСВ.

В Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение № 1 към Разрешителното с т. 1, титулярят „***“ ЕАД - Бургас, ЕИК ********* бил задължен да използва отнетото от водния обект водно количество в съответствие с посочената в разрешителното цел, при спазване на посочените в параметри - разрешено водно количество и лимит на ползваната вода и при спазване на всички условия, при които е предоставено правото на ползване на водите.

Констатациите от проверката били обективирани в Констативен протокол № Б-410 от 01.09.2025 г„ издаден от К. П. П. - гл. експерт в Дирекция „Контрол” при БДЧР, гр. Бургас, в присъствието на упълномощен представител на дружеството - Г.Ж.Г..

При проверката се установило неизпълнение на условие по т. Лимит на ползваната вода във връзка с т. 1 от Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение №1 към Разрешително №0309/26.05.2004 г„ продължено с Решение №135/31.07.2020 г. Добитите водни количества за месец август 2025 г. от язовир „***“, за „питейно - битово водоснабдяване били 1 736 000 куб. м 2 при разрешен воден обем по режимен график за месец август 2025 г. 1 700 000 куб. м.

Констатираното на 01.09.2025 г. превишение за месец август 2025 г. било 36 000 куб.

Въз основа на констатациите от проверката, до жалбоподателя била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН. Същият бил съставен на 06.10.2025г. и подписан от упълномощено лице с уточнението, че ще депозират възражения.

Въз основа на АУАН и след проверка на неговата законосъобразност, впоследствие било издадено обжалваното в настоящото производство НП, с което за извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на жалбоподателя било наложено административно наказние „имуществена санкция“, в размер на 766.94 Евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, с оглед събраните по делото доказателства и показанията на актосъставителя, дадени в съдебно заседание. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя изцяло кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество и след извършена проверка за законосъобразност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл.

34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Изцяло е спазена 3 от АНО разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен както в АУАН, така и в НП. В тази връзка и с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, настоящият състав не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, а възприема същите като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

Съгласно изложеното в НП, жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за водите, съгласно която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

По делото безспорно се установи, че в полза на жалбоподателя е било издадено Разрешително за ползване на воден обект за питейно-битово водоснабдяване. Доказа се, че е налице превишаване на водните количества за м. август 2025г. с 36 000 куб. м.

По делото, безспорно се установи, че жалбоподателят не е изпълнил условия от издаденото разрешително. В разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закон за водите е посочено, че задължението за изпълнение на условията в издадено разрешително са за водоползвателите – титуляри на разрешителни, какъвто в настоящия случай е жалбоподателят и следователно носи отговорност за неизпълнение на предвидените в чл. 48, ал. 1, т. 11 Закон за водите задължения. От друга страна, в разрешителното не е предвидена отговорност за различно лице от титуляра на разрешителното при неизпълнение на неговите условия.

С оглед изложеното, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение и АНО правилно е ангажирал отговорността му.

Съдът счита, че случаят не е маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради следните съображения:

При преценка дали е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, следва да се съобразяват разпоредбите на НК – разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, съгласно която маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед 4 на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Процесното нарушение засяга важни обществени отношения, свързани с опазване на здравето на населението от опасността от замърсени води, поради което деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от другите деяния от този вид.

За извършено нарушение по 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 5000 лв. Относно размера на наказанието и отчитайки разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, на жалбоподателя е наложена санкция в предвидения минимален размер - 1500 лв, превалутирани в официалната валута в РБългария, считано от 01.01.2026г, поради което не може да бъде изменена от съда. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – гр. Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17/18.02.2026 г. на Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район” против „***” ЕАД гр.

Бургас, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителния директор Ц.В.М., с което за извършено нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 766.94 Евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5

6