Решение № 4251 от 01.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4251 гр. Пловдив, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330110261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670 против Б. Р. К., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 526,04 евро/ 1028,85 лева - главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 28.02.2022 г. - 23.12.2024 г. за водоснабден имот, находящ се в град **, както и сумата от 53,41 евро/ 104,47 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.04.2022 г. - 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 04.02.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 982/05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 2187/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, VI гр. състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с абонатен № **, в качеството си на собственик на водоснабдения недвижим имот. Сочи се, че ВиК услугите в имота на ответника са се отчитали при условията на липсващо измервателно устройство. Поради това се начислявали количества вода по тарифа съгласно Общите условия на 1 ищцовото дружество, като в конкретния случай било начислявано количество вода по 5 куб.м. на потребител или общо 10 куб.м. за двама обитатели. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на консумираната питейна и отведена канална вода за периода от 28.02.2022 г. до 23.12.2024 г., от ищеца било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2187/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адвокат Ц., е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Възразява се, че ответникът няма качеството на потребител на В и К услуги, доколкото няма доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот. В условията на евентуалност се твърди, че ответникът не дължи цялата претендирана сума, а само част от същата, като се твърди, че по делото липсват представени от ищеца доказателства относно средномесечния разход за съответния период от предходната година. Възразява се, че в представените карнети липса подпис на ответника. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2187/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI - ти граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 982/05.02.2025 г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за 2 исковия период на обекта, находящ се в гр. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на „собственик“ на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. **, т. е. че той е страна по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от **, Отдел „Общинска собственост“ и Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор на изисканата информация, се установява, че не се откриват документи относно правни сделки или споразумения, както и няма данни за учредени вещни права между ** и лицето Б. Р. К., касаещи административен адрес: гр. **. Няма данни за подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ. При това положение от събраните по делото доказателства не се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. В контекста на изложеното съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.

Ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на правото на собственост /вещното право на ползване, при надлежно разпределена от съда с доклада по делото доказателствена тежест.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до 3 неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва..

При този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу Б. Р. К., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1, във вр. с 198о, ал. 1 Закон за водите, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 526,04 евро /1028,85 лева/, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 28.02.2022 г. до 23.12.2024 г. за обект, находящ се в гр. **, както и сумата в размер на 53,41 евро /104,47 лева/ – обезщетение за забава за периода 30.04.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 982/05.02.2025 г. по ч. гр. д. № 2187/2025 г. на Районен съд - Пловдив, VI гр. с.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4