Решение № 1003 от 27.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Плевен, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.а при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20264430100093 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.

203 от ЗВ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД-ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ****, ЕИК ******, чрез *****, против П. И.

К. ЕГН: **********, от *******, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 577,13 евро /1 128,77 лева/ — главница, включваща доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчните води, за периода от за периода от 29.05.2023г. до 29.02.2024г.; сумата от 135,54 евро /265,10 лева/ — лихва за забава, за периода от 29.06.2023г. до 12.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 13.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 2267/2025 г. по описа на Районен съд Кюстендил, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. След дадени указания с разпореждане по ч.гр.д. № 2267/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, заявителят е 1 предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

Сочи се, че ищецът е предоставил на ответника, в качеството му на потребител, по смисъла на чл. 3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни услуги, на обект с адрес: ******, ******, *****“ ****, ****, партида в регистрите на ВиК Плевен с ******, за което са издадени фактури.

Твърди се, че за посочения адрес, ответникът има открита партида в регистрите на ВиК Плевен с ИТН ******. Твърди се, че между страните по делото е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК Плевен. Твърди се, че на основание чл. 8, ал.1 и 3 от Наредба №4, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика/собствениците на ВиК системи или от съответният регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор; общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен или местен ежедневник. Посочва се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия, като предложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Твърди се, че съгласно ОУ, задължение на Вик оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а абонатът, от своя страна е длъжен да заплати Вик услугите в установения между страните срок и размер. Посочва се, че цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193 от ЗВ и разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г. Твърди се, че в случая е налице изпълнение от страна на ищеца, за предоставяне на ВиК услуги спрямо ответника. Твърди се, че от страна на ответника е налице неизпълнение, като същият не е изпълнявал редовно задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги по издадените фактури, описани в настоящата искова молба. Твърди се, че съгласно чл. 67 от Общите условия е 2 изпратена адресата.

Покана за доброволно изпълнение, която не е получена от Твърди се, че адресът е посетен от служители на ВиК Плевен, на 24.02.2025г. и на 25.02.2025 г., като за всяко от посещенията е изготвен констативен протокол, екземпляр от който е залепен на вратата или пощенската кутия на адресата с указание да се осигури достъп. Сочи се, че от Управителя на ВиК оператора е издадена заповед № *****г. за спиране на водата. Сочи се, че на 09.04.2025г. е изготвен констативен протокол от служители на длъжност инспектори във ВиК дружеството, за отказан достъп до водомерния възел.

Твърди се, че задълженията по фактурите са изискуеми, както и че съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30.09.2014г., ВиК издава месечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща използваните ВиК услуги, по издадените фактури, които са дадени в табличен вид. Уточнено е, че главницата, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е формирана като сбор от всички суми по издадените фактури.

С исковата молба

Претендират се разноски. не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор чрез адв. С. М. от АК-Плевен.

Ответникът не спори, че е бил титуляр на партида ИТН: ****** за недвижимите имоти находящи се в ****** *****" ****, ****, но твърди, че това е станало по силата на подадено от него на 13.03.2024 год. Заявление по образец съгласно чл.59 ал, 1 т.2 от Общите условия за предоставяне на ВИК услуги и като такъв той няма неизплатени фактури за процесния имот след тази дата.

Сочи, че за претендирания период титуляр на партидата било лицето *****, който включително до 15.02.2024г. реално е обитавал процесните имоти. Твърди се, че на осн. чл.64, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВИК услуги именно той е този който дължи процесните суми.

Твърди се, че нито една от описаните в исковата молба фактури не е 3 издавана на името на ответника не му е била връчвана на неговия постоянен адрес: ****** ******" *****.

Ответникът оспорва истинността на представените общо 10 броя фактури подробно описани и приложени към исковата молба, като в тази връзка на основание чл. 190 ал.1 от ГПК моли да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на тези "фактури", а не електронно генерирани извлечения. Твърди, че в тях липсвала информация за начисления ДДС, който правело документите неистински.

