Решение № 31 от 27.02.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 546/2025
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 27.02.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 ал.1 т.4 · Закон за водите
- чл.17а ал.1 · Закон за водите
- чл.17а ал.2 · Закон за водите
- чл.198а · Закон за водите
- § 1 т.7 · Закон за водите
- чл.8 · Закон за горите
- чл.9 · Закон за горите
- чл.2 ал.2 т.1 · Закон за държавната собственост
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.28 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.5 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
- чл.98 · Закон за собствеността
- чл.29 · Закон за счетоводството
- чл.18 ал.1 · Конституция на Република България
- чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.159 ал.2 · Търговски закон
- чл.192 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Варна, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20253000500546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на ОС-Добрич № 45/5.03.2025, поправено с решение № 132/21.03.2025г, и двете постановени по гр.д.№ 38/2025 СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ДЪРЖАВАТА, представлявана от М-ра на РРБ, чрез пълномощник Обл. управител на област Добрич, срещу „АЛБЕНА“АД ЕИК 834025872 със седалище и управление: с. Оброчище, общ. Балчик, обл.
Добрич, к.к. „Албена“ - адм. сграда, представлявано от Изп. директор К.С., обективно кумулативно съединените положителни установителни искове за собственост за установяване в отношенията между страните, че ДЪРЖАВАТА е собственик по силата на закона - чл.13 ал.1 т.4 от ЗВодите, на 8бр. водовземни съоръжения – СОНДАЖИ за минерални води, както следва:
1. СОНДАЖ №С- 1 в с. Оброчище;
2. СОНДАЖ №С- 2 в с. Рогачево;
3. СОНДАЖ №С- 3 в с. Рогачево;
4. СОНДАЖ № С-4 в с. Рогачево;
5. СОНДАЖ № С-5 в с. Рогачево
6. СОНДАЖ № С-6 в с. Кранево;
7. СОНДАЖ № С-7 в с. Кранево;
8.СОНДАЖ № С-8 в с. Кранево, всичките подробно индивидуализирани 1 в диспозитива на решението;ОСЪДЕНА Е ДЪРЖАВАТА да заплати на „АЛБЕНА“АД съдебно-деловодни разноски в размер на 4 600лв, от които 2 400лв /с ДДС/ - заплатено адв. възнаграждение и 2 200лв - заплатени възнаграждения за в. лица.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ищеца: ОБЩИНА БАЛЧИК, „ВиК ДОБРИЧ“АД и
МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ /МОСВ/.
Срещу решението на ОС-Добрич са подадени жалби от ищеца ДЪРЖАВАТА с вх.№ 1859/20.03.2025, от ТЛП МОСВ с вх.№ 2231/ 2.04.2025, както и от ТЛП „ВиК ДОБРИЧ“АД с вх.№ 2233/ 32.04.2025.
В жалбата си ДЪРЖАВАТА, представлявана от М-ра на РРБ, чрез Обл. управител на област Добрич, излага несъгласие с постановеното решение, като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като в мотивите не било обсъдено следното:
1.1 твърдяното от ищеца, че процесните съоръжения представляват вещ - принадлежност по предназначение към главната вещ, призната за изключителна държавна собственост - минералната вода.
1.2. процесните съоръжения са специфичен вид водовземни съоръжения, от които се добива само и единствено минерална вода.
Съгл.чл.14 ал.2 ЗВ минералните води по списъка от Прил.№ 2 са изключителна държавна собственост.
По делото няма спор, че добиваната от съоръженията вода е включена в списъка по Прил.№ 2 от ЗВ. Тези съоръжения нямат достъп до други води, освен минералните. След като служат единствено за добив на такъв вид вода, то те имат обслужващ характер и се явяват вещ - принадлежност към главната вещ - минералната вода.
Отчитайки тази специфика на съоръженията, в чл.90 ал.2 от Наредба № 1/10.10.2007 за проучване, ползване и опазване на подземните води Законодателят изрично е посочил, че съоръженията за минерална вода са недвижими вещи - принадлежност към минералната вода.
