Решение № 40 от 26.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Перник, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500439 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 12930/06.06.2025 г., подадена от М. В. С. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат Г. Б. от САК срещу решение № 435/07.05.2025 г. по гр. дело № 5927/23 г. по описа на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени като неоснователни и неоказани предявените от жалбоподателя срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, ***, с ЕИК:823073638, С. Р. И. с ЕГН:********** и адрес: ***, С. С. С. с ЕГН:********** и адрес: ***, Р. И. А. с ЕГН:********** и адрес: ***, А. Н. И. с ЕГН:********** и адрес: *** и Р. А. Н. с ЕГН:********** и адрес: *** искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца – в качеството му на собственик на имот с идентификатор *** с административен адрес ***, да упражнява правото си на собственост, като премахнат незаконно изградения водопровод, преминаващ през поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със заповед РД-1891/13.10.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в *** с площ от 1045 кв. метра, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: имот с идентификатор *** , ***, ***, *** и

1

***; както и жалбоподателят е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 150 лв., представляваща направени разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и необосновано, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Жалбоподателят твърди, че бил собственик на поземлен имот в м. „***“, ***, придобит чрез дарение през 2015 г., през който имот преминавал водопровод, захранващ съседните имоти на ответниците (физически лица) и поддържан от „ВиК – Перник“. По делото било установено, че за този водопровод нямало учредено сервитутно право, нямало строителни книжа, не фигурирал в регистри и не отговарял на изискванията за „търпим строеж“. Според свидетелски показания тръбите били положени едва през 2022 г.

Счита, че били налице „тежки вътрешни противоречия“ в мотивите на районния съд: съдът признавал, че няма сервитутно право, но въпреки това приел, че собственикът бил длъжен да търпи водопровода и че ответниците не носели отговорност, защото не били „собственици“ на тръбите. Жалбоподателят цитира практика на ВКС, съгласно която по чл.

109 ЗС отговаря не само извършителят, но и всеки, който се ползва или поддържа противоправното състояние.

Също така, съдът превратно тълкувал доказателствата. Ответниците представили стари нотариални актове и скици (от 90-те години), за да докажат, че водопроводът бил стар.

Наличието на път в миналото не доказвало автоматично наличието на законен водопровод под него. Скиците и актовете не били „строителни книжа“ и не доказвали законност на подземна инфраструктура. Самите ответници давали противоречиви показания за годината на строеж (1986 г., 1995 г., 2008 г.), докато експертизата и свидетелите на ищеца сочели 2022 г.

Излага и съображения, че за него съществувала пречка за упражнява правото си на собственост. Жалбоподателят променил предназначението на имота в урбанизирана територия за жилищно строителство (одобрен ПУП), а наличието на водопровода правел имота незастрояем в голяма негова част (сервитутна ивица от поне 7 метра), пречела на изкопните работи и навлизането на техника. Цитира тълкувателно решение № 4/2017 на ВКС, според което, когато се поддържа противоправно състояние в чужд имот без правно основание (сервитут), самото това действие представлява пречка и собственикът не е длъжен да доказва нищо друго, освен че действието е неоснователно.

Основните правни доводи на жалбоподателя се изразяват в това, че отговорност носи всеки, който смущава собствеността, независимо дали е построил обекта или само го ползва; негаторният иск защитава от всяко пряко или косвено въздействие, което пречи на пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение; дори обектът да е построен при спазване на законовите норми, ако той пречи на собственика и няма законно 2 основание да е там (сервитут), той трябва да бъде премахнат.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД чрез юрисконсулт З.П. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В отговора се твърди, че въз основа на представените нотариални актове (от 1995 г. и 1997 г.) и скици (от 1998 г. и 2012 г.) се доказвало, че водопроводът съществувал много преди ищецът да придобие имота. Навремето водопроводът бил изграден под път, който граничел с имотите и фактът, че днес това трасе попадало в границите на имота на ищеца (след преобразувания и регулация), не правело съоръжението незаконно. Цитира се чл. 103 от Закона за водите относно поземлените сервитути и се поддържа, че дори да нямало изричен административен акт, сервитутното право можело да бъде придобито чрез 10годишна давност, каквато в случая изтекла предвид десетилетията на ползване на съоръжението. Посочва се, че ищецът не бил доказал с реални факти как точно подземните тръби му пречели да строи и нямало доказателства, че водопроводът създавал пречки, поголеми от обикновените. Самото желание за застрояване не било достатъчно за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, ако не било доказано пряко и неоснователно въздействие. Оспорва се заключението на вещото лице, че водопроводът бил от 2022 г. като се твърди, че през 2022 г. били извършвани неотложни ремонти и отстраняване на аварии по старото трасе, което наложило влагането на нови материали (откъдето идвала и заблудата на експерта за възрастта на обекта). Показанията на ангажираните от ищеца свидетели се определят като повърхностни („минавали пътьом“), я и без технически познания те не можели да разграничат изграждането на нова мрежа от ремонт на съществуваща такава.

