Решение № 359 от 29.10.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. С., 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500132 по описа за 2024 година

С решение № 243 от 15.11.2023 год. по гр.д. № 1104/2022 год. на РС-И.

Българската държава е осъдена да преустанови неоснователните действия, с които смущава правото на собственост на „Я. 02“ ЕООД, гр. И., като премахне незаконно изградените в собствения му недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. И., местност „К.“ част от язовирна степа с площ 1560 кв.м., преливен тракт и канал на основния изпускател, на основание чл. 109 от ЗС, както и да заплати на ищеца сумата 395 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 4 883 кв.м. от имота, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 858,90 лева, като неоснователен, по предявените искове искове от „Я. 02“ ЕООД, гр. И. срещу Българската държава.

Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ответника Държавно предприятие „У.С.Я.“, гр. С..

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника – Българската държава, чрез Областен управител на Софийска област, упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството с твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и с материалния закон.

Сочи, че ремонтираните съоръжения, представляващи преливния тракт и отводящия канал на язовир „Д.м.“ са били разположени върху част от посочения по-горе поземлен имот още преди извършването на ремонтните дейности по тях, както и че не е налице изграждане на 1 нови съоръжения, които да възпрепятстват ищеца да упражнява правото си на собственост.

Премахването на преливния тракт и канала на основния изпускател би лишило язовира от абсолютно необходимите за безопасното му функциониране съоръжения. Това сериозно би нарушило конструктивното му състояние и би застрашило самото съществуване на цялата водностопанска система. Моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Решението е обжалвано и от Държавно предприятие „У.С.Я.“, гр. С.. Твърди, че посочените от ищеца като неоснователни действия – ремонтни дейности на язовир „Д.м.“ не пречат на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, който още при придобиването му от страна на ищеца е бил с начин на трайно ползване „наводнена нива“. Ремонтните действия на съществуващите още преди 1989 год. преливен тракт, основен изпускател и канал, въпреки че са разположени в собствения на ищеца имот, не представляват неоснователни действия, които пречат на ищеца да упражнява своето право. Чрез извършените ремонтни дейности не са изградени нови съоръжения на язовира, а е възстановено експлоатационното и техническо състояние на вече съществуващи съоръжения. Моли съда да отмени решението изцяло и да отхвърли предявените искове.

Въззиваемият чрез адв. К. оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди решението на РС-И..

