Решение № 271 от 05.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Бургас, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело № 20262100900070 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Слънчев бряг” АД, ЕИК 812020577, със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, представлявано от Соня Енилова в качеството й на изпълнителен директор срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Победа, ул.

„Ген. Владимир Вазов“ № 3, с която е заявена претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 306 000 евро, като обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к.к. Слънчев брягИзток за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г., сумата от 5459 евромораторна лихва върху дължимото обезщетение, считано 08.01.2026г. до завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че между страните на 08.03.2005 г. е сключен договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване водопроводната си мрежа и обслужващите съоръжения срещу уговорена цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод.

1

Сочи се също така, че договорът е подписан за срок до 31.12.2005 г., като съгласно чл.11 срокът е удължен до 31.12.2008 г. С писмо изх. № И94-00283 от 09.12.2008 г. ищецът уведомил ответника, че прекратява договора.

Предложил нов договор за сключване с начало на действие от 01.01.2009г. и уговаряне на нов размер на наемната цена. С писмо № 12413/06.01.2009г.

„ВиК“ не приело направеното предложение, поради което ищецът счита че са прекратени договорните правоотношения между страните.

Въпреки прекратяването на договора и противопоставянето на ищецанаемодател ответникът продължил ползването на водопроводната мрежа и технологичните съоръжения, обслужвайки абонатите си на територията на к.к.

Слънчев бряг.

Ищецът твърди, че чрез неговата водопроводна мрежа ответникът реализирал печалби, извършвайки доставка и продажба на вода, извеждане на канализационни води и пречистване на води, като тези дейности били невъзможни без ползването на ВиК съоръженията. Пояснява, че ответникът злоупотребявал с монополното си положение като единствено по закон лице, оправомощено да извършва тази дейност в локалната територия, понеже само той имал статут на воден оператор. Това ползване било неправомерно, поради което „ВиК“ ЕАД се обогатило за сметка на ищеца със сума, която по преценка на ищеца възлиза на 306 000 евро, но предстояло да бъде изчислена в хода на производството.

Навежда твърдения за наличие на дела между страните, по които ответникът е осъждан да заплаща претендирани от ищеца обезщетения, като първоначално водоснабдителното дружество е отказвало да плати цена за ползване на съоръженията. По преценка на ищеца, дължимото за периода обезщетение, равняващо се на половината от реализируемата печалба на посочената територия, възлизало на 306 000евро, а лихвата за забава, претендирана от 08.01.2026г. г. до датата на завеждане на исковата молба- на 5459евро.

Ответникът по делото „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва редовността на производството и основателността на иска. Навеждат се доводи, че претендираното обезщетение - 50% от чистия положителен финансов резултат на трите услуги- доставка на питейна вода, отвеждане на отпадни води и 2 пречистването им, многократно надхвърля уговореното в договора, по който наемната цена е била определяна само от рентабилността на доставката на питейна вода. Заявява се, че предвид начина на определяне на размера на претенцията, в тежест на ищеца било да докаже реално пропуснати ползи и вреди и техният размер. Решаващите мотиви на съда не се ползвали със сила на пресъдено нещо, предвид което постановените съдебни решения по спорове между страните за други периоди не формирали сила на пресъдено нещо относно размера на обезщетението. Счита, че след като претендираното обезщетение не се формирало от средния пазарен наем и не било идентично с посочената в договора наемна цена, ищецът следвало да посочи фактите и основанията на претенцията си.

Ответникът твърди, че в процесния период не бил ползвал вещи и съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, собственост на ищеца, а само такива, които били негова собственост, на Община Несебър, като последните със знанието и съгласието на общинската администрация по силата на договор за заем за послужване, материализиран в удостоверение № 51/28.03.2018г., издадено от Кмета на общината, т. е. мрежата на техническата инфраструктура била ползвана на самостоятелно и годно правно основание, със знанието и съгласието на собственика. Оспорени са твърденията, че ищецът е собственик на В и К мрежа- водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, разположена на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“, както и че през процесния период от време е ползвал същите. Сочи, че строителството на процесната В и К мрежа било извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, а на основание чл.5 от Постановление на Министерски съвет 120/1958г., Министерство на търговията си запазвало „правото на управление и стопанисване върху всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ на територията на к. к.

„Слънчев бряг“. Посочва, че правоприемник на тези министерства бил Министерският съвет. На основание чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 19 от Закона за водите и параграф 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация процесната В и К мрежа била публична общинска собственост, която не попадала в изключението на чл. 19, ал. 1 т. 4 б. „в“ на Закона за водите. За да е собственик на тази част от В и К мрежата, ищецът „Слънчев бряг“ АД следвало да я изгради или да му е 3 предоставена с нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991г., защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминавали в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително и В и К мрежите. Заключава, че до 17.09.1991г. В и К мрежата била държавна собственост, а след тази дата общинска собственост. От изложеното прави извода, че сключеният на 08.03.2005г. договор за наем между ищеца и ответника бил нищожен като противоречащ на закона.

