Решение № 29 от 29.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Сливница, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20211890100659 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.59 ЗЗД от Л. Д. С. лично и като единствен законен наследник на починалия в хода на производството ищец И. С. И. срещу В. Д. Г., Н. В. Г. и Д. В. Д., с който ищците претендират да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на изградените от ответниците (или техните праводатели) в УПИ XII-65 и УПИ ХXIII-65 в кв. 1 по плана на гр. Д. вътрешни (дворни) канализационни мрежи и съоръжения (септична яма), обслужващи строежи (обекти), реализирани в УПИ XI-63 в кв. 1 по плана на гр. Д., както и че същата има право да премахне посочените канализационни мрежи и съоръжения, както и ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцата обезщетение за ползване без правно основание на реално обособените части от УПИ XII-65 и УПИ XXIII-65 в кв. 1 по плана на гр. Д., които са заети от изградените в тях канализационни мрежи и съоръжения, както следва: ответникът В. Г. да заплати на ищцата сумата от 1125 лева за периода от 09.09.2016 г. до 14.09.2021 г., а всеки от ответниците Н. Г. и Д. Д. да й заплати сумата от по 375 лева за периода от 09.09.2016 г. до 05.06.2021 г. ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане.

В исковата молба е изложено, че по силата на договор за дарение, оформен с н.а. № 46, том V, дело № 1665/2007 г. ищецът И. С. И. е собственик на УПИ XII-65 и УПИ XXIII-65 в кв. 1 по регулационния план на гр. Д., с който дарителите са запазили пожизнено правото на ползване върху имотите. Ищците са наследници по закон на дарителя С. И. С., починал на 01.05.2021 г., който от 2007 г. до датата на смъртта си е бил титуляр на правото на ползване на УПИ XII-65 и УПИ XXIII-65 в кв. 1 по плана на гр. Д..

Посочено е, че ответниците като наследници на С. А. Г., са съсобственици при неравни квоти на граничещия от север с имотите на ищеца УПИ ХI-63 в кв. 1 по 1 регулационния план на гр. Д., който е застроен със сгради и постройки на основното и допълващото застрояване – собственост на ответниците и ползвани от тях. Отразено е, че в УПИ ХI-63 са разположени две жилищни сгради, като по-малката от тях е изградена на страничната регулационна линия на УПИ ХI-63, която е и имотна граница между УПИ XI-63 и УПИ XII-65, а по-голямата сграда представлява двуетажна жилищна сграда със сутерен и гараж и отстои на повече от три метра от регулационната граница между имотите.

Твърди се в исковата молба, че преди повече от пет години ответниците или техните праводатели неправомерно са изградили на вътрешната регулационна линия водопропусклива /попивна/ септична яма, като част от същата, с площ от около 1 кв.м., е разположена в УПИ XXIII-65, както и че без строителни книжа и без знанието и съгласието на ищеца И. И. или на неговите праводатели са изградили в УПИ XII-65 и УПИ XXIII-65 вътрешна /дворна/ канализационна мрежа, която обслужва, както жилищната сграда, построена в УПИ ХI-63 на самата регулационна граница между посочения имот и УПИ ХII65, така и външната чешма – собственост на ответниците, изградена в УПИ ХI-63.

Отразено е в исковата молба, че изградените от ответниците в имотите на ищеца вътрешни канализационни проводи представляват техническа инфраструктура и заедно с водопропускливата септична яма са незаконни строежи в чужд имот, за който не би могло да се издаде удостоверение за търпимост.

