Решение № 128 от 06.04.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Шумен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630200353 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №НЯСС-190 от 18.12.2025 год. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с ЕИК205756975, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър I“ №12 и адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №9, представлявано от Д.Г. – изпълнителен директор е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева /хиляди лева/ на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите /ЗВ/ за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява представител.

За Държавна агенция за метрологичен и технически контрол - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмено становище на 18.03.2026 год., в което излагат конкретни правни съображения по съществото на спора и молят наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Акт за публична държавна собственост №3231/16.07.2020 год. на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовир „Салманово“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №***;

№***; №***; №*** и №*** в землището на с.Салманово, община Шумен, област Шумен. На 10.06.2025 год. на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ била извършена проверка на язовира от служители при ДАМТН, регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – „Североизточна България“. По време на проверката били извършени обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията, при което било установено, че енергогасителят на основния изпускател на язовира е разрушен и същият не се поддържа в техническа изправност. Било констатирано, че язовир „Салманово“ разполага с основен изпускател Ф400 мм., като на сухата страна била изпълнена изходна шахта, в която е бил поместен 1 брой СК Ф400, а на около 2 метра след шахтата на СК, е била изградена втора шахта – енергогасителна тип водобен кладенец, която била изцяло разрушена. Водите от основния изпускател се изливали директно в изровения участък, където се е намирала енергогасителната шахта, от която към момента на проверката личали само останки.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол №05-03-53/10.06.2025 год.

С покана изх.№85-02-120/09.07.2025 год. представляващия дружествотожалбоподател бил поканен да се яви на 08.08.2025 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 08.08.2025 год. на дружеството-жалбоподател е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №05-023/08.08.2025 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние на 10.06.2025 год. е била нарушена разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощен представител на жалбоподателя и подписан от него, без да изложи възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били депозирани допълнителни писмени възражения, в които жалбоподателят излага, че не са извършили описаното нарушение, доколкото във връзка със същите констатации са им били дадени писмени предписания, като срока за тяхното изпълнение е бил удължен от Областния управител на Област Шумен, като към момента на депозиране на възраженията е била в ход обществена поръчка с възложител дружеството-жалбоподател. Правят възражения и по изложената фактическа обстановка, датата на нарушението, неговата квалификация и др..

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно- 2 наказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №НЯСС-190 от 18.12.2025 год. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, с ЕИК205756975, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър I“ №12 и адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №9, представлявано от Д.Г. – изпълнителен директор е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 лева /хиляди лева/ на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите /ЗВ/ за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че съгласно Акт за публична държавна собственост №3231/16.07.2020 год. на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовир „Салманово“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №***; №***; №***;

№*** и №*** в землището на с.Салманово, община Шумен, област Шумен.

Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ Собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори от страна на жалбоподателят, че по време на извършване на проверката на 10.06.2025 год. е установено, че енергогасителят на основния изпускател на язовира е разрушен и същият не се поддържа в техническа изправност. Било констатирано, че язовир „Салманово“ разполага с основен изпускател Ф400 мм., като на сухата страна била изпълнена изходна шахта, в която е бил поместен 1 брой СК Ф400, а на около 2 метра след шахтата на СК, е била изградена втора шахта – енергогасителна тип водобен кладенец, която била изцяло разрушена. Водите от основния изпускател се изливали директно в изровения участък, където се е намирала енергогасителната шахта, от която към момента на проверката личали само останки.

В подкрепа на изложеното са констатациите, отразени в Констативен протокол №0503-53/10.06.2025 год. От изложеното се налага извода, че Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ в качеството си на собственик на посочения язовир чрез бездействие, като не е предприела активни действия за извършване на ремонтновъзстановителни работи на съоръжението на язовир „Салманово“ за привеждането му в техническа изправност е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и 3 правилно е приложил съответната санкционна разпоредба, имайки предвид, че разпоредбата на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ предвижда за физическото или юридическото лице, което не изпълни задължението си по чл.141, ал.1 от ЗВ административно наказание „глоба“, съответно „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 10 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. В настоящия случай е била ангажирана административно-наказателната отговорност на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ именно по посочената правна норма, имайки предвид, че допуснатото нарушение е такова по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са посочени правилно нарушените законови разпоредби. Видно от материалите по делото, както актосъставителят, така също и и наказващият орган са посочили по ясен и категоричен начин, че дружеството-жалбоподател е осъществило деяние по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. По ясен и категоричен начин е посочено, че деянието се изразява в неизпълнение на задължението за поддържане в техническа изправност на едно от основните съоръжения към язовирната степа – енергогасителя на основния изпускател.

Самото нарушение е едно - неизпълнение на задължение, и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие).

Жалбоподателят е адресат на задължение да изпълнява стриктно действията по поддържане в техническа изправност на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, доколкото сочените обекти и тяхната неизправност крият сериозен риск за живота и здравето на населението, като чрез това бездействие е налице виновно неизпълнение именно на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че нарушената правна норма е била правилно посочена, както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Съдът не кредитира и твърдението, изложено в жалбата, за липса на компетентност на органите на ДАМТН да извършват контрол за изпълнение на задълженията по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Съгласно посочената разпоредба всички собственици на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. В настоящия случай жалбоподателят е държавно предприятие, чиито основен предмет на дейност, съгласно нормите на чл.139а, ал.1 и ал.3 от ЗВ е комплексното управление на язовири. Следователно предприятието е задължено да осигури техническа изправност на управляваните от него язовири. Така предписаното от закона тълкуване означава и, че разпоредбата на чл.141а, ал.3 от ЗВ не изключва правомощието на лицата по чл.190, ал.4 от ЗВ да извършат проверка и установят несъответствие на конкретен обект с изискванията, установени в ЗВ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Изрично в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че проверката е извършена на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ, която предвижда правомощия на Председателят на 4

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица да контролират изпълнението на мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация.

Ирелевантно към настоящото производство е обстоятелството, че при предишни проверки на язовира на дружеството-жалбоподател са били дадени преписания, включително и за неизпълнение на задължението, предмет на обжалваното наказателно постановление, както и обстоятелството, че срока за изпълнение на същите е бил удължен от Областния управител на Област Шумен. Видно от материалите по делото посочените от дружеството-жалбоподател предписания са били дадени от Комисиите, назначени със заповед на Областните управители по чл.138а, ал.3 от ЗВ, като същите поради неизпълнението им са били удължени. Едно от предписанията касае именно извършването на ремонт и/или реконструкция на енергогасителя на изходящата шахта към ОИ. В същото време обаче, фактът, че на собственика на язовира и съоръженията към него е дадено предписание по осъществяване на безопасна техническа експлоатация със срок на изпълнение 30.03.2024 год., който впоследствие е бил удължен, не изключва извода за извършено към 10.06.2026 год. нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.