Въведено е и възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищецът отказал да получи обратно процесните вещи, които били предмет на наемния договор. С покана за предаване и приемане на държането на ВиК мрежа и съоръжения на територията на к.к. „Слънчев бряг“, получена от ищеца на 09.10.2024г. и регистрирана под номер В11-00-23 същият бил поканен да приеме вещите си.

На 16.10.2024г. в деловодството на „ВиК“ Бургас постъпил отговор от „Слънчев бряг“ АД с вх. № К-2694-3, съгласно който последното счита, че ВиК мрежата на територията на комплекс Слънчев бряг е собственост на „Слънчев бряг“ АД, а не на Община Несебър, като липсвало съгласие или каквото и да е друго волеизявление за съдействие по обратното предаване на същата. На 17.10.2024г. бил съставен протокол, отразяващ неявяването на представител на „Слънчев бряг“ АД за получаване обратно на ВиК инфраструктурата. Последното обстоятелство го поставяло в забава, а ответникът бил освободен от последиците на евентуалната своя забава на основание чл. 96 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В срок е депозирана допълнителна искова молба. Ищецът намира за неоснователни твърденията в отговора, че е излязъл извън обема на наемния договор. Действително в процесният договор от 2005г. дължимото на „Слънчев бряг“ АД обезщетение било договорено в размер от 50% от рентабилността в цената на питейната вода, без обаче никъде да е конкретизирано, че се касае единствено до услугата „доставка на питейна вода“. В договора била установена база за изчисление - според инкасираните количества от абонатите в курортния комплекс.

В началото на водените повече от 15 години дела между същите страни и със същото основание, установяването на дължимото обезщетение било 4 затруднено по обективно съществуващи причини - липсата на пазарни аналози на размер на обезщетение. Така в хода на делата се наложило да се създава алгоритъм на изчисление на обезщетение. В този аспект ставало дума за съдебно призната и установена като съдебно необходима методика за изчисление на обезщетението като резултативна величина, опряна на закона и на принципа на справедливостта. В тази методика самият финансов резултат бил измерител, но не и постоянен елемент, защото тук не ставало дума за своеобразно сдружаване между ищеца и ответника (например в консорциум) и разпределение вследствие на него на финансов резултат. Въпросът тук почивал на формирането на един оценъчен инструмент, опрян на правото и принципите му.

Търсеното обезщетение следвало да е в размер, съобразен и с пазарния наем. Пазар на такъв вид наемно отношение в Р.България нямало и не били налични аналогични случаи, при които чужда ВиК мрежа да бъде завзета от воден оператор, който да я ползва и печели от нея и да плаща пазарен наем на другата страна.

В последните около 5-6 години във водените между страните съдебни спорове със същия предмет, се постигнали и икономически данни и оценъчни показатели за извършването на съдебно оценителска експертиза, която да даде заключение за оценка и установяване на размера на пазарния наем за исковия период, в т.ч. и по аналози.

Неоснователно било и твърдението на ответника, че ползва ВиК мрежата на годно правно основание- договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен с Асоциация ВиК Бургас. ВиК мрежата, собствена на „Слънчев бряг“ АД и предмет на прекратения наемен договор не била включена в обема на предоставените с този договор за стопанисване публични активи на ВиК Бургас ЕАД. Нямало идентичност между съоръженията, защото по силата на Закона за водите, тъй наречените ВиК асоциации са създадени за стопанисване и експлоатация на водопреносни системи, които представляват публична общинска собственост, а системите, включени в имуществото на търговски дружества са изключени от приложението на този закон. Последното било видно от чл.19 ал.1 т.4 ЗВ, поради което и ответникът за пореден път излагал твърдения, които не 5 почиват на закона, но и на представените от него доказателства.

Освен това след сключването през 2016 година на договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, с Асоциация ВиК Бургас, самият ответник е признал изрично собствеността върху ВиК мрежата на к.к.Слънчев бряг - изток за „Слънчев бряг“АД. Това е сторено в писмо от 07.10.2019 г.

Уточнява се също, че собствеността върху ВиК мрежата била напълно ирелевантна за настоящия спор. Посочва се и че след 2008г. „ВиК“ не е извършвало надлежни действия по поставяне на кредитора в забава в духа на закона. Ответникът не оспорвал и факта, че за процесната 2025г. е ползвал мрежата, въпреки противопоставяне на ищеца и без да заплаща за това дължимата цена.

Във връзка с изложеното от ответната страна, че „Слънчев бряг“АД е поканен да предаде ВиК мрежата на Община Несебър, се уточнява позицията на ищеца, че като собственик на същата мрежа е бил длъжен да се противопостави от една страна на тези безпочвени твърдения, както и на опитите, същата да бъде неоснователно и противно на закона отнета. Целта на тази покана и среща е била да създадат внушения, които не почивали на закона. Редът, описан от ответника в тази покана относно ВиК мрежата бил приложим единствено по отношение на мрежи и системи публична собственост и не бил законовият ред за частните такива. Наред с това, ищецът не бил нито воден оператор, нито имал права да бъде такъв, с оглед лимитирането според ЗВ на един воден оператор за една обособена територия.