Сочи се, че през периода от 09.09.2016 г. до 05.06.2021 г. ответниците, включително техният наследодател С. А. Г., са ползвали без правно основание реално обособени части от УПИ XII-65 и УПИ XXIII-65 с обща площ от около 17 кв.м., разположени по протежение на вътрешната регулационна линия, с което неоснователно са се обогатили за сметка на титулярите на правото на ползване на последните два УПИ, като след смъртта на титуляра на правото на ползване С. И. вземането му по чл. 59 от ЗЗД от ответниците и от техния наследодател С. А. Г. за периода от 09.09.2016 г. до датата на смъртта на титуляра /01.05.2021 г./ е наследено поравно от ищците И. И. и Л. С.. Ищците считат, че изградените от ответниците или от техните праводатели септична яма и вътрешни /дворни/ канализационни мрежи, които същите използват през последните пет години, не им позволяват да ползват пълноценно и необезпокоявано собствените си имоти и конкретно онези части от тях, които са заети от септичната яма и канализационните мрежи и по този начин ответниците неоснователно са се обогатили за тяхна сметка. Това поражда правния интерес от предявяване на исковете. Ищците претендират разноски.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците, чрез адв. Л. А. – САК, оспорват предявените искове по основание и размер, като твърдят, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на истината, като нито те, нито техните праводатели са изграждали описаните в исковата молба вътрешна канализационна мрежа, септична яма и стара ограда, разделяща имотите им. Твърдят, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен във формата на н.а. № 282/11.10.1974 г., том I, н.д. № 695/1974 г. наследодателят им А. Г. н. е придобил по реда на ЗСГ от А. П. Р. част от имот с планоснимачен номер 40 с площ от 175 кв.м., съставляваща основната част на парцел XIII-40 в кв. 1 по плана на гр. Д. от 1961 г., заедно с построената в парцела жилищна сграда, описаната в т. 4 от исковата молба като „по-малка жилищна сграда, изградена на самата странична регулационна линия“. Заявяват, че това е сградата, за чиято канализация се ползват описаните в исковата молба проводи и „септична“ яма, която, не е септична, защото в нея не се събират отпадни води, а от нея канализацията продължава през имота им до включването й в уличната канализация, както и че същите са съществували още преди 2 покупката на имота /земя и сграда/ от наследодателя им. Твърдят, че никой от тях не ги е изграждал, нито е променял местоположението им, като единствено към 1984 г. стените й са циментирани, тъй като до тогава те са били иззидани с камъни, които са започнали да се рушат.

Ответниците посочват, че с н.а. 228/1986 г. том I, н.д. № 458/1986 г. наследодателят им урежда сметките по регулация за всички придаваеми се към парцела имоти. Акцентират върху обстоятелството, че сметките за придаващите се 209 кв.м. от имот с планоснимачен номер 40а са уредени с тогавашния собственик на имота - Мл П. Р., както и че именно от останалата част на същия този имот 40 е образуван съседния от юг парцел XXVI – общински, понастоящем идентичен с имота на ищците. Изразяват предположения, че тъй като имоти пл. № 40 и имот пл. № 40а, са били на двама братя – А. и М. П. Р., най-вероятно в началото са били един стар наследствен имот /с оглед номерацията им/ и двамата братя, или евентуално техният наследодател са изградили по споразумение в собствените си имоти, процесните проводи и септична яма още при изграждането на жилищната сграда, т.е. преди 1961 г., защото тази сграда е нанесена в приетия през същата година кадастрален и регулационен план. Твърдят, че, както наследодателят на ищците, така и ищецът И. са придобили имота си с вече изградените преди около 60 години проводи и септична яма, като са знаели за тяхното съществуване.

Ответниците оспорват претенциите на ищците за обезщетение за ползване на част от имота им по протежение на вътрешната регулационна линия между имотите им, като твърдят, че до 1987 г. не е имало ограда между техния и имота на ищците. Сочат, че към 1987 г. старата ограда е била изградена изцяло по инициатива и със средства на наследодателя на ищците - С. И. С., като именно той е определил местоположението й и я е изградил така, че септичната яма да остане изцяло в рамките на техния имот, като едва през 2021 г. ищецът И. И. довел лице, което представил за геодезист и което трябвало да определи къде да се премести оградата между имотите им. Ответниците, обаче, се усъмнили в компетентността му и не го допуснали в имота си. Впоследствие те повикали друг геодезист, който, след като направил необходимите измервания, поставил колчета навътре в техния имот и едва тогава ищците поставили новата и сега съществуваща ограда въз основа на тези замервания, като така част от старата „септична“ яма се озовала в техния имот.

