Определение № 34174 от 20.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34174 гр. С., 20.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. В.ОВА ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. В.ОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110118665 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 312, ал. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 и 2 Образувано е по искова молба от В. Г. Х., ЕГН **********, срещу Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” (ДПУСЯ), ЕИК 205756975, уточнена с молба от 20.07.2026 г., с която се предявяват искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД- 91/30.06.2026 г. на ДПУСЯ, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца В. Г. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „Директор, дирекция „Водностопанска дейност" в ДПУСЯ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 36 000 лв. (превалутирано служебно от съда – в размер от 18 406,51 евро) – брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 1.05.2026 г. до 1.11.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който се оспорват исковете. Направено е възражение за прихващане.

Делото следва да бъде насрочен за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

На основание чл. 312, ал. 1 ГПК съдът следва да съобщи на страните писмения доклад по делото.

По доказателствата:

Представените от страните писмени доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

Ответникът е представил документите, по отношение на които е 1 направено искането по чл. 190 ГПК за задължаването му да ги представи, поради което искането следва да се отхвърли.

Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.11.2026 г. от 11,10 ч., за която дата и част своевременно да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния писмен доклад по делото:

Ищецът твърди, че на 20.01.2025 г. между него и ответника ДПУСЯ е сключен Трудов договор № 217/20.01.2025 г., по силата на който ищецът е постъпил на работа на длъжността „Директор, дирекция „Водностопанска дейност"" (НКПД: 12196022) с основно месечно трудово възнаграждение от 2 000,00 лв. и работно време 20 часа седмично. Твърди, че с Допълнително споразумение № 680/17.07.2025 г. към горепосочения трудов договор, считано от 18.07.2025 г., ищецът е преминал на пълно работно време - 40 часа седмично, а основното му месечно трудово възнаграждение е увеличено на 6 000,00 лв. Сочи, че изпълнителният директор на ДПУСЯ следва да е назначен въз основа на договор за управление. Според ищеца точната дата на встъпването му в длъжност и срокът на договора за управление подлежат на установяване. Видно било от наличните данни, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е извършено в края на деветия месец от предвидения в чл. 328, ал. 2 КТ максимален 9 - месечен срок от сключването на договора за управление и то при много добри атестации. Към датата на прекратяване - 01.05.2026 г. - на Изпълнителния директор са оставали три месеца до края на 12- месечния му мандат. Твърди, че в периода на работата си ищецът е получавал изключително добри атестационни оценки. Твърди, че на 30.04.2026 г. в 15:20 часа ответникът е предявил на ищеца Заповед № РД91/30.06.2026 г., с която е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.05.2026 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че ищецът е отказал да подпише заповедта, за което бил съставен констативен запис, подписан от М.

Б. и С.Б., на 30.04.2026 г. в 15:20 часа. Прекратяването било вписано в НАП с Протокол изх. № 30Е010480500/04.05.2026 г. Твърди, че от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.05.2026 г. - до датата на подаване на исковата молба ищецът не е постъпвал на работа и не е получавал трудово или приравнено на него възнаграждение. Като основания за незаконност на уволнението сочи на първо място, че е налице принципна неприложимост на чл. 328, ал. 2 КТ към ДПУСЯ - организация с нестопанска цел. Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на ДПУСЯ, предприятието е юридическо лице по чл. 62, ал. 3 ТЗ, образувано на основание чл. 139а, ал. 1 от Закона за водите, не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба. Предприятието е създадено за изпълнение на публичноправни функции по управление и стопанисване на язовири, а не за постигане на стопански цели. Сочи, че според практиката на ВКС, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 ГПК е неприложимо към такъв вид предприятия, както и че дори при държавни предприятия с двойна 2 цел договорът за управление трябва да съдържа конкретни икономически показатели. В условията на евентуалност като второ основание за незаконност на уволнението навежда, че ищецът не е от „ръководството на предприятието” по § 1, т. 3 ДР КТ. Твърди, че прекратяването не е извършено с цел формиране на ефективен управленски екип, а на друго - неизвестно на ищеца - основание, прикрито зад формалното позоваване на чл. 328, ал. 2 КТ. Заявява, че ако съдът преквалифицира уволнението като „съкращаване на щата" по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - то е незаконно поради неизвършен подбор по чл. 329 КТ.

