Решение № 378 от 15.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Перник, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500475 по описа за 2021 година С решение № 260600 / 25. 05. 2021г. по описа на Пернишкия районен съд, е са отхвърлени предявените от Р. Е. Г., с ЕГН **********, с адрес : ***, срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени неудобства, страдания и стрес, вследствие въведен режим на водоподаването към имота му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – на 01.

04. 2020г. до окончателното изплащане, и сумата 37,50лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18. 11.

2019г. до 31. 03. 03. 2020г.

С решението е осъден Р. Е. Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление : гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, сумата 600лв.

1 представляваща разноски за производството по делото.

Недоволен от решението е останал Р. Е. Г., който чрез адвокат В.М. го е обжалвал изцяло. По обстойно изложени съображения във въззивната жалба, моли решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и предявените искови претенции да бъдат уважени. Моли да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат М. и моли да бъде уважена.

Насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, чрез адвокат М. М., не е подала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез адвокат М., е оспорила въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Дружеството моли да му се присъдят направените разноски.

За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел следното:

Приел, че в процесния казус фактическото и правно основание за въведения режим на водоподаването е обявеното бедствено положение от компетентните държавни органи, поради опасност от бедствие – суша Отбелязал е, че същото е непреодолима сила по смисъла на 306, ал.2 от ТЗ – непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора последиците от което не могат да бъдат предотвратени посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката.

Отбелязал е, че не е установено по делото именно поведението на ответното дружество да е в причинна връзка с настъпилия воден режим.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че 2 обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.

Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки и липсват положителни процесуални предпоставки, водещи до невъзможност да се предяви иска. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

По делото не се спори, а освен това се и установява от събраните доказателства, че между страните са възникнали и са съществували облигационни отношения за доставка на В и К услуги през процесния период за процесния имот в гр. Перник, като ищецът е абонат на ответното дружество при утвърдени от ДКЕВР /сега КЕВР/ и публикувани по реда на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. общи условия, които общи условия са общоизвестни и обвързват всички абонати на В и К доставчика, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите и съответно те уреждат отношенията между тях.

Със Заповед от 15.11.2019 г. на Кмета на Община Перник е въведен режим на водоподаването на гр. Перник, считано от 18.11.2019 г. Със съобщение вх. № 2724/15.11.2019г. на Кмета на Община Перник до „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, на осн. чл. 41, ал. 4, вр. чл. 41, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и писмо изх. № 2398/15.11.2019г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.

Перник, се въвежда временно режимно водоподаване, считано от 18.11.2019г. към потребителите в посочените населени места, включително и гр. Перник, като е посочен и часовият диапазон на режима. Със Заповед № 1951/21.12.2019 г., допълнена със Заповед № 1974/23.12.2019 г. на Кмета на Община Перник, на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал.

2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, 3

Протокол № 2/21.12.2019 г. и Протокол № 3/23.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствие, е обявено бедствено положение на територията на Община Перник за срок от 7 дни, считано от 9:

30ч. на 21.12.2019 г. Със Заповед № 1979/27.12.2019 г. на Кмета на Община Перник и на осн. чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл.

49, ал. 1, чл. 51, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и Протокол № 5/27.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствие, е удължен срокът, за който е обявено бедствено положение на територията на Община Перник с 30 дни, считано от 9: 30ч. на 28.12.2019 г.

Със Заповед № ОМП-2 от 27.01.2020 г. на Областния управител е обявено бедствено положение на територията на Община Перник от 16: 30ч. на 27.01.2020 г. до 16: 30ч. на 02.02.2020 г. и със заповед №ОМП-4 от 31.01.2020 г. на Областния управител на гр. Перник е обявено удължаване на срока на бедственото положение на територията на Община Перник от 16: 30ч. на 02.02.2020 г. до 16: 30ч. на 03.03.2020 г. Основание за издаване на горепосочените заповеди е наличието на опасност от бедствено положение суша, поради критично малкия обем вода в язовир "Студена ", който е основният водоизточник за Община Перник.

От съдебно-техническата и комплексната метеорологична и хидрологична съдебно-техническа експертизи е установено, че след въвеждането на режим на водоползване в част от селищните системи на Пернишка област и във връзка със спазването на въведените ограничения и във връзка с обявеното бедствено положение и обявения режим на водоползване, не е било възможно нормалното подаване на вода към консуматорите и в частност към процесния имот. Сухи години за гр. Перник са били 2000 г. и 2011 г., като годишният приток в яз овир "Студена " за 2019 г. по данни на МОСВ е 12, 558 куб. м., а през 2011 г. е бил 12, 598 куб. м.

Въззивният съд отчита, че изложените в исковата молба обстоятелства обосновават, че претендираната отговорност е на договорно основание, а не деликтна по чл. 49 ЗЗД, и при положение, че отговорността на доставчика за прекъсване на В и К услуги не може да бъде квалифицирана като деликтна, защото вредите не са причинени от нарушаване на общото правило да не се вреди другиму /ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и увреденият не може сам да "избира" основанието - то се определя от материалния закон, който се съотнася към конкретните юридически факти 4

/Решение № 547 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК/.

Относно отговорността на ответника като обществен снабдител при преустановяване на извършваната от него обществена услуга в противоречие с нормативните предпоставки, се прилага ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия към договора, общественият снабдител е прекъснал осъществяването на услугата, отговорността му е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди. За уважаването на иска следва да се установи неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения на ответника, настъпването на неимуществени вреди, техния характер, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира предоставянето на услугата само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи, като съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода при стихийни бедствия или въвеждане на режим във водоснабдяването, а съгласно § 2 от ДР от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. при пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците и съобразно изискванията на тази наредба операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и предлага да се предприемат действия за въвеждане на три мерки, две от които са режим на водоползването (т. 1), както и ограничения във водоползването (т. 2). Съгласно чл. 83 от З акона за водите, ограничаването на водовземането се извършва с решение на органа, издал разрешителното и се допуска за опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и културно-историческото наследство и засегнатите водоползватели и техните абонати не могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди - чл. 87 от Закона за водите. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Общите условия при въвеждане на 5 режим на водоподаването ВиК операторът може да спре напълно или частично подаването и отвеждането на вода до имота на потребителя.

С оглед гореустановеното и изложените съображения, въззивният съд намира, че настъпилият воден режим на територията на Община Перник е бил свързан с физически и психически дискомфорт за ищеца и свързаните с това неудобства в ежедневието му, установено и от показанията на свидетелката С.

П. При доказателствена тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, по делото обаче не са установени останалите елементи от фактическия състав на чл. 79 ЗЗД, обосноваващи отговорността на ответника за търпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилия воден режим в резултат на неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения на ответника. Драстичното намаляване на обема на язовир „Студена“, представлява природно явление – суша по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита при бедствия, към която разпоредба препраща чл. 41, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., и представлява „бедствие“ съгласно чл. 2 от Закона за защита при бедствия. За настъпилия режим на водоподаване и водоползване на територията на Община Перник е било налице валидно правно основание, тъй като ответникът е установил, че са налице предпоставките, посочени в чл. 41, ал. 3, т. 4 и § 2 от ДР от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., респ. чл. 83 от ЗВ, както и основанията за това съобразно публично известните ОУ на ответното дружество – чл. 39, ал. 1, т. 5 от ОУ.