В срока по чл. 263, ал. ГПК отговор са подали и останалите ответници С. Р. И., С. С. С., Р. И. А., А. Н. И. и Р. А. Н..

В отговорите, които са с идентично съдържание се твърди, че фактическата обстановка била изяснена правилно въз основа на писмени доказателства: молби и протоколи, като наличните документи за присъединяване към ВиК мрежата потвърждавали, че съоръжението било изградено през 90-те години. Писмените доказателства (нотариални актове от 1995 г. и 1997 г., както и скици от 1998 г. и 2012 г.) сочели, че по време на изграждането трасето било път, а не частен имот. Водопроводът съществувал много преди ищецът да придобие имота и преди земята да бъде преобразувана в урегулиран поземлен имот (УПИ). Поддържа се извода на съда, че ищецът не доказал реално ограничаване на правата му – нямало доказателства, че подземната инфраструктура реално възпрепятствала инвестиционните му намерения за строителство, същевременно съоръжението не създавало пречки, които да надвишават „обикновените“ такива при ползване на имота. Оспорва се изводът на вещото лице, че водопроводът бил от 2022 г. като се твърди, че експертът видял нови материали от неотложни ремонти (поради аварии от тежки машини), а не изграждане на нова мрежа.

Считат се показанията на свидетелите на ищеца за негодни, тъй като те минавали само „пътьом“ и нямали технически познания да преценят дали се извършва нов строеж или 3 ремонт на съществуваща тръба. Посочва се, че мрежата се използвала по предназначение от десетилетия за доставка на вода до крайни потребители с договори, което доказвало нейната обществена и техническа значимост.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят чрез адвокат Г. Б. поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Впоследствие представя и писмена защита. От своя страна, всеки един от въззимаемите поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. № 26779/21.12.2023 г. (уточнена с молби вх. № 11092/21.05.2024 г. и вх. № 16359/19.07.2024 г.), подадена от М. В. С. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, С. Р. И., С. С. С., Р. И.

А., А. Н. И. и Р. А. Н..

Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** като премахнат незаконно изградения успоредно на североизточната имотна граница подземен водопровод, преминаващ през имота.

Твърди, че въз основа на дарение бил собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, местността „***“, с площ от 1045 кв. м., в който имот съществувал незаконно изграден подземен водопровод. Същият бил разположен успоредно на североизточната имотна граница (със съседни имоти *** и ***), на около два метра навътре в имота на ищеца.

Според ищеца, това съоръжение било изцяло незаконно поради: 1) Липса на вещни права: Никога не били учредявани сервитутни права по реда на чл. 193 ЗУТ или чл. 112 от Закона за водите. Липсвало съгласие от собственика под формата на писмен договор с нотариална заверка на подписите и 2) Липса на строителни книжа: За обекта нямало одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Съгласно становище на „ВиК“ ООД от 14.12.2020 г., в имота нямало законно уредена мрежа за експлоатация.

Обоснова правния си интерес от предявяване на иска и пасивната легитимация на страните с твърденията, че ответникът „ВиК“ ООД поддържал съоръжението и доставял вода чрез него, а останалите ответници (физически лица) били собственици на господстващите имоти (идентификатори ***, ***, *** и

***), които се захранвали чрез въпросния водопровод. Съгласно задължителната практика на ВКС (ТР № 4/2017 г. на ОСГК), самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие представлявало пречка за упражняване на правото му в 4 пълен обем. В конкретния случай пречката се изразявала в невъзможността за реализиране на инвестиционни намерения за жилищно строителство, за което бил одобрен ПУП-ПРЗ със заповед № 826/26.05.2022 г. на Кмета на Община Перник. Наличието на подземни тръби ограничавало възможността за изкопни работи и застрояване в значителна част от парцела.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подало отговор, с който оспорва исковете като недопустими поради липса на правен интерес, а по същество – като неоснователни.

Излага съображения за липса на пасивна легитимация като се позовава на Закона за водите (чл. 18, ал. 1), според който водностопанските системи били общинска собственост (публична или частна), а ответното дружество като оператор само ползвало мрежата, но нямало правомощия да се разпорежда с нея или да я премахва.

Счита, че ищецът не бил представил доказателства за незаконност на водопровода, а същевременно, тъй като имотът по документи бил земеделска земя (нива), наличието на подземен водопровод не пречело на ползването му по предназначение (земеделие). Оспорва твърдението за инвестиционни намерения, като твърди, че нямало доказателства за започната процедура по смяна на предназначението на земята.

Разпечатката съдържа 38 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fdacc9f9-529e-4521-91f9-dcf1d17a9271