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът Българската държава е собственик на язовир „Д.м.“, изграден в поземлен имот с идентификатор *** по КККР с площ 114.388 дка, находящ се в землището на гр. И., местност „К.“. Този язовир е прехвърлен безвъзмездно на държавата от община И. по реда на чл. 19а от Закона за водите и съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗВ е публична държавна собственост, която съгласно чл. 139а, ал. 6 от ЗВ се управлява от Държавно предприятие „У.С.Я.“. В изпълнение на §4в от ПЗР на ЗВ с решение № 495 от 13.07.2018 год. на МС на РБ на „Държавната консолидационна компания“ ЕАД е делегирано правото да възлага ремонтите и реконструкцията на язовири – държавна и общинска собственост. По силата на предоставеното му право „ДКК“ ЕАД възложила на „М.“ ЕАД извършването на ремонт и реконструкции на язовирната стена и преливния тракт на язовир „Д.м.“, като тези дейности са извършени през 2021 и 2022 год. Част от строително-ремонтните работи на язовирната стена и преливния тракт са извършени не в прехвърления в собственост на държавата недвижим имот, а в находящия се в непосредствена близост поземлен имот с идентификатор ***, идентичен имот № 010101 по плана за земеразделяне в землището на гр. И., м. „К.“ с площ 13.855 дка, който съгласно т. 30 от н.а. № 110, том 2, дело № 314/11.02.2013 год. на СВ-гр. И. е собственост на ищеца „Я.-02“ ЕООД. Твърди, че строителните дейности са засегнали терен с площ около 6000 кв.м. от поземления имот на ищеца, като в имота са изградени част от стената на язовира, тръбопровод и част от преливния тракт, представляващ голям бетонов канал, който пресича имота и го разделя на две части. До момента този имот нито е отчуждаван, нито 2 ищецът е учредил върху него право на строеж в полза на което и да било друго лице, нито по някакъв начин е давал съгласието си за извършване на строителни работи в този имот. По тези причини извършените строително-ремонтни работи се явяват незаконни и като такива подлежат на премахване. С извършването им е нарушено правото на собственост на ищеца, който напълно е лишен от възможността да ползва значителна част от имота поради изградения в него бетонов канал. Ограничени са възможностите на ищеца за ползване дори на незасегнатата от строителни работи част от имота. Това обуславя и правния интерес от предявените искове за осъждане на ответника да премахне напълно всички изградени по негово възлагане съоръжения в посочения по-горе поземлен имот, представляващи части от язовирна стена, преливния тракт и основния изпускател на язовира, на основание чл. 109 от ЗС, както и да заплати на ищеца сумата 858,90 лева – обезщетение за лишаването му от възможността да ползва площ от имота си около 6 дка съобразно предназначението му през стопанската 2020/2021 год. в размер на 318,67 лв., през стопанската 2021/2022 год. в размер на 360,23 лева, и през стопанската 2022/2023 год. – в размер на 180 лева, равняващи се на средното годишно рентно плащане на ниви в землището на гр. И., определено от ОД „З.“, С. област, както следва: за стопанската 2020/2021 год. – 23 лв. за 1 дка; за стопанската 2021/2022 год. – 26 лв. за дка и за стопанската 2022/2023 год. – 30 лв. за дка., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

По делото не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства – акт № 5830/29.05.2020 год. за публична държавна собственост, протокол за предаване на имот – държавна собственост от 12.06.2020 год., договор от 19.12.2028 год. сключен между „ДКК“ ЕАД и „М.“ ЕАД и др. се установява, че ответникът Българската държава е собственик на язовир „Д.м.“, изграден в поземлен имот с идентификатор *** по КККР с площ 114.388 дка, находящ се в землището на гр. И., местност „К.“, прехвърлен безвъзмездно на държавата от община И. по реда на чл. 19а от Закона за водите и съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗВ е публична държавна собственост, която според чл. 139а, ал. 6 от ЗВ се управлява от Държавно предприятие „У.С.Я.“. В изпълнение на §4в от ПЗР на ЗВ с решение № 495 от 13.07.2018 год. на МС на РБ на „Държавната консолидационна компания“ ЕАД е делегирано правото да възлага ремонтите и реконструкцията на язовири – държавна и общинска собственост. По силата на предоставеното му право с договор от 19.12.2018 год. „ДКК“ ЕАД възложила на „М.“ ЕАД извършването на ремонт и реконструкции на язовирната стена и преливния тракт на язовир „Д.м.“, като тези дейности са извършени през 2021 и 2022 год.

Процесният имот е собственост на ищеца на основания договор за покупкопродажба, сключен с н.а. № 19, дело № 17/08.02.2013 год. на нотариус с район на действие ИРС /т. 30/.

Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. Ч. от 09.06.2023 год. елементите на язовира са разположени на територията на имоти с идентификатори № *** и ***, като при огледа на място са открити язовирна стена, преливен тракт и канал на основния изпускател. Язовирната стена заема 3

1560 кв.м. от имота с идентификатор *** и 1297 кв.м. от имот с идентификатор ***. Преливният тракт и канала на основния изпускател са изградени от бетон и заемат респективно 730 кв.м. от имота с идентификатор *** и 136 кв.м. в горната част и 130 кв.м. в долната част или общо 266 кв.м. в имот ***. Площта, заета от тези съоръжения е 2290 кв.м. от имот *** и 1563 кв.м. от имот ***, като тази площ не може да се обработва. Към експертизата е приложена схема с разположението на нарушените територии. Средногодишното рентно плащане на ниви в землището на гр.