Предвид изложеното ответниците заявяват, че проводите и септичната яма са търпими строежи, тъй като при изграждането им, те са били в имот на един собственик, т.е. не са изградени в чужд имот, без разрешение на собственика на този чужд имот. Освен това твърдят, че правото на прекарване на В и К съоръжения през имота на ищците, е придобито по давност, като, както проводите, така и септичната яма са изградени и се ползват непрекъснато и явно повече от 40 години, като никой от собствениците на служещия имот през годините не е възразявал срещу това. При тези съображения ответниците молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

В съдебно заседание ищците, представлявани от адв. К. от САК, поддържат предявените искове. Депозирали са писмени бележки, в които изразяват съображения по 3 съществото на спора.

В съдебно заседание ответниците, представлявани от адв. А. от САК, оспорват предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По силата на договор за дарение, оформен с н.а. № 46, том V, дело № 1665/2007 г. ищецът И. С. И. (починал в хода на производството) е придобил от родителите си С. И. С. и Л. Д. С. (втората ищца) правото на собственост върху УПИ XII-65 и УПИ XXIII-65 в кв. 1 по регулационния план на гр. Д., като дарителите са запазили пожизнено правото на ползване върху имотите.

Ищцата е наследник по закон на С. И. С., починал на 01.05.2021 г. и на И. С. И., починал на 10.10.2022 г. (видно от удостоверения за наследници № АО – 347/14.05.2021 г. и № 11-03129-001/31.10.2022 г.).

Ответниците са наследници по закон на А. Г.а н., починал на 16.12.1993 г., И.Ф. н.а, починала на 19.03.2012 г. и С. А. Г., починала на 03.09.2021 г. (видно от удостоверения за наследници № 94-00658-001, 94-00658-002, 94-00658-003 от 14.09.2023 г., издадени от община Д.).

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в н.а. 282/1974 г., том I, н.д. № 695/1974 г. А. н. е придобил правото на собственост от А. П. Р. върху дворно място с пространство от 175 кв.м., включени и съставляващи основната част, от която е образуван парцел XIII, пл. № 40 от кв.1 по регулационния план на гара Д. при съседи: шосе, Дечко Т., К. Г. и А. П. заедно с построената в парцела жилищна сграда.

С нотариален акт № 228/ 1986 г., том I, н.д. № 458/1986 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, А. н. е признат за собственик на празно дворно място от 209 кв.м., което место се взема от имот пл. № 40“а“, собственост на Мл П. Р. и се придава по регулация към парцел XIII, пл. № 40 от кв.1 по плана на гр. Д., собственост на А. н. и на празно дворно място от 10 кв.м., което се взема от имот пл. № 37, собственост на М.ка Пейчева и се придава по рел.гулация към парцел XIII, пл. № 40 от кв.1 по плана на гр.

Д., собственост на А. н., като стойността на двете места е изплатена съгласно нотариално заверени декларации по регистъра на ОбНС Д.. В представената скица № 217/09.08.1985 г. е отразено, че парцел XIII, пл. № 40 от кв.1 по плана на гр. Д. е идентичен с имота, описан в н.а. 282, н.д. № 695/1974 г.

С договор за продажба на недвижим имот и отстъпване (учредяване) на право на строеж), сключен във формата на н.а. № 9 / 1988 г., том I, н.д. № 28/1988 г. наследодателката на ответниците С. А. Г. е придобила от родителите си А. н. и И.ка н.а правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място цялото с пространство от 578 кв.м., съставляващо парцел XI, пл. № 63 в кв.1 по плана на гр. Д., при съседи: улица, Дечко Т., К.