След представянето на оригиналите на изисканите документи, моли да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК и да бъде назначена съдебно счетоводна експертиза, която след проверка на дневниците по ДДС за покупките/продажбите подадени от ищеца в НАП да установи фактурите описани в исковата молба включени ли са в тях и в случай, че това е така, кога е станало и кой е посочен като получател в тях.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, ищецът се представлява от юрисконсулт Симона Златарева. Поддържа се исковата молба по изложените съображения.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание, ответникът не се явява, представлява се от адв. С. М. от АК-Плевен. Отговорът на искова молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са допустими, а по същество - основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

От ел. папка на ч.гр.д. №2267/2025 г. по описа на РС-Кюстендил се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми.

Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1139/13.08.2025г. по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е 4 предявен в законоустановения срок. Вземането в заповедното и исковото производство е идентично по основание и размер.

Установява се от писмените доказателства по делото, че ответникът е собственик на процесния имот, до който е доставяна съответната услуга от ищцовото дружество за процесния период от време. Съдът приема, че между ищеца и ответника е съществувало облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на ВиК услуги, респективно същите са били обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация – Плевен" ЕООД, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-09 от 11.08.2014 г.

В тази връзка делото е попълнено с доказателства за собственост, Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадена чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията, копие на Постановление за възлагане на недвижими имоти от дата 13.02.2023г. / на л. 87-л.88 от делото/. Установява се от приложените документи с Уведомление Вх. 13232/29.04.2026г. на *****, че ответникът П. К. е подавал заявление / л. 180 от делото/, от което е видно, че на последният е възложен процесният недвижим имот, с Постановление за възлагане от дата 13.02.2023г., в сила от 18.04.2023г. Видно е, че страните по изп. дело са правили неколкократно искания за отлагане на въвода във владение, като има такива искания и от ответника по настоящото дело П. К..

Видно е от копие на Протокол на въвод във владение, че такъв е извършена на 15.02.2024г., като са вписани и показанията на водомер за топла вода, водомер за студена вода.

Установява се от приложеното към исковата молба копие на издадена заповед № *****г., че е издадена за спиране на водата.

Установява се от приложено към исковата молба, копие на констативен протокол че е изготвен на 09.04.2025г. от служители на длъжност инспектори във ВиК дружеството, за отказан достъп до водомерния възел.

Видно е от приложените към исковата молба фактури, че са издавани на името на ответника П. К..

От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че всички фактури, издадени на физически лица за доставка на вода се отразяват на един ред „население“ който се формира чрез софтуерна система. Посочено е, че цените са отразени в лева и евро. Дадено е 5 заключение, че минималните разлики / вещото лице е онагледило с таблица/ между фактурите в лева и евро се дължат на превалутирането и въвеждането на нов софтуерен продукт за издаване на фактури, във връзка с въвеждане на еврото като разплащателно средство. Вещото лице прави уточнение в открито съдебно заседание, че фактурите са създадени през 2023г., но от август месец миналата година всички дружества били задължени да въведат новия софтуерен продукт с еврото, който превалутира всичко, и старите фактури, т.е. превалутира се всичко, които стои като задължение.

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи претендираните суми за периода след придобиване на собствеността върху имота, независимо от момента на въвода му във владение / който както беше отбелязано няколко пъти е отлаган, вкл. и по негово искане/. Всички дължими суми след промяната датата на собствеността /13.02.2023г./ са дължими от новия собственик – ответника П. К..

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника, по отношение на фактурите. Тези фактури не е било необходимо да се предявяват на титуляря, доколкото задълженията не произтичат от конкретната фактура, а от наличието на доставена и разходвана вода. Общите условия на дружеството, приложени приложени по делото, се одобряват и публикуват, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. Същевременно, фактурите съдържат всички необходими реквизити. Не се събраха доказателства, че фактурите били неистински документи, в какъвто смисъл е искането на ответника, и не е проведено успешно производството по чл. 193 ГПК.