Атестационните оценки (24-25 т. от 25) са обективно доказателство за „подобро изпълнение на работата" на ищеца.

Ответникът, с писмения отговор на исковата молба оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № 217/20.01,2025 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „Директор, дирекция „Водностопанска дейност“, на 4 часов работен ден, съвместявайки я с основната си длъжност към м. януари 2025 г. – заместник-изпълнителен директор, по сключен договор за управление с Министерство на икономиката и индустрията за срок една година за периода от 07.08.2024 г. до 17.07.2025 г. Признава, че с Допълнително споразумение № 680/17.07.2025 г., считано от 18.07.2025 г., ищецът е преминал на пълно работно време, а основното му месечно трудово възнаграждение е определено на 6 000,00 лв. (~ 3 067,75 евро) (след приключване на договора му за управление). Оспорва твърдението, че чл. 328, ал. 2 КТ е принципно неприложим към ДПУСЯ. Сочи, че ДПУСЯ не е юридическо лице с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, а държавно предприятие юридическо лице по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано на основание чл. 139а, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), което управлява имущество, човешки ресурс, бюджет, приходи, разходи, провежда обществени поръчки, инвестиционни и ремонтни програми и носи отговорност за комплексното управление на стотици язовири (617 бр. към м. септември 2026 г.). Оспорва твърдението, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна. Оспорва твърдението, че добрите атестационни оценки изключват приложението на чл.

328, ал. 2 КТ. Сочи, че това основание не е дисциплинарно, не е свързано с липса на качества или лошо изпълнение и не изисква работодателят да доказва отрицателна оценка за работата на служителя. То е специално основание, насочено към възможността новият управляващ да формира ръководен екип.

Оспорва твърдението за злоупотреба с право. Твърди, че ищецът не сочи конкретни факти за превратно упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ, а само прави предположения въз основа на момента на уволнението и атестационните оценки. Законът изрично допуска правото да бъде упражнено във всеки момент след започване изпълнението на договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Оспорва размера на иска по чл. 225, ал. 1 КТ. Като възражения срещу исковете, изтъква, че ДПУСЯ не е юридическо лице с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ и чл. 328, ал. 2 КТ е приложим. Сочи, че не е необходимо заповедта да съдържа фактически мотиви извън правното основание. Твърди, че ищецът е служител от ръководството на предприятието, като в тази връзка излага подробни съображения. Сочи още, че наличието на добри атестации не прави уволнението незаконно. Твърди, че моментът на упражняване на правото е в рамките на закона. Сочи, че наличието на бизнес програма не е самостоятелен елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, но дори да се възприеме обратния извод, твърди, че в случая управленски план е налице. Сочи още, че планът за дейността и отчетът доказват реален 3 управленски предмет, а не формална администрация. Заявява, че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, а не поради съкращаване в щата, закриване на част от предприятието или намаляване обема на работа. В тази връзка изтъква, че съдът проверява законността на уволнението на посоченото от работодателя основание и не може да подменя основанието за прекратяване. Сочи, че подборът по чл. 329 КТ е относим към основанията по чл. 328, ал. 1 КТ - закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване обема на работа, но не е елемент от фактическия състав на чл, 328, ал. 2 КТ. Оспорва основанието и размера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ, като при условията на евентуалност прави възражение за прихващане с изплатените от работодателя суми, чието основание би отпаднало при евентуална отмяна на уволнението, включително обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4731,88 евро.

Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да докаже следните обстоятелства:

1) съществувало между страните трудово правоотношение 2) трудовото правоотношение е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея основание

УКАЗВА на ответника, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание, включително:

1) сключен договор за управление на предприятието;

2) на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, която той трябва да постигне;

3) ищецът да е служител, който е изпълнявал ръководна длъжност в предприятието

4) прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да докаже съществуването към момента на приключване на устните състезания на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно.

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест в условията на пълно и главно доказване да докаже, че в резултат от уволнението е останал работа за процесния период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния 4 пълен отработен месец преди уволнението, като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.

По възражението за прихващане:

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че при наличие на законовите предпоставки е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4731,88 евро, както и отпадане на основанието за извършеното плащане.