Решение № 607 от 08.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариа Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002101465 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване и канализация – Варна“ О. срещу въззивно решение № 1322 от 10.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 829/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 421 от 06.02.2025 година, постановено по гр. д. № 10281/2023 г. по описа на РС – Варна, съдът е осъдил “Водоснабдяване и канализация – Варна“ О. да заплати на [община] сумата от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на улица - по [улица]под № 25, възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

1

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила; същото е и необосновано, поради което се моли за неговата цялостна отмяна като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният от [община] иск като неоснователен и недоказан; евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Касаторът оспорва извода на съда, че „В и К“ - Варна не е изпълнило задълженията си да възстанови състоянието на имоти-публична общинска собственост, представляващи новоизградени улици и тротоари в състоянието, в което същите са били преди да ги разкопае и вследствие на това е причинило значителни финансови вреди на

[община]. Твърди се, че въпреки разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, установяващи наличието на противоправно деяние, извършено от служители на ответника, имащо за предмет негово имущество.

По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от ищеца [община].

В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт Пл.В., която поддържа касационната жалба, моли за цялостна отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск.

Ответната по касация страна не изпраща представител.

С определение № 2597 от 18.05.2026 година по настоящото гр. дело № 1465/2026 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими към правния спор, както и да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І 2 г.о.; решение №35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др.

В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства).

За да разреши спора между страните съдът трябва да установи кои от сочените от страните факти съществуват в действителността и съответно 3 доколко обосновават доводите, възраженията и исканията на страните. Това установяване се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право.

Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Цялата дейност на съда по определянето на предмета на спора, анализа на относимите доказателства и приетите за установени въз основа на него фактически констатации, както и следващите ги действия по определянето на приложимите към спора правни норми и приложението им към фактическите констатации намира израз в мотивите, които съдът е задължен да изложи към своето решение, независимо от това дали се касае до първоинстанционно или въззивно такова. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: производството по делото е било образувано по предявен от [община] иск против „Водоснабдяване и канализация - Варна" О.

4 с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на [улица], [населено място] в района на кръстовището с [улица]и в участъка от [улица]до [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

В мотивите си въззивният съд е възпроизвел изцяло съдържанието на исковата молба. Посочил е, че процесната улица, в участък от която има дефекти на асфалта, е собственост на [община] по силата на закон (§7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.2, ал.1, т.1 ЗОС); водопроводната и канализационната мрежа на територията на [община] също е публична общинска собственост по закон (§7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 19, ал.1, т.4, б."б" от ЗВ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС); съгласно чл.198о, ал.1 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съдът е констатирал, че между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. и „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. е сключен договор с изх.№ РД-16-041531/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на който

[община] е предоставила изключителното право на ответника да стопанисва, поддържа и експлоатира съществуващите и бъдещи публични активи, при спазване на изискванията и ограниченията на ЗВ и че на посоченото основание водопроводът на улица К. също се стопанисва, поддържа и експлоатира от ВиК дружеството.

Съдът е отразил текстовете на Наредба на Общински съвет - Варна за условията и реда за прокопаване на елементите на техническата инфраструктура, като е посочил, че ремонтните работи след разкопаване следва да се извършват при спазване изискванията на чл. 74 ЗУТ; според разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от посочената наредба разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства при аварии 5 по водоснабдителната и/или канализационната мрежа се извършва незабавно, след изпращане на уведомление по електронен път до предоставения от [община] е-мейл адрес, на дежурния служител в [община] и районната администрация, с данни за местонахождението на аварията, както и за евентуалната необходимост от затваряне за движение на съответната улица.

Посочена е процедурата по тази наредба.

Въззивният съд е констатирал, че видно от материалите по делото на 04.09.2020 година, 25.09.2020 година, 19.10.2021 година и 06.01.2022 година, след извършени огледи, са съставени КП от комисия с участието на представители на [община], в които са отразени констатираните дефекти при извършеното възстановяване на настилките от ответника, като са дадени и предписания със срок за отстраняването им; изготвена е количественостойностна сметка от [община] за ремонт на участък на [улица]между [улица]и [улица]на стойност 18 120.25 лева с ДДС, представени са договор № Д./02.03.2023 г. и договор № Д./26.04.2024 г. за „Текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на [община] на територията на район „П.", с които ищецът обосновава размера на иска; представена е Извадка от регистъра за авариите, поддържан от В и К-Варна /л. 390/.