И., определено от ОД „З.“, С. област е, както следва: за стопанската 2020/2021 год. – 224,38 лв.; за стопанската 2021/2022 год. – 185,99 лв. и за стопанската 2022/2023 год. – 236,30 лева.

Съгласно допълнителната експертиза на в.л. Ч. от 04.10.2023 год. още при проектирането и ремонта на язовирната стена има навлизане в имот *** с около 1630 кв.м. Според вещото лице изпълнението на проекта не е съвсем точно, тъй като не е изградена берма, сухата земна призма на стената е силно разтегната и заема доста по-голяма площ от проектната. Според вещото лице теренът с иззетия хумусен слой до бетоновия канал на основния изпускател е с площ около 500 кв.м.

Според показанията на св. А. – служител при ищеца, същият знае процесния имот с площ около 14 дка – нива под язовир „Д.м.“, като имотът бил закупен от ищеца от „Ер С.“ и в продължение на 10 години бил ползван от ищеца за отглеждане на житни култури. Още при закупуването на имота от едната страна му страна имало наводнена площ и затова ищецът изкопал канал за оттичането на водата, като запълнил с 500 кубика хумус част от имота, за да може да го ползва. През 2005 год. при наводнение язовирът прелял и много хора участвали в слагането на чували с пясъци на самата стена. През 2020 год. общината прехвърлила язовира на държавата, тъй като имало нужда от големи ремонти. През 2021 год. започнали ремонтни дейности по язовира, като машини навлезли и в съседния имот, собственост на ищеца. Последният не се противопоставил, тъй като смятал, че това е временно положение, докато траят ремонтните работи, които били належащи, тъй като съществувала опасност, ако не бъдат извършени, да се наводни и нивата на дружеството.

Впоследствие се оказало, че има проект, според който следва да се извършат изкопни работи и в тази нива. По време на строителните работи бил направен насип и била удължена язовирната стена към нивата на ищеца; бил направен бетонов преливник, минаващ през средата на нивата; било направено ново трасе от изпускателния кран, минаващо през същата нива. Една част от нивата не може да се използва, защото е заградена, като от едната страна е преливникът, от другата – изпускателния кран, а от третата страна – стената. В резултат на строителните работи половината от имота останала неизползваема.

Във въззивното производство е приета комплексна съдебно-техническа експертиза на в.л. Г. и Ч. от 17.09.2024 год., според която при първоначалното проектиране и изграждане язовира и съставните му елементи са били разположени върху земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ. Най-вероятно язовирът е изграден през 1961 год., като точното време на проектирането и въвеждането му в експлоатация не може да се установи. В процесния имот след построяването на язовира до настоящия момент са извършени две групи дейности: от 4 страната на водния откос и от страната на сухия откос. Преди започване на ремонтните дейности през периода 2021-2022 год. е извършено подробно геодезическо заснемане на територията. Изработен е теренно-ситуационен план в мащаб 1:500. Заснета е изходната шахта и водния откос от нея. По време на заснемането спирателният кран е бил отворен и е изтичала вода. Този елемент е заснет и изобразен с условен знак 179 „ручей, поток и река“ – естествено водно течение. Отводящата траншея на преливника е пропаднала с около 13 метра, като е липсвал отводящ канал от мястото на пропадането до плочестия водосток на шосето С. – И.. Водата от преливника и основния изпускател се движела по терена. След тези заключения са проектирани и извършени следните нови съоръжения: изградена е от страната на сухия откос допълнителна укрепваща призма от трамбован земен насип; положена е тръба от стоманобетонов кожух за връзка между основния изпускател на язовира и отводящия канал на преливника; изградени са стоманобетонови елементи на преливника: отводяща траншея, бързоток, енергогасител и отводящ канал. При извършения ремонт и реконструкция на съоръженията са спазени изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, в сила от 31.01.2020 год., както и изискванията на чл. 63 от Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.