Макар е подзаконов нормативен текст, Наредбата е част от обективното право, с нейните повели следва да се съобразяват всички правни субект, вкл. и съдът. Затова същият следва да се съобрази с горепосочения текст. Този аргумент е различен от коментираното от съда „придобиване ех lege”. Тук собствеността на Държавата е изведена от характера на съоръженията като вещ - принадлежност към главната вещ – минералната вода. Фактът, че тази характеристика на процесните съоръжения е намерила нормативно уреждане, задължава съда да се съобрази с нея.
2. Неправилно приложен материален закон:
2.1. Посочената зависимост между минералната вода и съоръженията, изградени единствено да служат за добив на същата, води до пряко приложение на чл.98 от ЗС, съгласно който принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.
Цитираната разпоредба на чл.90 ал.2 от Наредба № 1/10.10.2007 е в унисон с основания текст на чл.98 от ЗС - вещта, предназначена само и единствено да обслужва главната вещ, следва нейната собственост. А главната вещ - добиваната със съоръженията минерална вода, е изключителна 2 държавна собственост.
2.2. Противоречи и на изричния текст на чл.17а ал.2 от Закон за водите, съгласно който водовземните съоръжения стават собственост на Държавата от момента на въвеждането им в експлоатация.
2.3. Най-същественото противоречие с материалния закон решението допуска при интерпретацията на чл.17а от ЗППДОбП /отм/. След като ответникът в ПО се позовава на правоизключващото възражение, заявявайки самостоятелни права на собственост, то носи тежестта да докаже това. В тази насока са били и указанията на ОС-Добрич, дадени с доклада по делото – ответникът да докаже реализирането на фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП/отм./. Такова доказване не е било проведено.
Съгласно разясненията, дадени от ВКС в ТР № 4/14.03.2016 по т.д.№ 4/2014г, преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество по чл.17а от ЗППДОбП /отм./ и съгласно чл.1 от ПМС 201/25.10.1993г, действително представлява самостоятелен придобивен способ, включващ сложен фактически състав:
- Държавата да е собственик на конкретно имущество;
- държавното имущество да е предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие;
- имуществото да не е изрично изключено при преобразуване на ДП в ТД
Първата предпоставка не се оспорва от ответника.
Втората предполага изричното предоставяне на съответния актив за стопанисване или управление.
Ответникът не е доказал нито едно от горните обстоятелства:
- не е предоставил по делото /нито пред нотариуса при съставяне на КНА/ акт, с който съоръженията са били предоставени за стопанисване и управление.
- ДФ „Албена“ не е имала право да се разпорежда със съоръженията, тъй като предметът й на дейност не съвпада с предназначението на съоръженията.
Дружеството е осъществявало дейност в сферата на туризма, ресторантьорството, а не в сферата на ВиК-услугите.
Този елемент от фактическия състав, на който се позовава ответникът чл.17а ЗППДОбП /отм./, е бил обект на тълкувателна дейност от ВКС. В т.2г от цитираното по-горе ТР ВКС приема /възприето и от ДОС/, че стопанисването и управлението на активите е елемент от ФС на способа.
Следователно, за да намери приложение разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП /отм./, ответникът е необходимо да докаже, че стопанисването и управлението на процесните съоръжения е било предоставено на ДФ „Албена“. Как следва да стане това е разяснено от ВКС: а/ чрез преки доказателства - нарочен акт. В случая такъв липсва, констатирано и от ДОС ; б/ чрез непреки доказателства, като напр. АДС, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие; разделителни протоколи имотни ведомости; записвания в инвентарните книги на ДП и др. подобни.
Ответникът не е ангажирал доказателства от гореизброените. Въпреки това, ДОС е предположил „логично“, че процесните съоръжения са били 3 предоставени на ответното дружество /без да са представени доказателства в тази насока/, тъй като били изградени за нуждите на комплекса.
От примерното изброяване в ТР на ВКС възможните непреки доказателства за предоставяне на стопанисване и управление прави впечатление, че всички предложени доказателства са писмени документи, като не се допуска предоставянето на управлението на активите на държавното дружество да е въз основа на предположение, а следва изрично да бъде записано в документ. Касае за съоръжения, които се отбелязват в счетоводството на фирмите /както сега, така и преди/ като ДМА. Всяка година ДМА на дружества се прехвърлят от стария отчет към новия. Невъзможно е да липсват записи или те да не се пазят. Не става въпрос за случайно писмо или кореспонденция с държавен орган, която да се е изгубила, а е част от самото стопанисване на активите.
Недопустимо е елемент от фактическия състав на придобивен способ да се предполага, че бил налице, след като не може да бъде доказан по делото.
Съображенията, че сондажите били изградени, за да обслужват комплекса, не доказват предоставянето на стопанисването. В тази връзка ДОС е констатирал и това, че действително предметът на дейност на ДФ „Албена“ не е бил свързан с услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, респ. няма качеството „съответно“ по см. на чл.19 ал.1 от Закона за водите /отм./. След което съдът е направил заключение, че „и съоръженията не са били предназначени за това“.
Съдът е коментирал заключението на ССчЕ. Тъй като представеното такова от в. лице Д. Дойчева като неясно и двусмислено не давало еднозначен отговор на поставената задача, затова в о.с.з. на 11.02.2025г са й би поставени доуточняващи въпроси относно инвеститора на сондажите. От устното й обяснение става ясно, че такъв е била Държавата в лицето на ДСК „Отдих и туризъм“ - част от Министерството на тежката промишленост, а непосредственият изпълнител е било ДСО „Геоложко проучване“-гр.Ямбол.
Това обяснение не е било взето предвид от съда. Заключението на в.л. Е.Й. съдът е тълкувал в обратен смисъл, като е посочил, че в приватизационния договор на дружеството имало индикации за два сондажа с някаква стойност и че същите били вписани по баланса на ДФ „Албена“, но поради липсата на документи, в. лице не можело да индивидуализира въпросните сондажи и да установи идентични ли са двата предполагаеми актива на процесните съоръжения. Не ставало ясно и дали посочените само два сондажа в приватизационния договор дали имат нещо общо с процесните или не.
Недоказани твърдения и обстоятелства следва да се приемат за неосъществили се.
Третият елемент от ФС на чл.17а ЗППДОбП /отм./ също не е доказан. Не са представени документи, от които да е видно дали процесните съоръжения не са били изрично изключени при преобразуване на ДФ в „Албена“ АД. От решението на ДОС е видно, че са били прехвърлени всички активи на ДФ „Албена“, с изключение на тези на поделенията. Доколкото в решението изрично е посочено, че част от активите не преминават към „Албена“ АД, то ответникът е следвало да докаже, че въпросните съоръжения не са попадали в активите на тези поделения, за което отново не са представени доказателства.
Поради изложеното въззивникът счита, че придобивният способ по реда на чл.17а ЗППДОбП /отм./ за нереализиран поради недоказаност на втората и 4 третата предпоставки. При незавършен фактически състав ответникът не би могъл да стане собственик.
Приемайки обратното, ДОС е постановил незаконосъобразно и немотивирано решение, в противоречие на указанията по приложението на чл.17а ЗППДОбП /отм./, дадени от ВКС в т.2г от ТР №4/14.03.2016 по тълк.д.
№ 4/2014г.
Освен горното се позовава на това, че до 2022г, т.е. повече от 20 години след преобразуването на ДФ „Албена“, ответникът не се е легитимирал като собственик по никакъв начин. Едва през 2022, снабдявайки се с КНА за собственост върху сервитутно право върху изграден водопровод, дружеството изпратило писмо до Басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна, твърдейки, че е собственик.
От своя страна, Държавата като реален собственик е стопанисвала процесните съоръжения, отдавала ги е за ползване, включвала ги е в редица регистри, програми, списъци, подробно изброени в ИМ, предоставяла ги е за стопанисване и управление на Община Балчик, отбелязвала ги е, създала е Акт за изключителна държавна собственост - АДС № 1809/1.03.2024г, т.е. активно е манифестирала собствеността си върху тях по всички възможни начини.
Впоследствие ответникът решил да придобие и водовземните съоръжения, при това чрез поправка - допълнение към първоначално издадения КНА.
Разпечатката съдържа 60 от 697 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22fbce13-19bc-40a5-9883-32f76ca07490